Антон Вълков: Ходенето ме научи да бъда по-свързан с ритъма на живота

Интервю с Антон Вълков, водещ на приключението Пътят напред, което Communication Academy организира в Пирин на 12-16 август.

 

Как  „Пътят напред“ като семинарно преживяване сред природата бележи твоя личен път напред?

В момента темата за лидерството на участието е най-актуална за мен в професионален, а и в личен план. Част от тази практика, в която вярвам и прилагам, е свързана със създаването на пространство за смислени разговори, от които произтичат мъдри действия и аз лично обичам да изследвам какво означава това. Пространството има много измерения – от физическото, през присъствието на домакина и въпросите, които задава, до самите участници. Пътят напред е семинар, в който Пирин ще ни бъде домакин, което мисля ще ни даде съвсем различен поглед на темите, които разглеждаме. Вярвам, че природата е голям учител и често давам примери за феномени в природата, които ни дават напътствия за това как по-успешно да работим и живеем между хаоса и реда, което е в основата на лидерството на участието.

Какво по-хубаво от това да изследваме тези уроци не в някоя зала в града, а сред езерата и върховете на планината?

 

И тримата водещи сте минали по Камино… Какви качества добави това пътуване за теб лично?

Камино беше много лично преживяване за мен. Досега реално не съм споделял истински какво значение е имало за мен това ходене, сякаш си беше достатъчно да съм го преживял и нямаше нужда да разказвам за него. Вишан и Еми ме предизвикаха сега да разкажа и малко повече, което ми дава шанс да направя още веднъж ретроспекция, почти година след като тръгнах и да открия може би нещо ново. На Камино не успях да намеря отговори на всички въпроси, с които заминах, но намерих ценни отговори на въпроси, за които дори не предполагах, че имам. Открих силата на ходенето като рутина – то ми даде възможност почти буквално да медитирам и да освободя едно голямо пространство за нови идеи, чувства и емоции. Сякаш успях да се отърва от непрекъснатия „шум“ в главата си и просто да бъда. Има в моменти, в които вече няма за какво да мислиш, просто вървиш и си тук и сега. Често в ежедневието си се опитвам с променлив успех да се върна към това състояние, защото вярвам, че там не само съм повече себе си, но и съм по-успешен в изграждането на нови неща.

Опитът на Камино ме научи да бъда по-свързан с ритъма на живота и това, което е, а не толкова с това, което очаквам. Всеки ден ставаш рано и започваш да ходиш и това е единственото сигурно нещо, оттам нататък се доверяваш на това, което има да се случи. Когато прилагам такова отношение и към личния и професионалния си живот в момента, това ми помага да бъда по-осъзнат и да постигам повече и по-качествено важните неща.

Защо избрахте Еко-цикъла като основен елемент в програмата?

За първи път се срещнах с концепцията за еко-цикъла на един вдъхновяващ семинар край морето в Гърция, в който също търсихме уроците на природата, които да ни дадат задълбочено знание за практиката на Art of Hosting. Очарова ме простотата му и приложимостта в различни контексти. Спомням си, че ми помогна по един лек начин да взема решения, които бяха трудни на първи поглед и да осъзная по-ясно какво беше важно за мен в онзи момент.

Какво би било, ако всичко, което правим е в синхрон с някакъв естествен ритъм на развитие? В кой етап се намираме в личния си живот или пък във важен професионален проект и какво изисква от нас този етап? Тези въпроси са от една страна лесни, но може би рядко си даваме време да им обърнем внимание и да вникнем в комплексността на отговорите, които произтичат от тях. Еко-цикълът дава пространство да го направим и решихме, че ще направи приключението Пътят напред още по-пълноценно и смислено за групата и нас самите.

 

В коя част на Еко-цикъла би искал да се фокусираш най-много към настоящия момент?

Често започвам нови неща – проекти, сътрудничества, сменям местата, в които живея. В това има адреналин, усещане за движение и промяна. Предизвикателство за мен, обаче, е да положа усилия да изградя устойчиви структури в живота и работата си, да се отдам пълноценно, за да мога да събера плодовете в последствие. Искам да изследвам от какво имам нужда, за да мога напълно да вложа енергия в проектите, които имат нужда от поддържане, растеж и укрепване. Ето защо етапът свързан с растежа от еко-цикъла е най-интересен за мен в този момент.

 

За много хора ходенето по планините само по себе си е достатъчно. Защо считате за важно да се добави свързването, емпатията и осъзнаването в групата?

За мен лично е важно да влагам време и усилия, в неща, в които виждам ясно намерение. Дори и само да си почивам и да се наслаждавам на живота с близки и приятели, мога ли да бъда по-осъзнат защо го правя и какво уча в тези моменти? Струва ми се, че понякога губим тази осъзнатост в ежедневния живот и правим много неща механично, независимо дали работим или почиваме.

Ходенето в планината е смислено само по себе си, но ние вярваме, че наличието на група, събрала се около нещо общо и участието в смислени разговори би подкрепило и усилило ефекта от почивката, връзката с природата и най-вече със себе си.

 

Обмисляте ли „Пътят напред“ и по други планини освен Пирин?

Има нещо много вдъхновяващо в това да организираме семинари в природата и се радвам, че вдъхнахме живот на тази идея. Вярвам, че осъзнатото ходене е ценно и други планини в България със сигурност ще предоставят друга атмосфера и ще отключат нови теми и търсения.

 

Какво си пожелавате всеки участник да може да си вземе от преживяването и да отнесе със себе си, за да живее в живота си?

Бих искал всеки участник да може да се изненада от себе си и от отговорите, които намери по време на тези няколко дни. Защото само когато сме готови да се изненадаме дори и от себе си сме отворили пространство за новото, за развитие и личен растеж.

 

За себе си какво искаш да се случи по време на първото „Пътят напред“?

Търся яснота около всичко ново, което се случва в живота ми в момента – новите проекти, в които участвам, както и в личен план около взаимоотношенията с важните за мен хора. Иска ми се да намеря повече мир и синергия между всичко, което ми се случва.

Искам и хубаво да се изморя от преходите, защото за мен физическата умора има своята роля в осъзнаването –тук се получава и връзката с тялото, за която забравяме, когато сме изцяло в главите си.

 

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *