Иглика Ангелова за Емоционалното образование

 
 

Предизвикателство ли е за личността да бъде тя емоционално интелигентна и можем ли като родители и възпитатели да подкрепим децата в посока осъществяване на здравословната им емоционална връзка със себе си?

Емоционалната интелигентност е предизвикателство към всяка личност. Различията ни, като личности, предполагат разноцветност от взаимодействия, а това налага да развиваме самообладание и умения за управление на собствената ни емоционалност. Можем да подкрепим и образоваме децата си в посока чувства и тяхната проява.

Как според Вас бихме могли да намерим <общ език> с децата посредством емоцията и спонтанния й израз?

Сложен въпрос. Може би най-природния начин е на база съвместни преживявания. Много родители (включително и аз) несъзнателно отглеждат децата си с игнориране на трудностите. С акцент върху справедливостта и честността в отношенията, се постига повече хармония.

Според Вас съществува ли реална причина да смятаме, че емоцията може да бъде ключ към благотворното взаимодействие с децата?

Не съм съвсем убедена. Всяко <залитане> във възпитанието, не е благотворно. Да не забравяме, че разкриването на чувствата, не винаги е най-благоприятния подход. Особено емоционалните родители, често възпитават невротични деца.

Можем ли чрез осъзнаването на собствените си емоции на възрастни да спестим множество неблагоприятни моменти в цялостното бъдещо развитие на децата?

Това със сигурност можем.

Какви са предимствата на емоционално грамотните подрастващи?

Повече възможности. По-благоприятна среда за работа, повече подкрепа от околните. С една дума – повече успех.

Кои са най-основните стъпки в подпомагането на децата в това да са емоционално образовани?

Струва ми се, че основното тук е изграждането на верен критерий за ситуация. Достатъчно на брой ситуации, с край. Житейски уроци, застъпени и анализирани, са добър старт и лесна за преживяване стъпка още от детската градина. Ментор, с когото да поговорят и който да им помогне да осмислят, в лицето на любим <външен> – защо не учител. Родители, които са зад гърба им не на всяка цена, но винаги ги обичат.

Защо е важно емоциите на децата да имат централно място в процеса на жизненото им развитие?

Не мисля, че мястото трябва да е централно. Хората са различни. И ако приемем, че емоционалността е само една страна от личността ни. Нека бъдем хармонични. Разбира се винаги ще има по-емоционални и по-неемоционални хора. Точно това е хубавото! Но всички да имаме мяра — всъщност това е възпитанието.

По какъв начин емоционалната интелигентност на децата би изградила доверието им към света и околните?

По мои лични наблюдения, с риск да <хейтвам>, днешните деца практикуват лъжа от най-ранна възраст. От една страна – ще им се да поукрасят, но от друга забелязват, че хората са неоткровенни. Прикриват както мислите си, така и чувствата си. Децата са в свят без ориентация. Въздържането от крайности, зачитането на другите, вглеждането в себе си, отваря пространство за диалог с другия. Дава шанс на доверието.

Иглика Ангелова е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на Емоционалното образование в България. Лекцията, която Иглика Ангелова ще изнесе е на тема: Емоционална интелигентност в класната стая.Практики за обучение. Форумът е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за ненасилствена комуникация, емпатия и емоционална грамотност.


468 ad