Вишан Крайнов: Планината ме научи, че пътят често е по-важен от целта

Интервю с Вишан Крайнов, водещ на приключението Пътят напред, което Communication Academy организира в Пирин на 12-16 август.

 

Как планината е повлияла на личния ти път в живота?

Много неща научих от планината. Тя е едно от важните неща, които са ме формирали като човек. Даде ми увереност в собствените сили, даде ми възможност да разбера, че има и други неща освен „материалните ценности“, които са важни долу в градовете. Срещна ме с повечето ми приятели, с които споделяме общи ценности. Научи ме, че в живота по-важен е Пътят, който вървим, а не целта, която гоним и постигаме.

Защо избрахте Пирин като мястото за провеждане на първото такова събитие?

За мен Пирин е свещена планина. Всичко започва и свършва с нея. Аз съм израсъл по склоновете й, от малък обикалям по горите и върховете на Пирин. Харесва ми нейната непринудена суровост и едновременно с това мекото излъчване на езерата, в които се къпят отраженията на върховете. Защо я избрахме? Може би защото искахме семинарът да има както лежерни ходения и задълбочени дискусии край красивите езера, така и елемент на предизвикателство с минаването през някоя по-висока порта.

И тримата водещи сте минали по Камино… Какви качества добави това пътуване за теб лично?

Специално за мен самото ходене беше изключително приятно, без трудности, с изключение на няколко болежки в краката в началото. Не знам дали съм придобил някакви качества, но определено успях да скъсам с някои предразсъдъци за живота, който водех. Пътят по Камино ми даде възможност да се откъсна от мислите си, да накарам ума ми да спре да цикли и да си отворя пространство – да почувствам със сърцето си как да живея моя живот. Да си дам отговор на въпроси като: „Какво е важно за мен, за да съм щастлив?“. Затова и решихме да направим „Пътят напред“ в такъв по-съкратен вариант, за да могат хората, които дойдат да си дадат време да почувстват важните въпроси  и отговори за себе си.

За много хора ходенето по планините само по себе си е достатъчно. Защо считате за важно да се добави свързването, емпатията и осъзнаването в групата?

Начинът на провеждане на семинара и сесиите, които са планирани нямат много общо със стандартното ходене на планина в група. Целта на „Пътят напред“ е нещата които се повдигнат на тези сесии, после в самото ходене, хората да се свържат с тях и да почувстват и да вземат решения по въпроси, които са важни в момента за тях. Ходенето може да се ползва като медитация, защото то позволява да се откъснем от ежедневните си проблеми и казуси и да си дадем време на за вземане на важни решения.  Понякога ние сами не можем да си зададем правилните въпроси и да видим важните за нас отговори. Умът цикли ли цикли и това само ни уморява, стресира и фрустрира. Отстрани понякога е по-лесно да се види къде е „ключът за палатката“, затова работата в група може доста да ни помогне. Особено когато групата се е събрала точно затова..

Обмисляте ли „Пътят напред“ и по други планини освен Пирин?

Да, в зависимост от въпросите които искаме да си зададем, може да се направят подобни семинари и по други планини. Всяка планина има различен дух, самото ходене е различно, ние се чувстваме по съвсем различен начин. В зависимост от насочеността на семинара бихме избрали и вида планина, която да пасне най-добре. Например, ако решим да направим семинар за партньорските взаимоотношенията бихме избрали Родопите с нейниту плавни и заоблени ридове и своята дълбока душевност, но не и Пирин, защото е твърде предизвикателен.

Какво си пожелавате всеки участник да може да си вземе от преживяването и да отнесе със себе си, за да живее в живота си?

Да успее да си вземе, това за което е дошъл.

За себе си какво искаш да се случи по време на първото „Пътят напред“?

Хората да се вдъхновят, да им хареса изживяването и то да е ценно за тях. Иначе за себе си искам това да е първата крачка от един дълъг „Път напред“ във воденето на хора сред природата и планините. Защото това беше най-ценният урок от Камино: най-накрая да започна да се занимавам с това, което обичам, а не с това което трябва, за да се чувствам измамно щастлив, че съм успял в живота.

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *