Мариета Новак: Магията в това да чуваш себе си и другите

Интервю с Мариета Новак – лектор на Пътят навътре – Ритрийт за дълбоко вслушване в себе си и цялостно изслушване на другите на 12 – 14 юни 2015.

 

Моля сподели ни история, в която дълбокото слушане те е насочило в съвсем различна посока от тази, по която първоначално си ималa намерение да поемеш.

Преди децата ни да станат тийнейджъри имах ясна визия за това в каква насока биха се развивали – обичаха да четат, изпъкваха в училище, имаха ясни цели. На кратко, щяха да бъдат като идеална версия на миналото ми ‘Аз’. Въпреки това, в тийнейджърските си години, те започнаха да се променят. Първо, (меко казано) бях изненадана, след това започнах да се вслушвам в индивидуалностите им, които започнаха да се появяват, с техните уникални личности. Научих много уроци за себе си, втората майка, за това какво значи да бъдеш по-възрастния, който поддържа простанство за развитие на младите. Много предположения и очаквания останаха настрана, за да освободят място на смирението и уважението. Десет години по-късно, все още се уча и се наслаждавам на това да наблюдавам красотата им.

На база личния ти опит и житейски път как човек развива практика за дълбоко слушане в един толкова забързан свят? И още по-важно как се поддържа тази практика?

Чрез внимателно вслушване в себе си, като най-вероятно отговорът е различен за всеки от нас.

Аз съм ранобудна и често записвам свободно мислите си в дневник, докато съм още в леглото. Първо, осъзнато сканирам тялото си, намирам центъра му (независимо кой е той в ранния час) и след това нахвърлям свободно всякакви думи или изречения, които ми хрумват. След известно време, писането започва да става наистина интересно и ставам от леглото заредена с енергия.

Самотни разходки в природата (в градина или парк) с намерението да ‘забавя’ и да отворя съзнанието си, също ми помага да изострям сетивата си към по-фини светове и съобщения. Дори поемането на няколко дълбоки вдишвания, докато чакам на светофара могат да бъдат мощно подсещане за удоволствието от живота.

Основната ми мотивация за това да продължавам да практикувам е разликата в качеството на работата ми (с групи) – когато практикувам повторно свързване чрез дълбоко вслушване съм по-автентична и това изглежда предизвиква повече автентичност, доверие и енергия в групата. Когато не намирам време да практикувам редовно, работя повече на автопилот, присъствам по-малко в настоящия момент и съм по-малко силна.

Може ли да се каже, че ‘достатъчно време’ е достатъчно, за да чуем истински някой друг или има и други необходими условия?

За мен, ключът е в напомнянето. Нямам предвид да насилваме себе си в правенето на нещо – а вместо това да си припомняме радостта, от ‘забавянето’ и просто да бъдем свидетели на това, което иска да се появи, без да управляваме/направляваме всичко и навсякъде.

Как учиш децата си да чуват себе си и да слушат приятелите си?

Като ‘забавям’ себе си докато разговарям с тях. Не казвам, че е лесно винаги да се подсещаш за това, но е полезно.

Какво правиш, когато ти е много трудно да чуеш това, което някой ти казва понеже го приемаш лично?

Това, което работи най-добре за мен е първо да приема своето собствено преживяване (разочарование, гняв, тъга – и оценките, които могат да дойдат с него, независимо дали те са отнесени към мен или другия), и копнежите ми да бъда приета като човешко същество. Това обикновено има успокояващ и силен ефект, което създава пространство за това другия да открие себе си и помага да започнеш да го виждаш като човешко същество – с неговите потребности от подкрепа, одобрение, забавление или от каквото и да има нужда в момента.

Каква е магията в това да чуваш себе си и другите, че си толкова отдадена на това?

Получавам усещането за дълбок резонанс за всичко в живота, което ми носи усещането за дълбоко удовлетворение.


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *