Изкуството на въздействащите въпроси

Кати Джоурдин е водещ практик на международната общност Art of Hosting и експерт в областта на лидерското развитие, изграждането на капацитет в екипите и работа с мащабни процеси на стратегическа и системна промяна. Като основател на консултантската компания Shape Shift Strategies има опит в работата с традиционни организации от частния и публичния сектор, както и нововъзникващи компании и предприемачи, в разнообразна мултикултурна среда в родната й Канада, както и в САЩ и Бразилия. Кати е автор на множество статии и публикации свързани с практиката на лидерството на участието, както и на книгата Прегръщане на странника в мен: Пътуване към отвореното сърце (Embracing the Stranger in Me: A Journey to Openheartedness).

Един от въпросите, който участниците в обученията по Art of Hosting задават най-често е този за въздействащите въпроси. Формулирането на силни въпроси е ключов елемент от създаването на пространство за смислени разговори. Хората търсят по-дълбоко разбиране за това как да създават въпроси, особено, когато са приложили някои от методите на участието и не са постигнали желания резултат или въздействие.

Понякога силните въпроси се появяват почти като магия – знаем, че са въздействащи, защото сякаш ги усещаме, отвъд разума и логиката. Но най-често тези въпроси са оформят с голямо внимание и грижа и са създадени чрез работа в екип. Не е необичайно да посветим цяла работна среща (а понякога и повече от една) само на създаването на въпроси за дадено събитие или процес. Това може да изглежда като лудост за някого, но само докато не усети разликата между срещи с добре формулирани въпроси и такива, в които на въпроса не е било обърнато същото внимание.

Три измерения на въпросите
По време на обучение по Art of Hosting в Южна Дакота през юли 2011, за първи път се натъкнах на тези три измерения на въпроса, по време на сесия във формата на Световно кафене – обхват на въпроса, допусканията при формулирането му и конструкцията.

1. Какъв е обхватът на въпроса, който задаваме?
Ако обхватът е прекалено широк, това може да ограничи разговора (например Как да постигнем световен мир?), но от друга страна има смисъл да зададем въпрос, който е достатъчно вдъхновяващ, така че да позволи на участниците да погледнат по-надалеч, отколкото са свикнали обикновено (По какъв начин създавам моменти на мир и покой за себе си/екипа/семейството си? и Как мога да прилагам това по-често и в други ситуации и обстоятелства?).

2. Допускания във въпросите
Хората са склонни да усещат и реагират на допусканията направени във въпросите, ето защо е добре едновременно да внимаваме с тези допускания, но и да бъдем целенасочени с тях, така че работата ни е повече в услуга на по-висшия смисъл и намерение на проекта, по който работим.

3. Конструкция
При избора на структура на въпроса можем да се движим по скалата ‘по-малко въздействащ’ към ‘по-въздействащ’. Най-малко въздействащите въпроси са онези, на които можем да отговорим с да или не. Придвижвайки се по скалата, по-въздействащите въпроси започват с Kога и Kой. На следващото ниво са тези започващи с Kак или Kакво, като едни от най-силните въпроси понякога започват със Защо. Казвам понякога, защото въпросите Защо също така могат да ограничат хората в рамките на тяхната гледна точка, особено, когато са зададени по начин, извикващ защита. Задавайте въпроси Защо така, че да предизвикват любопитството и тогава те могат наистина да променят разговора.

В случай, че искаме да направим въпроса по-своевременен и конкретен, можем да включим ‘в този момент’ в него – Какво ти прави впечатление в този момент?, „Какво е важно за теб в този момент?

Цел и намерение
Ключов фактор при разработването на въпрос са целта и намерението – както тези на срещата или на по-големия процес, от който е част срещата, така и на самия въпрос. Какво искаме да постигне въпросът и кой е възможно най-простият начин, по който можем да го зададем? Целта и намерението са дотолкова централен елемент в процеса на формулиране на въпроси, че в процеса на подготовка се връщаме към тях отново и отново.

Оформление и език
Предпочитам да използвам възможно най-активен език и сегашно време при въпросите. Вместо да попитам – Какво научихте от този опит? бих заложила на – Какво научавате от този опит?. Така влагам допускане във въпроса, че ученето все още се случва и е постоянно. Използвам това само ако съвпада с намерението, с което задавам въпроси и целта на пространството за разговор, което създавам. Ако вашият случай не е такъв, използвайте въпрос, който се цели в ученето и разговорите, които бихте искали да насърчите в бъдеще. Когато желаете да дадете определена насока формулирайте въпроси, които са съответни на тази насока. ‘Каква е промяната, която очаквате да се случи, щом се върнете в работата си и започнете да прилагате наученото тук?’. Този въпрос предполага промяна, която очакваме и готовност да направим нещо на практика след проведеното обучение. Така зададен, въпросът ще предизвика въображението на някои от участниците. Дори и да не вдъхнови другите, те са свободни да го заявят, без това да повлияе силно върху отговорите на онези, които са се вдъхновили.

Възможно е и просто да почувстваме пулса на групата и това, което се случва в нея, без задължително да насочваме разговора в дадена посока. Това е особено полезно, когато искаме да усетим къде се намира групата, на какво трябва да се обърне внимание или какво ‘къкри’ под повърхността в този момент. Добре е да дадем възможност на участниците да изразят мнение, без непременно да отговаряме или да насочваме разговора в конкретна посока. Информацията, която получаваме от тяхното споделяне е полезна за планиране на следващи стъпки, базирани на това, което е най-актуално за групата и съобразявайки се с целта и намерението на разговора или проекта, по който работим. Понякога отклоненията по пътя са необходими, за да стигнем до крайната цел. Можем да зададем въпрос като – Какво напрежение се заражда у вас в този момент?, но само ако наистина усещаме напрежение в стаята и искаме да му дадем пространство, без да го създаваме изкуствено.

Нюанси при формулирането на въпроси
Промяната на съвсем тънки нюанси при формулирането на въпросите може да доведе до съвсем различни разговори. Ето защо, като водещи, често си представяме типа отговори, които може да предизвика даден въпрос, който сме намислили. Забелязваме и как съвсем малка промяна може да предизвика различен тип разговори. Ето и няколко примера – Какво забелязвате в средата около вас в момента? сравнен с Какво забелязвате в средата около вас, което е свързано с този проект? или Как сте от както последно се събрахме? сравнен с Как последната ни среща повлия на вас и на работата ви?. Първата версия на тези въпроси е далеч по-отворена, докато втората е по-целенасочена и се свързва с нашето конкретно намерение.

Добрите въпроси се раждат в екип
Много е трудно да създадем наистина въздействащи въпроси, ако сме сами. Далеч по-забавно и плодотворно е да сътворим въпросите заедно с други колеги и/или приятели. В такъв случай, когато открием нюанс на въпроса, който го прави още по-силен, цялата група може да го усети, а не само един човек. Заедно разбираме, че сме достигнали ново ниво на дълбочина. Когато създаваме въпросите заедно с другите, можем да започнем само с най-обща идея и намерение и в автентичен разговор да открием кои са онези специфични нюанси, които увеличават възможността разговорите, които организираме да бъдат смислени, съответни на нуждите на участниците, които каним и допринасящи за целта, с която ги събираме.

Истински въздействащите въпроси могат да променят личностите и техните мисловни модели, също така екип и неговата динамика, цяла организация и обичайните й методи на работа. Представете си, че въпросите могат да променят и света, в който живеем…

Oригиналната статия: Shaping Powerful Questions
Превод: Антон Вълков

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *