Емоциите и децата (2 част)

4.     Научете ги да разрешават проблемите си

Чувствата са съобщения, а не блато, в което да затънем. Научете детето си да диша, да ги почувства, да ги приеме, а не да се поддава на първоначалната си реакция. А след като ги е изпитало и се е освободило от силните емоции да  разреши проблема и ако е нужно да действа.

Повечето пъти, когато детето (или възрастният) усетят, че чувствата им са разбрани и приети, емоциите губят заряда си и започват да се разсейват. Това отваря възможност за разрешаване на проблема. Понякога децата могат да намерят решението сами. Понякога имат нужда от вас, за да съберат идеи. Но не бива да се поддавате на желанието си да се втурнете и да разрешите проблема вместо тях (освен ако не ви помолят); това създава у детето ви чувството, че не вярвате във възможностите му да се справи само.

“Толкова си разочарована, че Моли не може да дойде, защото е болна. Наистина се радваше, че ще си поиграете заедно. Когато си готова може да помислим заедно, как да се забавляваме.“


“Ядосан си на Сам, защото не ти даде да играеш, въпреки че беше твой ред. Понякога не искаш да си играеш вече с него. Но също и много ти харесва да си играеш с него. Какво би могъл да кажеш на Сам?“

Как по този начин подпомагаме развитието  на емоционална интелигентност:

  • Децата имат нужда да изразят чувствата си, но също така имат нужда да знаят как да превключат и да намeрят конструктивни решения на проблемите. За това са нужни време и усилия от ваша страна.
  • Изследванияta показват, че просто проявявайки емпатия към децата  не е достатъчно да ги научим да се справят с чувствата си, защото по този начин те все пак са оставени на произвола на емоциите си. Научавайки децата да приемат чувствата си като сигнали за неща, към които трябва да подходят по различен начин в живота си, им дава сили да се справят с проблемите.

5. Играта

Когато забележите, че нещата вървят в негативна посока, трябва да осъзнаете, че детето ви изпитва силни чувства,  с които не знае как да се справи и да се намесите с най-добрия лек: Игра.

Например: Вашето 4-годишно дете иска само мама. Вместо да го приемате лично му помогнете да се справи с чувствата си чрез игра, в която горкият, нескопосан „татко“ се опитва неуспешно да го държи далеч от мама. Татко застава между мама и детето и изръмжава: Не можеш да стигнеш до мама, няма да те пусна… Хей, как успя да минеш покрай мен!… Направо ме избута!… Толкова си силен!… Но този път няма да те пусна!“ Вашето 4-годишно дете ще се кикоти, ще печели и ще има шанс да се увери, че ВИНАГИ ще стига до мама. Освен това ще се освободи от всички натрупани притеснения, които го карат да иска само мама.

Как по този начин подпомагаме развитието  на емоционална интелигентност:

Децата изпитват силни чувства ежедневно. Те се чувстват безпомощни, ядосани, тъжни, уплашени, ревниви. Емоционално здравите деца преработват тези чувства чрез игра. Малките на всички бозайници учат играейки. Помагайки на детето си да „изиграе“ силните си, вътрешни конфликти му помагате да се справи с тях, за да може да продължи към следващото предизвикателство в развитието си.

Детето ви не може да изрази с думи дълбоките си, емоционални конфликти; това е трудно и за повечето възрастни. Но то може символично да ги преработи играейки и да ги разреши без дори да има нужда да говори за тях.

Чрез смехът се отделят хормони на стреса точно както и чрез сълзите, но първият начин е далеч по-забавен.

 

Превод: Мартина Найденова

Оригинален източник: http://www.ahaparenting.com/parenting-tools/emotional-intelligence/steps-to-encourage

 

 

 

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *