Емилия Илиева-Крайнова: Да ходиш с намерение означава да поканиш осъзнаване в действието

Интервю с Емилия Илиева-Крайнова, водещ на приключението Пътят напред, което Communication Academy организира в Пирин на 12-16 август.

 

Как планината е повлияла на личния ти път в живота?

Не считам, че планината е била съществен фактор в живота ми до преди 6 години. Тогава се запознах с настоящия ми съпруг и планината не просто стана фактор, на моменти е „другата“ във връзката ни 🙂 Всъщност времето, което той е прекарал по планините вероятно е равно на времето, което аз съм прекарала по семинари и в това отношение има много възможности за допълване и взаимно обогатяване между нас. Много от качествата, които ценя в него знам, че ги носи благодарение и на планината. Затова макар понякога да ревнувам ревността е наравно с благодарността и признанието за приноса, който по този индиректен начин тя има в живота ми.

Понастоящем се уча да съм по-свързана с планината, което включва множество уроци по смирение, търпение и постоянство в усилията. Не ми е лесно, но това е част от общия ни път, която считам, че допринася и за личното и за професионалното ми развитие.

Как  „Пътят напред“ като семинарно преживяване сред природата бележи твоя личен път напред?

Преди няколко години чух за т.нар. Palabra tree или дървото под което са се събирали племенните съвети, за да споделят, обсъждат важните въпроси и да взимат решения. И картината на това дърво се загнезди в съзнанието ми заедно с въпроса „Как да върнем дивата природа пълноценно в живота си?“.

Освен това много ми се иска да залича границата „реален живот” от едната страна и „семинарни преживявания” от друга. Иска ми се така да живеем, че осъзнаването, израстването и личностното развитие да са ежедневна практика и да надскачат стените на която и да било семинарна зала.

Това ме привлича , защото е нещо сравнително ново и е вариант за почивка, активно физическо влизане във форма и осъзнаване. Мисля си, че това е бъдещето на семинарната дейност: да се доближи максимално до живия живот и в този смисъл аз самата бих искала да правя повече такива семинари.

Защо избрахте Пирин като мястото за провеждане на първото такова събитие?

Пирин е сурова планина. Или поне аз така я преживявам. А в трудното най-лесно се вижда какво имаме да развием в себе си. И затова и Пирин – да служи като катализатор на съществени осъзнавания, които да внесат промяна с най-голям потенциал за увеличаване на удовлетворението в живота ни.

От друга страна Пирин е величествено красива планина. И имаш моментално доказателство, че усилията си струват и постоянството се възнаграждава.Вярвам, че това ще се помни дълго като преживяване и ще е силен спомен, който да дава сили в ситуациите, които изискват усилие и воля.

И тримата водещи сте минали по Камино… Какви качества добави това пътуване за теб лично?

Камино го минах благодарение на Вишан. И това не го казвам просто така. Ако бях сама, едва ли щях да стигна Сантяго. За мен пътят по Камино е свързан в най-голяма степен с признаването на силата на това да сме заедно с някой. Да сме заедно и в трудното и в лесното, и да се обичаме и в силата и в уязвимостта си. По природа съм силно независим човек и съм свикнала да разчитам много на себе си, за да се случва каквото искам. Камино ми показа как някои мечти не можем да преживеем сами. А заедността е труден път на уважение на личните ни граници и на границите на другия. Иска се смирение, за да стигнеш там където сърцето ти копнее, както и за да оставаш свързан с хората, които обичаш независимо от трудностите.

Така че като качества добави повече смирение. И незабравимо преживяване за това, че истински силните хора са всъщност най-смирени.

В коя част на Еко-цикъла би искала да се фокусираш най-много към настоящия момент?

Еко-цикълът включва  фазата „съзнателното приключване”. Това е тема, която много ме вълнува напоследък. В какво ако влагам енергията си ще съм най-полезна за себе си, за семейството си, за обществото… И как да ценя енергията си дотолкова, че да спра да я влагам в проекти, взаимоотношения и структури, които са отживели времето си.

За много хора ходенето по планините само по себе си е достатъчно. Защо считате за важно да се добави свързването, емпатията и осъзнаването в групата?

Много хора ходят по планините като начин за разпускане, физическа активност и чист въздух. И това само по себе си действително е ценно. Да ходиш с намерение е вече нещо съвсем различно. То е да поканиш осъзнаване в действието, стремеж за дълбочина в наглед обикновени неща като ходенето, пространство за предизвикване и надмогване на себе си не през външното постижение, а през вътрешния път направил възможно външното…

Всичко това може да направи ходенето навън пътуване в себе си. А когато няколко човека пътуват навън и навътре едновременно създават и силна групова енергия в подкрепа на осъзнаването на всеки. Осъзнаването е онази сила, която ни помага да живеем живота си в мир с всичко, което ни се е случило или не се е случило и да се движим напред цели: без съжаления или прекомерни очаквания.

Обмисляте ли „Пътят напред“ и по други планини освен Пирин?

В малкия ми опит по планините съм видяла Пирин да учи на смирение и смаляване пред силата на природата. В този смисъл това е планина тип строг учител и е за хора, които искат да балансират между волята да наложиш своето и мъдростта да се откажеш, между енергията на настояването без да е насилие и на отстъпването без да е пораженческо.

В Родопите тези уроци биха били други. Родопите са благи, меки и широки планини. Там бихме учили за свързването, заедността и отпускането. Светилищата, мъдростта на траките и прадедите ни по принцип…

Стара планина е планината на същественото, на центъра, на значимото… Не случайно на нея е наречен Балканския полуостров и целият ни регион. Мечтаем си и за „Пътят напред” по други места на Европа и света, но всяко нещо с времето си.

Какво си пожелавате всеки участник да може да си вземе от преживяването и да отнесе със себе си, за да живее в живота си?

Иска ми се „Пътят напред“ да вдъхнови хората да направят някоя трудна крачка към нещо истински важно за тях. Надявам се да получат нужната увереност, че трудна или лесна всяка стъпка е просто стъпка, която в края на живота ни ще е една в дълъг низ от стъпки.

И от друга страна иска ми се и хората да преживеят малко смирение във връзка със стъпките. Стъпваме по земята, която носи стъпките на цялото човечество и всички стъпваме в някаква посока, с някакво темпо. Затова нека не придаваме твърде много значимост на стъпките и на целите. Стъпваш и ако усещаш смисъл продължаваш. Това е друг от уроците ми от Камино, който се стремя и да живея и да предавам нататък.

За себе си какво искаш да се случи по време на първото „Пътят напред“?

Преди да обявим семинара имах големи колебания дали да се включа като водещ, защото след всички събития зимата и пролетта ми се искаше повече почивка през лятото. Все пак ентусиазмът от новото, което създаваме заедно с Вишан и Тони взе превес и съм щастлива, че се случва и съм част от това. В този смисъл обаче си пожелавам да съумея и истински да си почина,заредя и освежа.

В още по-личен план имам и една житейска дилема, по която бих искала да получа яснота за пътя ми напред като жена, майка и професионалист.

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *