Работата, за която сме родени в цитати (1 част)

‘Посланието ми е просто. Животът е създаден в подкрепа на радостта, любовта, креативността и страстта ни, но повечето от нас са научени да вярват точно в обратното – че животът изисква саможертва, борба и страдания. Открих, че щастието, радостта, свободата и успехът много често са точно тези неща, от които се страхуваме най-много. Просто трябва да се отучим от това, на което сме били научени, за да може духът ни свободно да проблесне. Процесът на отучване, на отърсване от стария начин на мислене обаче не винаги е лесен. Понякога може да бъде плашещ и болезнен, но за да станем по-свободни, трябва да минем през него. Пътят на отърсването изисква смелост и доверие, за да можем да се изправим срещу съмненията и страховете си. Като човек, който все още върви по този път, съм имал и все още имам своите хубави и лоши моменти и понякога съм изпадал в парични затруднения. Вътрешното удовлетворение обаче е огромно.’

‘Предлагам ви една радикална, но древна и неувяхваща идея: за да изградим живота, който искаме – животът, изпълнен с вътрешно удовлетворение, личностен смисъл и комфорт– трябва да създадем работата, която обичаме. Това означава да открием начин да печелим пари, като правим това, което обичаме, и да даваме най-доброто от себе си, като помагаме на другите, като изразяваме своята автентичност и покриваме най-високите стандарти в професията си. Това е одухотворената работа и смисълът на нашия живот. Тя трябва да бъде създадена от нас самите, от нашето съзнание и въображение, а не да бъде продукт на нечие чуждо мислене. Повечето от нас са добре подготвени да я работят, но вероятно никой никога не им е показвал как.’

‘Изследователски доклад на университета ‘Станфорд’ относно причините за постигане на успех показва, че едва 14 процента от успеха се дължи на технически умения, способности или квалификации. Останалите 86 процента се дължат на определено отношение, намерение и целеустременост. Накратко, най-големият фактор за успеха е въодушевлението, с което е свършена дадена работа. Важното е не какво знаете, а защо правите нещо.’

‘Ако работите само за себе си или за собствените си облаги, умът ви рядко ще надскача ограниченията на един неразгърнат личен живот. Но когато сте вдъхновени от някаква велика цел или от необикновен проект, мислите ви разчупват вашите граници: умът преминава отвъд ограниченията, съзнанието ви се разширява във всички посоки и се озовавате в един нов, невероятен и прекрасен свят. Съживяват се скритите ви сили, способности и таланти и разбирате, че всъщност личността ви е много по-велика, отколкото някога сте си представяли.’
—Патанджали (ок. 2 век пр. Хр.), древен индийски философ

‘Намирането на работата на нашия живот може да бъде описано с красивата и вярна дума откритие. Защото тази работа вече съществува! Това, което ние трябва да направим, е да я открием и да я помним, да се вслушаме отново в сърцето си, да съхраним вътрешните си копнежи, да експериментираме и да се доверим отклика си, на онова вътрешно да, което преживяваме, когато напипаме истината вътре в себе си.’

‘Формата е свързана с фактите, докато същността – със светлината и качеството на работата и живота ни. Традиционното мислене ни е накарало да повярваме в едно едва ли не враждебно разделение между същността и формата, духа и плътта. Смятаме, че духът е свещен, а плътта или материята не са. Но ето къде е ключът: Не съществува разделение между материята и духа, другаде освен в собствения ни ум. Когато реално започнем да схващаме идеята, че нашата истинска същност е енергия, можем реално да започнем и промяната в живота си. Първо, можем да я разберем като мисъл, после да я почувстваме със сърцето си, а накрая да започнем да преживяваме себе си като създатели. И като знаем, че силата е с нас и вътре в нас, да преживяваме света както искаме.’

‘Егото е липса на познание за истинската ни същност, а резултатът от него е обреченото вкопчване на всяка цена в един скалъпен временен образ на самите нас, един неизбежно измамен хамелеон-шарлатанин, който непрекъснато се променя, за да може да поддържа измисленото си съществуване.’
—Согиал Ринпоче

Преди десетина години имах приятелка на име Лиса, която беше адвокат в реномирана лондонска юридическа фирма. За да се справи със стреса и да развие усещането си за добро здраве, тя започна да се учи да медитира. По това време тя си делеше квартирата с друга адвокатка и практикуваше медитация в някои от вечерите в своята спалня, като придърпваше раклата пред вратата си, за да се чувства по-сигурна. Една вечер, докато била потънала в дълбока медитация, съквартирантката й се опитала да влезе в стаята, за да си побъбрят и естествено се учудила защо си е залостила вратата. Ужасно стресната Лиса й отговорила ‘Аз….. аз мастурбирам!’ Според нея тогава това било по-приемливия отговор отколкото да признае, че медитира. Когато правим първи стъпки в опитите да бъдем себе си, може да се чувстваме много уязвими, като младо дръвче, което току що се е показало от земята. Възможно е да изпитаме потребност да го заградим, за да го предпазим, но колкото повече опознаваме себе си, толкова повече разцъфваме и се чувстваме свободни да свалим защитната ограда и да спрем да се крием. И така с времето се превръщаме в едно стабилно дърво, способно да предложи защитата си на другите. Аз загубих връзка с Лиса… може би сега тя е учител по медитация.’

‘Едно от нещата, които най-много ме радват, е да помагам на хора от комерсиалния свят да намерят сърцата си, след което да преобразуват всички свои умения така, че да им служат на тях. Когато бях в будисткия център Samye Ling в Шотландия, един лама ме попита с какво си изкарвам прехраната. ‘Зареждам работата с дух’, отвърнах му аз. ‘Интересно’, каза той. ‘Ние пък се опитваме да накараме духа да работи.’

‘Нуждаем се и от двете – и от усещането за бизнес и от духовност. Ламата ми казваше, че будистите може да са страхотни медитатори, но са лоши мениджъри!’

‘Ако вземете всички пари и богатства, които съществуват на света в момента и ги сложите в един очевидно огромен съд, като започнете да ги разделяте по равно, ще има по 1 милион лири за всеки от петте милиарда души на планетата. Мислите ни, че парите не са достатъчно, просто не са верни. На нас лично може да ни липсват, но това е много различно от твърдението, че парите просто не достигат като цяло. Така че, какъв е проблемът с парите, освен, че са неравномерно разпределени? Проблемът е в нашата привързаност към тях.

‘Преди няколко години World Watch Institute изчисли колко ще струва една шестгодишна програма за глобално почистване на околната среда и възстановяване на всички нанесени на природата щети. Сумата беше около 456 000 000 000 паунда, което изглежда наистина много, докато не я сравните със сумата 625 000 000 000 паунда, похарчени за оръжия в световен мащаб за една година. Имаме парите, но нямаме волята. Може да прозвучи смело, но аз твърдя, че наличните пари в света са достатъчни да бъде разрешен всеки социален и екологичен проблем на планетата. Проблемът е в липсата на воля, в алчността, в страха и в липсата на визия за използването на тези пари за цели, подтикнати от любов.’

Подбор: Емилия Илиева-Крайнова и Живко Михнев
Източник: Работата, за която сме родени, Ник Уилямс, издателство MBooks


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *