Интервю със Зорница Трифонова

Зорница Трифонова, емпатичен родител

Какво ви мотивира да се включите в първия Форум Пространство за общуване?

Вярата, че Емпатията и Ненасилствената комуникация, могат да ни помогнат в взаимоотношенията с хората.

Когато чуете емпатия каква е първата картина, която изниква в съзнанието ви?

Родител и дете, гушнати или един до друг. Детето е видимо разтроено, говори през сълзи, родителят изслушва, подкрепя, споделя тревогата на детето, помага му да преодолее трудната ситуация като го подпомага в намирането на нуждите, които се крият зад силната емоция. Присъства цялостно за детето си.

Кое според вас е най-трудното в човешките взаимоотношения?

Мислите, които са в главата ни, вътрешният диалог с нас самите, притеснението ни какво ще си помисли другия, как ще реагира, как ще ни приеме, оценките които правим за ситуациите или хората. Рамките, които си поставяме или в които ни поставят.

В общуването много думи се изтъркват от употреба. Дайте ни няколко примера от вашия живот.

Бих дала примери с изрази: Яж, за да станеш голям. Нищо ти няма, ще ти мине, те така растат децата. Големите деца не плачат.

Какво ни помага най-много да се свързваме като хора?

Съпричастноста и разбирането за нуждите на другите.

А къде са корените на отчуждението според Вас?

В начина ни на живот: забързани, уморени, притеснени. Липса на връзка с природата и с нас самите.

Как звучи вашето пожелание към Форума и неговите гости?

На Форума пожелавам да е първия от поредица Пространства за общуване. На гостите да намерят отговори на въпросите, които търсят и да си тръгнат заредени с много положителни емоции, вдъхновени и заредени с идеи, които да прилагат в ежедневието си.


468 ad