Кои са трите ключови характеристики на силните истории?

Интервю на Емилия Илиева-Крайнова с Мери Алис Артър – активист на историите, която ще проведе обучението Слушай. Разказвай. Води на 29-31 май в България.

Защо нещо толкова естествено като разказването на истории става трудно за хората в днешно време?

Дори и днес, много култури и племена имат място за историите и също така роля наречена ‘разказвач на истории’. Те знаят, че мъдростта на тяхната култура се предава чрез истории, ето защо историите не са предназначени само за децата, но за всички. В историите можем да изследваме както границите, така и поведението, и се превръщат в инструмент за предаване на ценности и подходящи социални поведения. Някои истории помагат на хората да осъзнаят откъде идват и установяват мрежата от взаимоотношения в групата. Други пък улавят събития от миналото и тяхното значение за настоящето.

Умовете ни естествено съхраняват информацията, която получаваме под формата на истории – можем да кажем, че сме ‘програмирани’ да улавяме и разказваме истории. В днешно време, обаче, ролята на разказвач на историите оставяме на медиите, политиците и шоу индустрията. Наричаме ‘разказвачи на истории’ авторите на филми, писателите и дори музикантите, забравяйки, че ние също сме разказвачи, заети да споделяме всякакви истории през социалните мрежи и между себе си във всеки един момент.

Бих казала, че не осъзнаваме напълно факта, че историите са призмата, през която гледаме на света, и те оформят нашите преживявания и поведения и оттам – нашето бъдеще. В този момент сякаш сме в точка, в която фундаментално се променя разказът ни като човечество. Много от нас вече не оценяват историята на консуматора, която ни се разказва по целия свят, но също така не изглежда да имаме алтернативна история. Това е ключов момент да станем по-осъзнати за силата на историите – време е да станем активисти на историите!

Много хора може би ще дойдат на това обучение с идеята да научат нови инструменти и подходи, които да им помогнат в работата и личния живот, но ще открият, че разказването на истории е всъщност практика да бъдем хора и, че да научим повече за изкуството на историите означава да бъдем по-ефективни и взаимосвързани с другите около нас, както и да бъдем по-наясно със себе си!

Кое е изкуството на човешките истории?

Всеки от нас е разказвач на истории, защото всеки човек разказва истории. Това е нещо, което правим всеки ден. Историите са начинът, по който разбираме и осъзнаваме света около нас. Хората, които наистина владеят изкуството са онези, които разказват история и ни помагат да станем част от нея и да я изживеем, поне отчасти.

Случайно или не, заради това и обичаме историите – имаме възможност да ‘опитаме’ нещо и да се поучим от него, без задължително да го правим самите ние. Можем да разберем какво е да се изправиш срещу сериозно предизвикателство и да успееш. Можем да усетим какво е да имаш нова идея и да я направиш реалност. Можем да видим пътя към бъдещето и да си представим какво би било да сме там. И всичко това без технологии, анимация, звукови ефекти и драматична музика, само със силата на въображението. Наистина обичаме да го правим!

Кои са трите ключови характеристики на силните истории?

Всеки от нас има нужда от няколко основни елемента, за да бъде заинтригуван от една история. На първо място имаме нужда от контекст и герои – да знаем кого следваме в историята и обстоятелствата, в които са героите. Между другото – героят не е задължително да бъде човешко същество – в противен случай никога нямаше да чуем истории за магически пръстени, дракони, хобити и нямаше да се спечелят толкова много пари от филми за тях.

На следващо място трябва да разберем какво е предизвикателството или проблемът, пред който е изправен героят. Пред какво се изправя героят? Над какво трябва да възтържествува? Най-интересни са ни историите, които ни изкарват извън всекидневието. Ако разказваме за обичайните случки от ежедневието, е лесно да ги игнорираме, защото обръщаме най-голямо внимание на нещата, които са отвъд обичайното. И още повече ни харесва когато действието става още по-напрегнато. ‘Почакай! Няма да повярваш какво стана след това…’ ни държи на ръба на столовете и оставаме в самата история.

И накрая – харесваме да има развръзка. Не е задължително това да е щастлив край, но историята трябва да стигне до своето разрешение, дори и то да е ‘останах озадачен…’. Какво научаваме или ставаме, в резултат на този опит? Кой е героят, след всичко, което му се е случило?

Тези елементи наричаме често ‘гръбнак’ на историята и те държат действието цяло. Такава последователност седи зад почти всяка история, която бива разказвана и преразказвана.

Въз основа на твоя опит, хората имат ли само една история или по-скоро живеят няколко истории едновременно?

Ние сме пресечната точка на всички истории, които притежаваме, и всички истории на другите около нас, в които участваме. Бих казала, че аз съм мозайка – съставена от историите, които съм наследила от моето семейство, етнос, културата, връзките ми, пола ми, опита ми, другите около мен. Моята история като дъщеря на родителите ми е различна от тази на обучител, макар че едната влияе на другата. Историята на моя етнос става жива, когато заговоря и другите чуят моя акцент.

Може би е удачно да кажем, че хората нямаме стереотипи, а по-скоро правим предположения за другите и им отреждаме истории, за да ни е по-лесно да ги вкараме в нашата невронна мрежа и да осъзнаем какво преживяваме с тях. Това също така означава, че другите могат да имат коренно различна история за мен, от тази, която имам сама за себе си. Понякога дори историята на другите за мен е по-добра от тази, която имам за себе си…

По какъв начин се дефинира лидерството в контекста на разказването на историите?

Лидерите са също разказвачи на истории и във време когато светът около нас става все по-комплексен и хаотичен, те са поставени пред предизвикателството да бъдат по-умели в изкуството и практиката да водят чрез историите. Много са историите, които един лидер може да разкаже:

• Накъде отиваме като екип, организация, семейство, град, нация? Каква е нашата обща история и кои сме ние, какви искаме да бъдем? Лидерите трябва да могат да разказват истории за визията.
• Как моята работа и принос стават част от тази история? Лидерът трябва да може да разкаже история, която да спечели моята отдаденост и да ми даде усещане за отговорност и принадлежност.
• Как да работим заедно, за да успеем и как ще работим с теб и за теб? Лидерът трябва да подпомогне хората да дадат най-доброто от това, което притежават като умения, таланти и ресурси, както и да даде ясна картина за това как биха искали да работят, за да стане по-лесно за всички и да се постигат резултати.

Историята е най-краткият път между два ума. В същността си всеки е лидер на своя собствен живот. И разказването на историите е умение, което всеки от нас може да усвои.

Как историите на нациите влияят на личните ни истории?

Историята на една нация е поле от истории – съвкупност от всички истории разказвани за нея и в нея. Нацията е голямо поле и то може силно да ни повлияе и въздейства. Аз съм родена в САЩ, но не живея там от много години – от момента когато бях на 24, повече от половината си живот, живея другаде. И въпреки това, нася акцента от тогава, културното наследство, което съм усвоила чрез множеството истории, които съм слушала и преживяла като съм израствала. Те са неотменна част от мен.

Когато се преместих в Нова Зеландия, на 25-годишна възраст се чудих дали мога да се ‘откажа’ от миналото си и да стана напълно нова личност. Това беше времето, в което осъзнах, че съм пристигнала в новата си родина с невидим багаж – куфар пълен с всички истории на моето минало. Сега, след толкова години в Нова Зеландия и години на пътуване по света аз съм гоблен от всички истории, които съм преживяла в това време, но основния десен е все още там – светогледът ми, който е оформен в най-ранните ми години. Този опит ми позволява вероятно да погледна по съвсем различен начин на историите от родното ми място, различен от някого, който е останал там целия си живот.

Това е нещо, което си струва да се запомни – ние сме като риба във вода, плуваме в море от истории, те са толкова естествени за нас, че е трудно да ги видим. Както казва мой добър приятел – това е като да танцуваш на дансинга, без да виждаш кой свири музиката. Когато научиш повече за историите можеш да решиш дали да танцуваш или не. В моята лична практика съм все по-заинтригувана от това как историите на дадено място влияят на хората и ги правят това, което са. Кои са историите, които трябва да оставим зад гърба си и кои да промотираме, за да подобрим живота си? Това е работата на един активист на историите.

Животът на всеки от нас е изпълнен с толкова много събития, как да изберем една история, която да разкажем?

Тъй като всеки от нас е мозайка от истории, добрата новина е, че не трябва да избираме една история, която да разкажем. Но можем да се фокусираме върху част от тази мозайка за момент и да видим какво ни носи тя. Кои са твоите истории свързани с работата и по какъв начин са те оформили? Какво си научил за лидерството през живота си и от кого? Има ли история, която продължава да се проявява и очаква внимание? Кои истории обичаше най-много като дете и какво ти казват те за това кой си сега?

Всеки от тези въпроси е начин да започнем да работим с историите. И тъй като в момента е пролет, нека използвам една метафора от градинарството. Представете си, че имате чудесна, но силно зараснала градина в задния си двор. Много бихте искали да се насладите на красотата й повече, но дори не знаете откъде да започнете. Пълна бъркотия!

Добър начин да започнете е да проправите пътека в градината. Започнете на кое да е място и погледнете градината. Какво ви казва вяска част? Къде трябва да положите повече усилия? Може би трябва да подстрижете розите и да внимавате с бодлите, но пък ако го направите ще имате красиви цветя, които да подарите на близки хора. Историите работят по същия начин. Може би трябва да поработите върху историята си, да усетите болка и да си спомните за добри моменти. Може би трябва да орежете някои части, а други да усилите, или пък да свържете няколко части заедно, но накрая ще имате различна подредба и ще видите какво ви предлага историята.

Когато работим върху историите си заедно с други хора става още по-интересно и забавно. Понякога другите могат да чуят нещо, което не сте забелязали досега. Могат да ви помогнат да решите кои части да оставите и кои да усилите. Добрата аудитория помага за изграждането на добра история. Получава се като полирането на скъпоценен камък, за да се видят накрая всичките му красиви елементи.

Как е бил повлиян твоят живот от страстта ти към историите?

Обичам историите още от времето, когато се научих да чета като съвсем малка – докато вървях към училище четях по две книги едновременно. Слава Богу, живяхме в равен град! За първи път осъзнах силата на историите на фестивал на историите в Нова Зеландия, където видях на практика въздействието на една история и се зачудих дали и аз мога го правя. След това прерових местната библиотека в събиране на стотици истории, които започнах да разказвам на различни групи.

През 2003 година се запознах с други хора, които се интересуваха от силата на историите в организации и концепцията за лидера като разказвач на истории. Тогава усъвършенствах практиката си като използвах истории в национална инициатива, която ръководих в Нова Зеландия. По същото време, чрез работата ми като фасилитатор и обучител, осъзнах, че всеки човек има потенциал да разказва истории и започнах да работя и с тази тема. Около 2004 година станах ‘осъзнат номад’ и това ми даде коренно различна гледна точка към сета и бавно усетих, че се превръщам в събирач на истории, събирайки различни истории и пренасяйки ги от едно място на друго, там където те биха били най-нужни.

В последно време станах активист на историите – някой, който работи със силата на историите да променят позитивно системите, в които живеем. В момента се вълнувам силно от историята на Европа и съм очарована от това, в което тя ще избере да се превърне. Вярвам, че историята може да е мощен агент на промяната.

Какво те държи вдъхновена за разказването на истории?

За мен историите са библиотеката на човечеството. Те са там, където сме съхранили цялата мъдрост и опит от началото на времето. Вдъхновена съм да продължа да търся ключовете към нашата мъдрост. Но трябва и да си призная, за мен библиотеките са като магазин за бонбони – просто не мога да им се наситя!
 
 

Каним ви на на тридневен семинар на Мери Алис Артър, на които да изследвате как историите и тяхното разказване работят за личностите, организациите и целите системи. Прилагаме модел от шест стъпки наречен Тао на историята (The Tao of Story) – комбинация от практиките Storytelling и StoryWork. В основата на обучението ще са собствените истории на участниците, които ще използваме за да практикуваме и учим заедно.

Подробна информация

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *