5/10 принципа на емпатичния лидер

Лидерството и емпатията са две взаимоизключващи се неща само на пръв поглед. В същността си именно понеже изглеждат взаимоизключващи се дават възможност за цялостност – сякаш събират в себе си богатството на + и -, на бялото и черното, на всяка противоположност.

Емпатията в чистия й вид е възможна само когато се оставяш да те водят, когато следваш това, което другият има да каже и слушаш и чуваш него, а не себе си и своята преценка за нещата. В този смисъл да си емпатичен лидер е много по-близо до следването отколкото до воденето. И все пак си лидер и имаш водиш.

Как води емпатичният лидер?
Води с принципите си. Когато можеш да живееш принципите, в които вярваш или поне се стремиш да ги живееш възможно най-пълно водиш с примера, че макар и не винаги да е възможно да има съзвучност между думите и делата, между обещаното и направеното. И например ако един лидер умее да слуша и да разбира и да търси решения отвъд различията в екипа си учи хората си да се слушат едни други, да слушат клиентите си и дори да прескочат професионалния свят и да слушат децата си, партньорите си, родителите си. Такъв лидер учи хората си да правят взаимоотношенията по-важни от решенията, което в крайна сметка е гаранция и за успеха в дългосрочен план. Емпатия в случая е да можеш да оставаш свързан с ценностите си, да изследваш принципите си и дали и как те се променят с времето и да вярваш, че когато ти правиш това и хората около теб ще правят същото.

Води с визията си. Човек става лидер когато вижда нещо, към което върви заедно с други хора и често това, което той вижда не го виждат всички. Затова, за да го стигне е отговорен да запази фокуса, да запази яснотата, да съхрани мотивацията си и мотивацията на хората да се движат напред, дори когато е мъгливо и не се вижда ясно. Лидерът е този, който удържа не толкова целта колкото стремежа към нещо по-голямо от всяка цел- смисъла и приноса!Eмпатията е да може да се справя със собствените си разочарования по пътя, миговете на колебание, страх, омаломощаване. Защото визията, която вдъхновява носи в себе си потенциала за надскачане на познатото и за да се реализира този потенциал се искат усилия. И да кажем, че ако една визия е твърде лесно постижима, то тя не е визия, а ако е трудна – по пътя ще има и изпитания. Емпатията е ключова за справяне с вътрешните трудности и на човека, който води и на хората, които го следват. Емпатичният лидер се захранва с емпатия и подхранва хората си с емпатия в миговете, когато е трудно, мотивацията спада и вярата в успеха е поставена на изпитание.

Води с изборите си. По-важно от думите са действията, защото те са трансформаторите на действителността. Изборите, които правиш, учат другите да правят избори. Емпатичният лидер избира в една постоянна практика на поддържане на баланса между потребностите на екипа като цяло, на личните предпочитания на членовете на екипа, потребностите на клиентите и на организацията като такава. И някъде в тази постоянна практика постига майсторството да вярва, че решения има и най-балансираният избор ще се роди в изслушването и готовността да се свържеш с мнението на всички въвлечени в последствията от даден избор.

Води, подкрепяйки другите да постигат една по-цялостна версия на себе си, а не просто да подкрепят една идея, организация, кауза. Емпатичният лидер вижда потенциала в хората дори когато те не го виждат съвсем ясно още за себе си и има търпението да ги остави да стигнат до там сами. Вярата, че някой може така или иначе е повече от половината гаранция за това, че той може наистина. Емпатията е да оставаш свързан с идеята, че майсторството се гради с практика и рано или късно всеки активно практикуващ каквото и да е ще стане истински майстор. А истинските майстори никога не забравят да предадат нататък това, което могат. И винаги ще могат да подкрепят другите да постигат една по-цялостна версия на себе си. Емпатичният лидер създава екипи, в които подкрепата за потенциала на всеки е водещ принцип на работа.

Води не защото е най-добрият в нещо, а защото прави най-доброто, на което е способен. Емпатичният лидер няма нужда да е най-добрият във всичко. Достатъчно е да дава най-доброто, на което е способен за всяка ситуация, която изисква отношение от него. Това означава и да познава и признава границите си и да вижда ограниченията си и да се развива, за да може ‘най-доброто’ да е динамично, а не статично понятие. В живота винаги усещаме колко старание влагаме хората в нещата, които правим. Емпатичният лидер е щедър в старанието си и стремежа да дава на екипа, организацията и хората като цяло най-доброто, на което е способен.

10/10 принципа на емпатичния лидер


468 ad