Мария Цанева за Емоционалното образование

 

Предизвикателство ли е за личността да бъде тя емоционално интелигентна и можем ли като родители и възпитатели да подкрепим децата в посока осъществяване на здравословната им емоционална връзка със себе си?

Светът, в който живеем, ни изправя пред много предизвикателства. Не можем да живеем и да оцелеем сами. Включени сме в много и различно действащи мрежи от взаимоотношения, изправени сме пред технологични, екологични, социални и политически проблеми. Само ресурсите на разума не са достатъчни да осигурят социалния и личния прогрес и просперитет. Затънали сме в информация, разполагаме с какви ли не рационални модели на действие, но сме ‘гладни’ за разбиране, уважение, споделеност, сътрудничество и други изконни човешки нужди, които можем да осъзнаем главно през емоциите си и техните послания. В този смисъл развитието на емоционалната интелигентност е не просто предизвикателство, а императив за развитието на цялостната личност. Може би и затова от втората половина на миналия век има голямо оживление в науките за човека, които изследват емоционалния човешки потенциал и развитие. Успешната личност е цялостната личност и е много важно ние, възрастните, да подкрепим децата в процеса на осъществяване на здравословна емоционална връзка със себе си и света.

Как според Вас бихме могли да намерим <общ език> с децата посредством емоцията и спонтанния й израз?

Най-прекият и бърз начин за свързване между хората е през емоциите. Връзката с децата е важна за всеки родител, за всеки учител, а намирането на ‘общ език’ е условие за поддържането на този контакт. За случването й са важни вътрешните нагласи на възрастните, тяхното отношение към децата. За родителите и възпитателите е важно и да развиват уменията си да намират зад всяко детско поведение онова общочовешко основание, наречено потребност. Там е мястото на срещата! Само емоционално грамотните и интелигентни възрастни могат да подкрепят емоционалното израстване и развитие на децата. Можем да им дадем само това, което самите ние, възрасните, притежаваме, нали? И колкото по-рано започне този процес, толкова е по-резултатен и значим за личността.

Можем ли чрез осъзнаването на собствените си емоции като възрастни да спестим множество неблагоприятни моменти в цялостното бъдещо развитие на децата?

Категорично да! Ако във взаимодействието си с детето или подрастващия, възрастният ясно осъзнава в какъв континуум се ‘движат’ собствените му емоции, кои нужди ги пораждат, той би бил по-успешен в търсенето на възможности и решения за удовлетворяването както на своите, така и на детските потребности. Търсенето на баланс, сътрудничеството, поемането на отговорност и свободата да изразяваш себе си биха спестили множество недоразумения и конфликти между възрастни и деца. Понякога, и то доста често, само ‘чуването’ на детските нужди е достатъчно за подобряване на взаимоотношенията вътре и между поколенията. Всъщност едва ли можем да спестим всички неприятности и трудности на децата. От друга страна, не е и нужно те да ‘растат в саксия’, предпазени от всичко. Но нашата емоционална осъзнатост, грамотното ни емоционално поведение и толерантност биха им спестили някои ‘рани’ и биха им позволили да използват енергията си за креативна и съзидателна дейност, биха подкрепили здравето както на детето, така и на обществото като цяло.

Какви са предимствата на емоционално грамотните подрастващи?

Емоционално грамотните хора – подрастващи или не, са по-устойчиви пред жизнените предизвикателства, по-успешни в професионалната си реализация и най-вече са по-щастливи и удовлетворени от живота си. Те са по-цялостни като личности и това се отразява на всички аспекти от живота им.

Кои са най-основните стъпки в подпомагането на децата да са емоционално образовани?

Най-основното е да се работи с тези, които са най-близо до децата – родители, възпитатели, учители. Нужни са и промени в образователните стратегии и парадигми, нещо, което изисква много енергия и воля за промяна.

Защо е важно емоциите на децата да имат централно място в процеса на жизненото им развитие?

Какво е мястото на емоциите в живота на децата, зависи в голяма степен от възрастовата динамика. Но която и възрастова група да вземем, емоциите имат, ако не централно, то равностойно на интелекта място в процеса на личностното им израстване. Всеки, който ги пренебрегва, рискува да затрудни, забави или възпрепятства развитието на личността на детето. А както вече казахме щастието и успехът са присъщи повече на цялостната личност.

По какъв начин емоционалната интелигентност на децата би изградила доверието им към света и околните?

Ако ‘светът’ подкрепя детето – помага му да осъзнава своите нужди, съдейства му да ги реализира, споделя преживяванията му и т. н, няма как в ‘света на детето’ да не се настанят доверието, оптимизмът и позитивното приемане на действителността. За тази цел си струва 100% да се влагат усилия и ресурси!

Мария Цанева работи в системата на образованието повече от 20 години и има опит като учител. От навлизането на метода на ненасилствената комуникация в България преди 8 години работи активно за разпространението му, с основен акцент приложението му в учебна среда, с всички участници в образователния процес. Провеждала е обучения за учители и ученици. Мария Цанева е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на Емоционалното образование в България. Форумът е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за ненасилствената комуникация, емпатията и емоционалната грамотност.


468 ad