Емоциите и децата

Искате ли да възпитате емоционално интелигентно дете? Ето няколко препоръчителни стъпки.

1.      Приемете гледната точка на детето си и бъдете емпатични

Дори и да не можете да направите нищо, когато детето ви е разстроено, присъствайте емпатично за него. Самото разбиране помага на хората да се отърсят от натоварващите емоции. Ако ви се струва, че детето ви е разстроено много повече отколкото предполага ситуацията, си спомнете, че всички трупаме негативни емоции, от които си позволяваме да се освободим едва, когато се почувстваме сигурни. А след това сме готови да продължим напред.

Да присъстваш емпатично не означава да се съгласяваш, а просто да виждаш и другата гледна точка. Всички знаем, че се чувстваме далеч по-добре ако позицията ни се зачита; някак си приемаме всичко по-лесно дори и да не стане по нашия начин.

“Трудно ти е да спреш да играеш и да дойдеш да вечеряш?”

“Иска ти се да съм непрекъснато на твое разположение, нали? ”

“Толкова си разочарован/а, че вали…”

“Иска ти се да останеш буден/на до късно като големите, знам. ”

“Ядосан/а си, защото кулата ти падна?”

Как по този начин подпомагаме развитието  на емоционална интелигентност:

  • Да се чувстваш разбран предизвиква отделянето на успокояващи биохимични вещества; всеки път, когато детето ви се чувства успокоено, се утвърждава специфичен, невронен път и пораствайки детето ви ще може да го използва, за да може да се успокоява само.
  • Децата развиват емпатията си като я изпитват от другите
  • Вие помагате на детето си да помисли над опита си и над всичко, което предизвиква емоции у него. За малките деца дори и само това да знаят името на чувството е първа стъпка към научаването да се справят с емоциите, които ги заливат.

2.      Позволете на детето да изрази чувствата си

Малките деца не правят разлика между чувствата и самите себе си. Приемете емоциите на детето си вместо да се опитвате да ги омаловажите  или отречете. Последното изпраща послание към детето ви, че някои чувства са срамни и неприемливи.

Неодобрението на страха или яда няма да спре детето ви да ги изпитва, но може да го принуди да потисне тези чувства. За съжаление потиснатите чувства не изчезват, както чувствата, които си позволяваме да изживеем. Те са заключени и търсят начин да бъдат освободени. Понеже не подлежат на съзнателен контрол те намират начин да бъдат изразени неконтролируемо, когато детето удари сестра си, има кошмари или получава невротичен тик.

Вместо това научете детето си, че цялата гама от чувства е приемлива и част от това да бъдеш човек, дори и когато някои действия трябва да бъдат ограничавани.

„Толкова си ядосан, че брат ти счупи играчката ти, но ние не удряме. Ела и ще ти помогна да му кажеш как се чувстваш.“

“Струваш ми се притеснен от екскурзията днес. В детската градина и аз се притеснявах от екскурзии. Искаш ли да ми разкажеш?“

„Толкова си ядосан! Май нищо не върви както трябва тази сутрин… чудя се дали не е добре да си поплачеш? Всеки има нужда да поплаче понякога. Ела да те прегърна и можеш да плачеш колкото желаеш.“

Как по този начин подпомагаме развитието  на емоционална интелигентност:

  • Вашето приемане помага на детето ви също да приеме чувствата си, а това му помага да се справи с тях и да продължи напред, така че да е в състояние да ги контролира по-добре.
  • Вашето приемане учи детето ви, че емоциите му не са опасни или срамни, а са универсални и контролируеми. То научава, че не е само, че дори не толкова приятните му страни са приемливи, което означава, че е напълно наред точно такова, каквото е.

3. Вслушвайте се в чувствата на детето си.

Често детето ви просто има нужда да бъде чуто докато изразява чувствата си. Независимо дали е на 6 месеца или на 16 години то има нужда да чуете емоциите, които изразява. В момента, в който ги изживее и изрази, то ще се отърси от тях и ще продължи напред. Всъщност ще се изненадате колко любвеобилно и съдействащо ще е детето ви след като е имало шанса да ви покаже как се чувства. Но за да се чувства сигурно да изрази чувствата си напълно, детето има нужда да знае, че вие присъствате на 100% и го слушате. Сигурни, че е безопасно, децата имат изумителната способност да оставят чувствата си да се излеят изцяло и да бъдат спокойни и съдействащи след това. Вашата задача? Дишайте, присъствайте и намерете начин да устоите на желанието си да премахнете тези мъчителни чувства. Детето ви инстинктивно знае как да си помогне.

“Изглеждаш много нещастен в момента. Всеки се разстройва понякога… Тук съм. Разкажи ми.”

“Толкова си тъжен и ядосан, че искаш само да крещиш и да плачеш. Всеки се чувства така понякога. Тук съм и те чувам и виждам чувства ти. Можеш да ми покажеш колко си ядосан и тъжен. „


“Толкова си ядосан, че ми крещиш да се махна. Ще се отдалеча малко от теб. Но тези чувства те нараняват и плашат, а аз няма да те оставя сам с тези разстройващи те емоции. Тук съм, а ти си в безопасност. Можеш да си тъжен и ядосан колкото искаш, а когато си готов аз съм насреща за прегръдка.“

Как по този начин подпомагаме развитието  на емоционална интелигентност:

Природата на здравите човешки емоции е да ни обземат, да ни погълнат и след това да преминат. Когато се борим с тях или ги потискаме, ние ги заключваме в себе си вместо да ги изразим по подходящ начин. Но децата са ужасени от силните си емоции и това ги парализира, и те се опитват да се борят с тях докато се почувстват сигурни да ги изразят. Понеже изпитваме емоциите с тялото си, избухванията са начинът, по който природата помага на децата да изпуснат парата. Когато помогнем на детето да се почувства достатъчно сигурно и да изрази чувствата си, ние не само лекуваме психиката и телата им, но и им помагаме да се доверят на собствения си процес за преработване на емоции, за да могат да се справят сами с тях пораствайки, без избухвания или потискане.

Следва продължение…

Превод: Мартина Найденова

Оригинален източник: http://www.ahaparenting.com/parenting-tools/emotional-intelligence/steps-to-encourage


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *