Мога ли да бъда добър родител и продуктивен човек?

 

Автор на статията е Ани Мюлер, известен блогър, който пише за продуктивността, писател и майка на четири деца.

Първо лошата новина – родителството ще намали Вашите творчески способности и добрата новина – намаляването няма да трае дълго, не се случва непременно на всеки и казано накратко, може да се държи под контрол.

Kакво означава продуктивност?
Измерването на продуктивността не е толкова еднозначна, колкото вероятно си мислите. Повечето проучвания боравят със собствена терминология. Причина за това е липсата на един универсален метод за измерване на продуктивността. Например едно проучване измерва продуктивността на своите участници – всички работят в академична среда – по техния рейтинг на публикациите в академични списания. Това вероятно е справедлив принцип за тази група хора, но със сигурност е неприложим за всички.

Вашата продуктивност и как Вие я измервате е много специфично и лично нещо. Това е нещо, което Вие трябва да определите за себе си. Но има от къде да започнем – Продуктивността е времето, което прекарвате в работа за постигане на целите си. Ако знаете какви са Вашите цели, тогава Ви е достатъчно ясно дали работите за тяхното постигане или не. С това определение като критерий за преценка можем да отправим поглед към това как ние, като родители, успяваме да бъдем продуктивни. Или пък не.

Първоначалният ефект на родителството над продуктивността
На пръв поглед изглежда, че като станеш родител, това неизбежно предопределя (ще намали) продуктивността ти. Скорошно проучване установява, че продуктивността на двамата родители има тенденция да намалява, докато децата им са малки, особено при жените. И все пак намаляването на нашата продуктивност не е едно и също при всички. В действителност някои групи в изследването развиха дори увеличиха своята продуктивност през първата година, в която станаха родители. Вероятно, предположиха авторите на изследването, увеличаването в първата година се дължи на предварителното планиране на нуждите на родителите.

Друга възможност за различния ефект е, че хората продължават да прилагат същите принципи на продуктивност, които са прилагали през времето от преди да станат родители. Други проучвания показват, че продуктивността на някои хора се увеличава, когато те имат деца, което кара изследователите да се чудят дали родителите се научават да ‘свръхкомпенсират отрицателния ефект на ресурсите, свързани с грижите за дете, като работят по-усилено’ или дали само хората, които са се научили да бъдат продуктивни, ще ‘изберат самостоятелно’ да вършат ‘обсебваща’ работа, докато отглеждат децата си.

Къде е истината?
Краткият отговор е, че все още не знаем. Има достатъчно доказателства за наличие на спад в продуктивността в различни проучвания, които сочат, че кагато станете родител, това ще доведе до спад в продуктивността ви, дори и за кратък период, макар че има и достатъчно вариации, които водят до извод, че спадът не е сигурен или неизбежен. Можете да планирате, да се подготвите, да се приспособите и да подредите такъв начин на живот като родител, който Ви помага да развиете или дори да увеличите своята продуктивност. Даже и без помощта на бавачка на пълен работен ден.

Силата на информацията
Да бъдеш родител винаги е било дейност с променлив успех и начинът да бъдем родители се промени драстично през последния век, нашите възможности за събирне и анализиране на данни се увеличиха и съответно се разви нов интерес към детската психология.

Обичам факта, че имам възможност да проуча вероятните симптоми на която и да е детска болест. Обичам факта, че мога да намеря отговори на невъзможните въпроси, които детето ми задава: От къде знаят фоерверките кога да избухнат? Защо олиото във водата я кара да свети?

Информацията помага.
Информацията може да бъде и в повече, особено когато не знаем как да филтрираме и да преценим достоверността на източника. Вярно ли е? Дали е безпристрастно? Основава ли се на нещо повече от еднократен личен опит?

Има въпроси, които трябва да зададем, защото когато започнем да търсим съвети за родителството, ще се сблъскаме с огромно количество такива съвети. Като автор Дана Мак отбелязва: ‘През последните години акредетирани експерти по отглеждане на деца – психолози, преподаватели и педиатри, които на времето обмисляха премахване на Американския съвет по родителство – са изместени встрани и заменени с бестслъри на мемоаристи, които предлагат съвети ad hoc (за специална цел) на читателите, жадни за практически идеи.’

Различните мнения и източници могат да ни дадат по-цялостна представа за родителството, но достъпността на публикуването означава, че всеки с Интернет връзка може да обяви себе си за експерт по родителство и да разпространява собствените си методи като бранд, без значение колко неефективни или дори вредни могат да бъдат.

Проблемът е, че да бъдеш родител, е изключително важно начинание, а ние толкова искаме да го схванем правилно, че често слушаме другите, вместо собствените си инстинкти. В крайна сметка, за добро или лошо, всичко, което сме направили като родители, ще ни се върне обратно.

Как да си подбираме информацията?
Да бъдеш родител (също като живота като цяло) често включва възможност за много ограничен избор. Повечето неща се избират заради предпочитания, а не принципи. Когато се почувствам объркан като родител, или когато се усетя претоварен от количеството съвети, които мога да намеря, ето какво правя.

Лесна проверка за валидност
По най-бързия начин напишете отговорите на следните въпроси – Какво ценя? Какво искам децата ми да ценят? Кои са най-важните неща, на които мога да ги науча? Какво ми се иска да бях научил като дете? Какво искам да дам на децата си? Какво има най-голямо значение в моя живот? Какво се надявам да има най-голямо значение в живота на децата ми?

Сега прочете какво сте написали и потърсете сходствата. Коя дума или понятие се появява най-често? Направете кратък списък – опитайте се да го сведете до 5 или по-малко неща – на думи и фрази, които обхващат общи теми. Това са Вашите родителски ценности.

Сега вече като стандарт за всички родителски съвети и информация имате своя списък с ценности. Дръжте този списък под ръка, за да се обръщате към него всеки път, когато Ви се представи нов метод за възпитание. Например, наскоро четох една статия, което съветваше родители ‘да направят график на забавните дейности с децата и на всеки 20 минути да правят нещо забавно с децата’ Леле! На всеки 20 минути аз трябва да имам готова забавна дейност? Сериозно ли?

Една от ценностите на възпитаването, която с особено постоянство прилагам, е свободата. Да си направя график с дейности за всеки 20 минути не насърчава свободата според мен (толкова много работа и ненужно ограничаване на времето) или за моето дете (което може и да има собствен избор какво да прави вместо да участва в моите ‘планирани’ дейности).
Ако един метод не е в подкрепа на Вашите ценности, не си губете времето с него. Ако е в съответствие, чудесно. Прилагайте го, ако Ви хареса. Но запомнете, че методите, които ще промените, трябва да са подчинени на Вашите ценности.

Правилната среда за Вашето дете и за Вашата работа
От какво се нуждае детето?

Когато погледнете извън определена културна среда или отрязък от време, наистина няма такова нещо като ‘типично детство’. С огромни вариации обаче, има няколко константи и те са нещата, върху които трябва и ще фокусираме вниманието си. Няколкото неща, от които децата винаги се нуждаят, включват време за игра (по възможност навън), досатъчно време за сън, добра храна, стабилни навици, много обич, един-двама приятели, начин да бъдат полезни за семейството (напр. домакински задължения) и голяма общност. И… това е в общи линии.

От какво се нуждаете Вие?
За да бъдете продуктивни, трябва много добре да знаете какво се опитвате на правите – трябва да знаете какви са Вашите цели. След това трябва да знаете как ще ги постигнете и да бъдете в състояние редовно да посвещавате време, за да вършите работата, която се изисква. Точно колкото е важно да вършите тази работа, е съществено да управлявате себе си – имате нужда от време за себе си, достатъчно сън, добра храна, стабилна връзка, начин да се чувствате полезни и голяма общност. Интересно. Оказва се, че добрата среда за Вашето дете е добра среда и за Вашата продуктивност.

Да приложим принципите за продуктивност към живота на родителя
Tова е прекрасно и така нататък, но детето ми мрънка, а аз все пак трябва да довърша този проект, така че накратко как работи това? Да погледнем 7 истини за продуктивността в контекства на отглеждане на дете.

1. Управлението на времето е всъщност само-управление.
Това не се е променило. Количеството време, с което разполагате всяка седмица, е абсолютно същото като преди да станете родител. Какво правите и как го правите ще се промени, защото са се променили приоритетите Ви. Имате нужда да осъзнавате собствените си граници, така че да кажете ‘Не’, когато се налага, и дали това ‘не’ се отнася за Вас самите, за детето Ви, за приятел или за нов проект няма значение. Да кажете ‘не’ на много неща е това, което ще Ви позволи да кажете ‘Да’ на няколкото важни неща.

Най-голямото предизвикателство за мен като родител е да си легна навреме (скоро след като децата ми са си легнали), така че да мога да стана достатъчно рано и да си позволя тишина и концентрация за работа сутринта. Това не е единственото, което работя, но тези два-три часа са най-продуктивни за мен. Така че трябва да кажа ‘не’ на всички разсейвания, които се опитват да се вместят в ежедневието ми, защото ако не го направя, няма да мога да кажа ‘да’, на алармата на часовника, когато звънне сутрин.

Понякога изборът с най-добър резултат, който можем да направим, е да си легмен да спим. Понякога това е да наемем детегледачка, защото познавате своите граници и тези на детето си. Понякота това е да заведем детето в парка. Идеята е, че нямате нужда от повече време (а и няма от къде да намерите повече време). Това, от което се нуждаете, е да знаете какво да направите със себе си във времето, с което разполагате.

2. Не съществува съвършена система.
Може да имате изградени добри навици вечер, когато детето Ви трябва да си легне да спи, но понякога две-три вечери поред нещата се влошават. Детето размахва юмруци, не иска да заспи и на Вас изобщо не Ви е ясно какво се обърка. Започвате да анализирате системата: дали да не започнем да си лягаме по-рано? Да намаля ли осветлението? Дали да не изпея песничка вместо да прочета книжка? Дали да не си взема СД-плеър?

Ако анализирате и напасвате системата, без обаче да изясните проблема, само си губите времето. Ако навиците работят нормално, но внезапно без очевидна причина, се провалят, нещо се е случило. Защо? Може би сте стояли до късно навън и детето се е преуморило. Или са започнали да му никнат зъби (тези кътници при две годишните са направо ужасни). Или пък Вие сте уморени, не сте в настроение и Вашето напрежение се отразява на всички.

Понякога ние обвиняваме системата за грешки, които не са нейни, а на този, който я прилага. И макар че системата не е съвършена, тя е един добър инструмент, но и най-добрият инструмент няма да бъде ефективен, ако злоупотребявате с него или ако не го използвате изобщо.

Положителната страна на този принцип е, че тъй като няма съвършена система, не бива да Ви е страх да изхвърлите някоя, която вече не Ви е от ползва, не сработва за Вас.

3. Сексът е важен.
Това не спира да бъде истина, когато станете родители, макар че нещата може да се усложнят. Изведнъж има още един човек в живота Ви с постоянен и абсолютен достъп. Как да си опазите личното време и пространство за интимни цели, когато в същото време носите огромна отговорност за едно малко човече?

Започвате с разговори с партньора си. Да споделите гласно нуждите и страховете си, по един положителен начин може да накара и двама Ви да почувствате, че все пак играете от един и същ отбор. (Добре ще е, ако искате да стигнете до трета база заедно.)

След което започнете да поставяте граници в живота си, за да запазите мястото и личното пространство, от които се нуждаете. Това е нещо добро, както за Вас, така и за Вашето дете. Сексуалното същество, което сте били преди детето, е все още същото което сте и след като имате дете. Отнема време да се изградят тези граници, но Вие можете да се справите. Бавно и с постоянство.

4. Повече време не означава непременно по-голяма продуктивност.
Като родител, който работи от вкъщи, аз успявам да работя по 4 – 5 часа през повечето работни дни. Бях доста недоволна по този повод и си мислех колко повече бих могла да свърша за едни стабилни 8-часови работни дни, необезпокоявана в някой офис. Но някои проучвания намекват, че работещите успяват да уплътнят не повече от три часа продуктивна работа на ден. Други проучвания показват, че някои работещи прекарват по 2 часа всеки ден за лични задачи в работно време, както и че много работещи са стресирани от срещите, досадните колеги и служебните политики, които им отнемат от времето за работа.

Половин работен ден, изпълнен по собствени условия и с ясен фокус върху приоритетите, може да бъде по-продуктивен от цял работен ден в офис. Още повече, когато сте наясно, че разполагате с един час или с три часа, ставате особено чувствителни колко ценни са тези часове. Няма да ги пропилеете в безцелно зяпане във Фейсбук (Facebook). Имате си важни задачи! Времето Ви е ценно! Научите ли това, започвате да се учите как да използвате часовете, които имате.

5. Ти си това, което ядеш.
Не оставяйте родителството да бъде извинение да започнете за ядете евтина, боклучива храна. Децата Ви се нуждаят от добра храна, която да поддържа растящите им телца, а Вие се нуждаете от добра храна, за да останете фокусирани, енергични и здрави.

Макар че някои деца имат по-чувствителни вкусови рецептори, което може да направи зеленчуците нежелани за тях, това не е така при всички деца. Ако детето Ви не се блазни от сложни храни или пикантни подправки, няма проблеми. Изборът е лесен. Свежа, здравословна храна, апетитна и лесна за приготвяне. Децата обикновено предпочитат повторенията, когато се отнася до хранене, което прави живота Ви доста по-лесен. Измислете няколко приемливи варианта за обяд и ги повтаряйте през седмицата. Направете същото и с вечерята.

Като знаете, че трябва да нахраните детето, ще трябва да положите малко усилия и да планирате и напазарувате храната, която Ви е нужна. Така, че детето и Вие да имате полза от здравословно меню и възможности за избор.

6. Технологията помага, не решава проблемите.
Едно от най-големите изкушения, с които се срещам като работещ от вкъщи родител, е използването на техниката като детегледачка. Мога да включа видеото, да извадя телефона или таблета си и да разчитам на тях да занимават децата, докато довърша разни работи.

И понякога именно това правя. Знаем, че прекомерната употреба на технологиите е в ущърб на децата по много начини. Но в ограничени количества, добре обмислени начини? Може да бъде от полза. Смешното е, че същото се отнася за подрастващи (тийнейджъри) и за възрастни.

Технологията е нещо, което да ти помага да постигнеш едно или друго, не е самоцел. С едно дете вкъщи, което Ви наблюдава и имитира как Вие използвате техниката, получавате вградена система за отчет как да използвате индтрументите си.

Да, използвайте технолигиите, разбира се, но бъдете достатъчно зрели да прецените кога е време да ги оставите настрана. Нагласете настройки, който да рационализират Вашия живот онлайн. Опростете си работния процес. Намалете социалните медиини платформи, които използвате и прекарайте малко време с фокусирано внимание на тях, вместо непрекъснато да проверявате и ъпдейтвате. Детето Ви ще види, че използвате технологиите по подходящ начин: като инструмент, а не като начин да се разсейвате, не като лекарство и безкраен източник на развлечение, или начин за самоизолация. Така ще бъдете много по-продуктивни.

7. Най-напред прегледайте собствената си психология и умения.
Една от най-често срещаните трудности пред продуктивното родителство е разбирането ‘Вие не познавате моето дете’. Не че няма малко истина в идеята, че някои деца са по-трудни, по-енергични, или дори по-инати от други. Децата са хора, всички са различни, което означава, че всички те имат невероятни личностови особености със силни и слаби страни.

Но хайде познайте кой задава тона в едно семейство? Вие. И макар да е истина, че не сте в състояние (а и не трябва да се опитвате) да контролирате всичкп в своето дете, не това е основната мисъл тук. Идеята е, че с избора си да кажете ‘Тази статия не е за моето дете, тя е за мен’, Вие сте открили силата и начина да се промените от фрустриран родител на продуктивен възпитател.

Няма никаква магическа формула, която да превърне Вашето енергично, взискателно, инатливо прохождащо детенце в едно доволно дете, което се занимава самостоятелно, докато Вие хвърчите по задачи. И ако си кажете ‘Това е за мен и как аз се справям с живота си на родител’ вместо ‘Това е за непроменимата личност на моето дете’, значи сте намерили отправната точка.

Отговорностите Ви дават сила, така че вземете си я.
С какво се борите като родител? Има ли гневни изблици, съпротивлява ли се на времето за сън, нуждите от внимание, мрънкането? Добре. Разбира се, това е Вашето дете, което се държи така. Но Вие как се справяте с това поведение? Проучвате ли добри методи? Постоянни ли сте в поведението си? Търсите ли помощ? Опитвате ли се да предвидите нещата и да действате предварително (да сте про-активни)? Или чакате да се случи отново, разстройвате се, реагирате и обвинявате за всичко своето невъзможно дете? Никой не получава помощ, ако се затвори в кутия, така че отворете я и излезте навън. Погледнете ситуацията и се запитайте.

• Какво мога да направя по различен начин?
• Какво мога да науча?
• Какво мога да променя?
• Какви умения мога да усвоя?
• Как мога да бъда по-подготвен?
• Как мога да избегна или намаля вредата от тази ситуация?
• Какво мога да допринеса към тази ситуация?
• Кой е на-добрият начин за реакция, когато възникне такава ситуация, и такава ли е моята реакция?

Това са много въпроси, които трябва да се обмислят внимателно, но са добра новина. Те означават, че Вие можете да промените събитията в живота – своя и този на детето си, но не като променяте детето си, а като намерите по-добри методи, по-добри навици, по-добри отговори.

Трудните въпроси
‘Имам особено изискващо дете – как да намеря време за работа?’
Първо се вгледайте в корена на изискванията, които поставя детето. Някои възрасти са по-трудни за децата от други. Понякога големите промени в живота могат да стимулират (провокират) взискателност в детето. И понякога, добре де – винаги на децата им харесва родителите да им обръщат внимание.

Навиците помагат на децата да имат усещане за стабилност и сигурност. Направете най-доброто, за да изградите постоянни навици, които включват време специално за детето и време за работа. Няма да е лесно и в началото детето Ви верочтно ще се съпротивлява. Но ако Вие сте постоянни, детето ще разбере и ще очаква навиците, които сте установили. (Е, не се изненадвайте, ако реши да ви тества от време на време в началото.)

На второ място, намерете начин да останете насаме, за да свършите работата си.

Не трябва да е за дълго време, но можете да станете малко по-рано сутрин, разберете се със съпруга си за ‘време без деца’ или си наемете детегледачка за няколко часа на седмица. Използвайте това време, за да се фокусирате върху аспектите на работата си, изискващи няй-много мислене, и оставете другите неща за ‘работното си време’ вкъщи.
На следващо място, разкарайте чувството за вина. Ние искаме да предоставим на децата си сигурно детство, големи възможности и подготовка за живота, а същевременно непрекъснато усещаме необходимостта да ги забавляваме, да ги направим щастливи, да ги защитим от всяка болка. Истината е, че не сте в състояние да изпълните всички тези благородни родителски цели. Те са обратното на продуктивни. Едно дете, което никога не изпитало ограничение или разочарование, не е подготвено за живота. Едно дете, което е непрекъснато забавлявано, няма да знае какво да прави с възможностите, които ще се представят пред него.

Децата нямат чувството за мярка, което е развито при възрастните. Това означава, че Вие сте този, който трябва да ги научи – време за игра и време за работа.

Как да разбера кои навици ще работят по най-добрия начин за мен и за моето дете?
Най-добрите навици са тези, към които се придържате. Наистина. Ключовият компонент за успех на който и да е навик е неговата стабилност, а тази стабилност е постижима чрез придържане към навика неотклонно. Знаете ли кое е хубавото тук? Постоянните навици са полезни за Вашето дете и за Вашата продуктивност. Когато сте взели решения за това как ще прекарате времето си, няма нужда да хабите време и енергия да го правите отново. Спестявате си усилие на мозъка (ума) и силите на волята за съществената работа, която имате в това време, независимо дали е довършване на личен проект, свършване на работа в срок или помагане на детето да се научи как да споделя с другите прохождащи на детската площадка.

Моя приятелка/колежка възпитава детето си по съвършено различен начин, не трябва ли и аз да го правя?
Преди да си смените стила или методите на възпитание, заради това какво някой друг прави, си задайте следните два много важни въпроса.
1. Целите на вашата прителка същите ли са като Вашите?
2. Методите на Вашата приятелка ефективни ли са? Вашата приятелка постига ли целите си?

Ако отговорите и на двата въпроса са ‘да’, обадете се на приятелката си, седнете заедно и й задайте всички възможни въпроси, за които се сетите, след това се приберете вкъщи и използвайте всичко, което ви се стори подходящо за Вас, за Вашия стил и за Вашето дете.

Но ако някой от отговорите на тези въпроси в ‘не’, не се занимавайте. Защо да копирате нечии методи, когато техните цели са различни от Вашите? Или да копирате нечии методи, когато доколкото вие можете да прецените, те са неефективни?

Искам да си намеря помощник за гледането на детето, но не мога да си го позволя финансово и не мога да свърша никаква работа вкъщи с детето през цялото време.
Време е да станете изобретателни. През последните десет години като писател на свободна практика от вкъщи с 1, после с 2, 3, а сега и с 4 деца вкъщи, ето няколко метода, които аз използвам.

Обадете се на семейството. Кажете им, че за рождени дни, Коледа, или какъвто и да е празник, подаръкът, който искате е безплатно гледане на дете.

Прегледайте отново семейния бюджет. Може да ядете боб и ориз няколко пъти на седмица (намалявате разходите за храна), намалете сметката си за телефон, променете си плана (използвайте wifi), хранете се навън по-рядко (обикновено е и по-здравословно), проучете възможност за промоция на застраховката си (обадете се и попитайте). Ако успеете да спестите дори $5 или $10 от няколко пера в бюджета си, може да се окаже, че разполагате с достатъчен ‘остатък’, с който да си позволите за няколко часа детегледачка.

Разберете се с приятели. Нямате ли приятели с деца? Намере си. Присъединете се към група за игра, ходете повече в парка, намерете си общество, в което има занимания за семейни, намерете места за срещи близо до мястото, където живеете. Намерете си приятели с деца и задайте въпрос – Интересува ли се някой от безплатна грижа за децата? Отговор? Всеки родител на този свят. Намерете някой, който е склонен на размяна, час за час, и го направете. Вие гледайте техните деца 4 часа в седмицата, те ще гледат Вашите.

Направете бартер с доставчиците на грижи за деца. Вие какво работите? Архитект, редактор, уеб дизайнер, специалист по маркетинг, блогър, музикант? Разговаряйте със собственици на детски градини за обмен на услуги – Вашите срещу техните. Може да направите същото предложение на самостоятелните гледачки. Може пък любимата Ви детегледачка да има нужда от помощ за есето си в университета, а Вие сте писател. Или пък тази сладка жена от съседния апартамент има нужда някой да й помогне с планирането на финансите, а на Вас това Ви е специалността.

Означете някои играчки и дейности ‘само за работа’. Когато трябва да работите от вкъщи заедно с детето, определете някои специални и особено интересни играчки и дейности за това време. Това може да е времето, в което оставяте детето да гледа филмче, да играе на таблета, започва онази интересна игра, използва най-новата играчка. Ключово е тези неща да не са достъпни през цялото време. Трябва да са специални. Най-малкото ми дете спи всеки следобед по два часа. През това време оставям по-големите деца да играят на игри на таблета ми. Това е единственото време, в което получават такава привилегия, така че те са особено въодушевени. Ако ги оставя да си играят по всяко време, въодушевлението ще изчезне. Трябва да се запази усещането за нещо специално, иначе няма да има ефект.

Спазарете се с партньора си. Съпругът ми често пътува през седмицата, но в понеделник и петък обикновено работи от вкъщи. Така че аз поемам ‘сутрешната смяна’, а той поема следобедите. И двамата получаваме по половин ден за работа и половин ден за време с децата, а след това вечер или се занимаваме с нещо забавно, или действаме по разни домашни проекти, или се виждаме с приятели.

Истински продуктивно родителство означава да си изградите собствени стандарти за това какво означава добър родител и какво означава да си продуктивен. Повярвайте в себе си. Вие сте най-добрият родител за детето Ви и то ще има полза да Ви вижда посветени на работата, която обичате.

Превод: Вениамина Арнаудова
Can I Be a Good Parent and a Productive Person?


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *