7 въпроса за мечтите!


Необичайно е това заглавие на семинар “Да сбъдваш сам. Да сбъдваме заедно.”… Защо така си го кръстила?***

Искаше ми се от заглавието да става ясно, че това е семинар, който разглежда различията между това да можем да създаваме желаното от нас самостоятелно и с някой друг или с екип от хора. Мислим си, че принципите на сбъдване са едни и същи, но всъщност има големи разлики.

Когато създаваме нещо за себе си или имаме определена цел или мечта всеки от нас има ежедневен достъп до настроенията си, мотивацията си, чувствата на въодушевление или разочарование. Когато сме семейство или екип и сбъдването на желанието зависи от активното участие на всеки можем само да гадаем дали и доколко сме синхронизирани в стремежа, отдаването на енергия и наличието на вяра, че е възможно. Затова много общи цели се провалят. Не всеки от въвлечените е активно ангажиран емоционално и с действия. Възможно е понякога някой да компенсира липсата на мотивация на някой друг, но това пък води до конфликти и напрежение, а често и взаимни упреци.

 

В описанието на семинара споменаваш за “вътрешното единство”. Какво на практика означава това?

Вътрешното единство, когато говорим за един човек означава той/тя да е изцяло наясно с мислите, чувствата и потребностите си, свързани с постигането на конкретна цел или мечта.  В ненасилствената комуникация има две метафори на Жирафа и Чакала които онагледяват “тъмното” и “светлото”, “позитивното” и негативното”, тази част в нас, която ни подкрепя и казва “Вярвам, че ще успееш!” и тази, която казва “Къде си тръгнал? Няма да успееш! Откажи се!” Да можем да изслушаме и да чуем всяка една от тези части е един бърз път за преживяване на вътрешно единство. Това предполага обаче да си признаем неща, които не ни харесва, че ги мислим или чувстваме и да можем да стигнем до дълбоката мотивация да искаме нещо – така наречената коренна потребност.

dsc_6267

Естествено това вътрешно единство когато става дума за семейство или за екип се постига по-трудно, защото предполага всеки да е наясно със себе си и да може да го изрази пред другите. В идеалния вариант вътрешното единство, което касае повече от един човек включва индивидуалните потребности на всеки, заедно с потребността на общото било то семейство, екип или друга общност.

 

Това звучи доста трудно. Би ли ни дала примери?

Нещо, по което много съм мислила и което според мен е идеален пример за вътрешно единство в семейството е решението ни преди 6 години да си построим къща в едно село близо до Пловдив. Аз лично съм свикнала да действам бързо по отношение на взети решения и истината е, че бих предпочела строежа на къщата да става с моето темпо, а не с общото ни темпо като семейство. Едва последната година успяхме да направим действителен скок в приближаването на момента, в който да заживеем там. Успяхме да вдигнем дървената конструкцията и да сложим покрива, което за някои може и нищо да не е, но за нас е голямо постижение. В предишните години това, което се случваше и което сега мога да видя благодарение на дистанцията на времето е, че в първите години аз бях много ентусиазирана, но след като така бавно се случваха нещата постепенно ентусиазмът ми отстъпи на безразличието. За съпруга ми: може би в началото той беше по-скептичен или несигурен дали действително можем да живеем там, след това се ентусиазира. Така се получи един вид разминаване между нас и макар че общата ни цел оставаше валидна през годините, част от обяснението защо не се случваше е липсата на вътрешно единство между нас. Всъщност началото на 2016-та една вечер успяхме да се чуем – той успя да чуе моята умора, че нещата не се случват с темпо, с което да мога да усетя вдъхновение и аз да чуя неговата несигурност, която едва тогава започваше да отстъпва на доверието, че има как да се случи. Това свързване между нас ни помогна да се свържем по-силно и с мечтата за къщата. Сега съжалявам, че не го направихме по-рано. Но пък благодарение на това, че не стана така сега е една история, която се надявам да вдъхнови много семейства да се чуват цялостно и да помнят, че негативните емоции, които си спестяваме един на друг често са спестени моменти на истинска близост и синхронизация.

photo-2

А би ли ни дала и пример от работата си с хора?

Ще дам пример с една деликатна тема за много семейства. Така се случи, че в две  последователни групи, които водих миналата година имаше по една двойка, които искат да имат дете, но не се случва от няколко години макар да няма обективни  медицински причини за това. Направихме изслушването на Жирафа и Чакала за всеки от тях. Появиха се неочаквани емоции и разбира се дълбоки неназовани до онзи момент потребности. След това успяха да си кажат всичко това, което бяха открили индивидуално за себе си и един на друг. Още в дните на семинара споделиха колко по-дълбоко свързани се чувстват и как тази тема, която е била “болната” тема между тях вече е по-спокойна.

 

Края на миналата година бях щастлива да науча, че и двете двойки очакват бебе. Беше ми неудобно да получа благодарности, защото единственото, което съм направила е да им помогна да се чуят. Те имат да благодарят на себе си, че се осмелиха да се изправят пред цялата си емоционална истина и да позволят на близостта да се погрижи за желаното от тях.

 

Имаш ли пример  и в бизнес контекст?

В бизнес контекст синхронизацията и единството обикновено касае постигането на цели. Един от клиентите ни ме покани да работя с екипа съдружници, които след няколкогодишна успешна работа срещат множество несъгласия относно развитието на фирмата до степен това да влияе на стабилността и. Изслушването на всеки позволи на екипа като цяло да е по-наясно с дълбоките потребности на всеки отвъд думите и действията му. Което промени целта им като екип. Вече не беше толкова важно кое е решението, което би подкрепило най-успешно развитие на фирмата, а кое е решението, с което всички биха били ангажирани да продължат да дават най-доброто от себе си.

 

Какво искаш да сбъднеш ти за себе си за семейството си през 2017-та?

В личен план фокусът ми пада върху здравето. Миналата година се появиха някои болежки, които считам за знаци, че начина по който живея е в някаква дисхармония с принципите на живота и вселената. Иска ми се да открия откъде идва това и да успея да съм по-синхронизирана с ритмите и законите на природата. Което пък вярвам ще ми върне здравето. Заканила съм се да върна плуването по-активно в живота си и някаква ежедневна практика за тялото също.

В семеен план се целим да завършим къщата и да посрещнем Коледа 2017-та в нея 🙂

 

Какво би казала на хората, които  нямат възможност да се включат на семинарите на 22-ри януари в София и на 29-ти януари в Пловдив?***

Ако имате мечта или желание, които все ви се изплъзват направете каквото е нужно, за да се изправите пред цялата истина за мислите и чувствата си във връзка си с тази мечта. Призайте си например, че сте обезверени след всички опити досега или че сте отчаяни, защото нищо не дава резултат. Има голяма сила в това да си признаем истината, която така или иначе носим в себе си. И всъщност много често след подобно признаване нещо в нас се променя, отваря се врата, от която идват нови възможности.

 

И искам да ви напомня онази мъдрост, че ако ни е дадена една мечта ни е дадена и силата да я преживеем!

 


*** Става дума за семинара „Да сбъдваш сам. Да сбъдваме заедно.“  който ще се проведе в София на 22-ри януари и в Пловдив на 29-ти януари. Линк към семинара: http://communication-academy.eu/предстоящи-събития/да-сбъдваш-сам-да-сбъдваме-заедно/ 

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *