Емпатия към себе си в среща с «трудните» деца

Емилия Илиева-Крайнова е един от първите обучители по ненасилствена комуникацията (ННК) за България, който развива системно през последните 10 години. Емилия организира първите за България събития с използването на методите «Световно кафене», «Семинари за създаване на бъдещето» и «Технология на отвореното пространство». В рамките на проект за разпространение на иновативни методи за преподаване и работа с хора Емилия отговаря за изграждането на екип от обучители в Югоизточна Европа. Координира издаването на учебно помагало, което се превежда на всички балкански езици и партнира с различни балкански и европейски организации. Тя има опит като обучител, консултант и коуч на свободна практика. От 2011 е управител на Communication Academy, когато започва да работи с екип от професионалисти в различни сфери на хуманитарните науки, обединени от идеите на ненасилствената комуникация, емпатията и потенциала за свързване между хората. Емилия Илиева-Крайнова е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на темата за «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа.

Често, засягайки темата за взаимодействието в семейна и училищна среда говорим за така наречените «трудни» деца. Каква трудност отразяват те според Вас?

Моментът, в който наричаме някой труден ние признаваме, че ни се иска да е лесно. «Трудното» във всяко изричане е зов за помощ. Много родители казват, че покрай децата им им се е наложило да се променят, да търсят нови решения, да се обучават, консултират, да правят немислими за тях неща… Трудно е да признаем, че трудностите ни изправят пред границите ни, че са истинският тест за готовността ни да сме смирени, креативни и свързани със себе си, а не с очакванията ни какви да са нещата и хората в живота ни.

Познавам учители, които разказват за «трудни» деца като за любимите си ученици като пораснат. Това са децата, които са смели достатъчно, за да създават трудности и тази смелост запазена в зряла възраст е качество, което търсим да развиваме. «Трудните» деца са трудност за възрастните, децата са си добре, ако не ги мислим като трудни или лесни.

От какво има нужда всяко дете? Какво стои като потребности зад действията на «трудните» деца? От какво ние възрастните родители и учители се нуждаем, за да ги удовлетворим?

Това са съществените въпроси.

На какво ни учат «трудните» деца?

Трудностите независимо от къде идват ни учат едновременно на две неща: на смирение и воля. Воля, за да упорстваме в намирането на решения и смирение да познаем границите на нещата, които зависят и които не зависят само от нас.

Какъв резултат би имало единството между родители и учители в процеса на взаимодействие с «трудното» дете?

Мисля си, че когато децата срещат еднакво отношение от страна на родители и учители (като възрастните, които силно влияят върху формирането им като личности) то разпознава стабилност и устойчивост, на които е лесно да се довери. Доверието от друга страна е основа за пълноценни човешки взаимоотношения и там където има доверие промяната идва с повече лекота и съдействие.

Какви са успешните стъпки към преодоляването на обучителни, поведенчески и емоционални трудности у децата?

Напоследък много често повтарям, че отвъд всичко, което правят децата стоят техни потребности, които и те самите не осъзнават, че са такъв силен двигател на действията им. Възрастните са тези, които от една страна могат да подкрепят децата в осъзнаването на дълбоките мотиви на действията им и от друга, откривайки тези потребности да предлагат решения съзвучни с тях. Да можеш да предлагаш на децата това от което те се нуждаят и да израждаш връзка с тях на нивото на тези потребности си мисля, че е отправна точка за общуване с «трудните» деца на едно по-дълбоко ниво.

Възможно ли е и как бихме могли да посрещнем потребностите на всички деца в училище?

Потребностите на хората са толкова разнообразни в начина си на проявяване, че не ми се вярва да е възможно която и да е институция да може да откликва на всички потребности на когото и да било. В този смисъл очакването училището да може да удовлетворява всички потребности на децата за мен е нереалистично. Затова обаче е толкова важно да има добра връзка между учителите и родителите, за да се знае кои потребности могат да бъдат удовлетворени за децата в училище и за кои родителите да се погрижат по начин, който работи за тях и за децата им.

Път ли е приемането и разпознаването на собствените ни потребности като учители и родители към по-ефективна и значима подкрепа за детето?

Учители и родители, които разпознават и удовлетворяват потребностите си дават пример за децата как да го правят и те. В това струва ми се е най-голямата заслуга на това възрастните да действат, свързани с потребностите си. Това само по себе си е трудна задача. Много от действията ни като възрастни са плод на мисли какво ‘трябва’ да направя или какво ‘се очаква’ от мен да направя и по този начин губим връзка със значимото за нас. Аз лично вярвам, че един дълбоко свързан със себе си възрастен е най-ефективната форма на подкрепа за децата.

Кога започва и свършва образованието и изразява ли се то единствено в предаването и придобиването на конкретни знания в дадена предметна област?

Ученето е процес през целия живот и в този смисъл, ако образованието може да предаде стремежа за постоянно развитие и вдъхновението по светлината, което всяко ново знание носи то ще е изпълнило замисъла си. По-важно според мен обаче е как в процеса на учене децата взаимодействат едно с друго и с учителите. Как училището учи децата и как да живеят? Какви модели на взаимодействие възприемат те и дали и как тези модели ще им служат да живеят свободни и щастливи?

По какъв начин бихме могли да изясним и приемем собствената си роля на подкрепящ родител и учител в процеса на взаимодействие с детето?

Като родител пълният отговор на този въпрос аз все още го търся. Мисля си, че част от отговора е в това подкрепата ни да е в посока децата да се учат да подкрепят и сами себе си. Иначе често си напомням думите на Халил Джубран ‘Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.’

 
 
 

Форумът «Трудните» деца в семейна и училищна среда е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за приобщаващо образование, емпатия, образователни, поведенчески и емоционални трудности, както и възможни подходи и начини за значима подкрепа в процеса на детско развитие.

Подробна информация

 


468 ad

0 коментaри

Trackbacks/Pingbacks

  1. Темите на форума за «трудните» деца - [...] към себе си в срещата с трудните деца ще разкаже Емилия Илиева-Крайнова – обучител по ненасилствена комуникация и [...]

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *