4 нива на слушане според Ото Шармър

Забави, за да разбереш

В същността си, лидерството се отнася до формирането и промяната на това как индивидите и групите обръщат внимание и реагират на дадена ситуация в последствие. Но повечето лидери са неспособни да разпознават това, да не говорим за промяна на структурните навици на вниманието, използвани в техните организации. Процесът на учене в разпознаването на навиците на внимание в бизнес култура изискват, освен всичко друго и определен вид слушане. Повече от десетилетие на база наблюдение на взаимодействието между хората в организациите, отбелязвам 4 различни типа слушане: изтегляне, фактическо слушане, емпатично изслушване и генеративно слушане.

Слушане 1: Изтегляне
‘Да, аз вече знам това.’ Наричам този тип слушане ‘изтегляне’ – слушане чрез препотвърждаване на обичайни преценки. Когато всичко, което чуеш потвърждава това, което вече знаеш, ти слушаш чрез ‘изтегляне’ .

Слушане 2: Фактическо слушане
‘O, виж това!’ Този тип слушане е фактическо или фокусирано върху обекта: слушане, обръщащо внимание на факти или на нови данни, които не потвърждават очакванията. Изключваш вътрешния си глас за преценки и се фокусираш върху това, което се различава от това, което вече знаеш. Фактическото слушане е основата на добрата наука. Оставяш фактите да ти говорят. Задаваш въпроси и отдаваш особено внимание на отговора, който получаваш.

Слушане 3: Емпатично слушанe
‘О, да, знам точно как се чувстваш.’ Това по-дълбоко ниво на слушане е емпатично слушане. Когато сме ангажирани в истински диалог и отдаваме фокусирано внимание, ние можем да осъзнаем дълбока промяна, свързана с мястото, от което слушаме. Придвижваме се от това да виждаме обективния свят от неща, фигури и факти (‘светът сам по себе си’) към слушане на историята на един жив и развиващ се аз (‘твоят-свят’). Понякога, когато казваме ‘Знам как се чувстваш’, акцентът ни е върху вид ментално или абстрактно знание. Но това изисква отворено сърце, за истинско усещане за това, което другият изпитва. Отвореното сърце ни дава емпатичния капацитет да се свържем директно с другия отвътре. Когато това се случи, ние навлизаме в друга територия на взаимоотношения; забравяме за графика си и започваме да виждаме как изглежда света през очите на някой друг.

Слушане 4: Генеративно слушане
‘Не мога да изразя това, което преживявам с думи. Цялото ми съществуване се забавя. Чувствам се по-спокоен, присъстващ и по-свързан с истинското ми аз. Свързан съм с нещо по-голямо от себе си.’ Този тип слушане ни свързва с едно още по-дълбоко пространство на появяваща се реалност (emergence). Наричам това ниво на слушане ‘генеративно слушане’ или слушане от възникващата област на бъдещата възможност. Това ниво на слушане изисква от нас да достигнем до откритата си воля – капацитетът ни да се свързваме с най-големите възможности, които могат да се появят. Вече не търсим нещо отвън. Вече не сме съпричастни с някого пред нас. ‘Причастие’ или ‘благодат’ може би е думата, която е най-близо до същността на това преживяване.

Когато работите с ‘изтегляне’, разговорът препотвърждава това, което вече знаете. Вие препотвърждавате навиците си на мислене. ‘Ето го отново!’ Когато работите с фактическо слушане, вие отхвърляте това, което вече знаете и забелязвате това, което е ново: ‘Това изглежда толкова различно днес!’ Когато работите през емпатичното слушане, вашата перспектива е пренасочена да вижда ситуацията през очите на другия: ‘Да, сега, наистина разбирам как се чувстваш. Мога и да го усетя.’ И накрая, когато работите през генеративното слушане, вие трябва да преминете през фина, но дълбока промяна, която ви е свързала с по-дълбок източник на знание, включващо знанието за възможностите за възможно най-доброто бъдеще и за себе си.

Превод: Надя Димитрова


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *