Емпатията прави трудните чувства по-малко трудни

За нашите деца, също както и за нас самите, има моменти, в които се налага да се справят с дълбоки и противоречиви чувства, за което се нуждаят от истинско внимание и любов. Без значение колко посветени сме на ролята си на родители, децата ни имат своите ежедневни спадове и възходи и понякога дори фрустрации.

Понякога стресът се натрупва в семейството и всеки един е засегнат от това. Когато подобни чувства се наслоят и поддържат лошото настроение в децата, дори и най-елементарната молба може да им дойде в повече и да твърде натоварваща за тях. В такива моменти детските емоционални нужди стават твърде високи, но вместо да поискат допълнителна прегръдка и разговор, по-вероятно е те да станат заядливи с всички наоколо.

Голяма част от това, което се приема за инат, противопоставяне, лошо поведение, мързел и егоизъм е провокирано във Вашето дете от незадоволени емоционални нужди и като последица невъзможността му да се побере в кожата си. В такива моменти доводите, изискванията, подканянето, заплахите или опитите за подкуп само може да добави към отчаянието и по никакъв начин не помага детето да се обърне към дълбоките си емоционални нужди, а мъничко емпатия можа да свърши доста работа за справяне с подобни проблеми.

Поддържането на емоционалното здраве на Вашето дете и неговото благополучие е съществено важно за създаването на една култура на хармония и взаимодействие в семейството. А поддържането на тяхното емоционално здраве в голяма степен зависи от количеството и качеството на взаимодействието, което ние самите сме способни да им дадем. Децата не само „разцъфтяват” в една здрава връзка, те се борят да я спасят, ако в нея възникнат проблеми. Може да е предизвикателство да намерите достатъчно време за качествено внимание за децата, но когато приоритетите се подредят и осъзнаем дейностите, които действително насърчават и осмислят връзката ни, се осмислят и усилията.

Децата се чувстват обичани, когато получават положително внимание от нас, чрез слушане с внимание, като ги оставяме да ни занимават със своите дейности и въпроси и когато им съчувстваме, подкрепяме ги и приемаме цялата гама чувства, играем заедно с тях, оценяваме техния принос, и като цяло излъчваме топлота, загриженост и обич.

Нашите деца са в състояние да се справят с чувствата си до такава степен, до каквато ние самите като родители можем да се справим. Когато трудните чувства са изслушани, приети и разбрани, те стават по-малко трудни, а това помага на детето да се чувства нормално и да се побере в кожата си отново. Колкото повече истинско съчувствие и любов предоставяме на детето, толкова по-скоро то ще възстанови своя комфорт, ще се почувства по-спокойно и по-сигурно.

Емпатията е разбиране и уважение към преживяванията на другия. Вместо съчувствие много често ние имаме порив да предлагаме съвети или да обясняваме собствената си позиция и чувства. Емпатията обаче ни подканя да освободим съзнанието си и да се вслушаме в другия с цялото си същество. – Маршал Розенбeрг

Много родители се притесняват, че ако съчувстват на грубото, ядосано дете твърде много, може да го окуражат да стане твърде нуждаещо се. Понякога това сякаш е истина, тъй като първоначалните резултати от емпатията са увеличаване на интензивността на чувствата и детето Ви може да засили изразяването на своя гняв, мъка, разочарование или други страхове. И все пак това е индикатор за това как детето се чувства достатъчно сигурно, за да изрази истинските си чувства. В действителност много проучвания показват, че когато родителите проявяват емпатия към своите деца , същите тези деца ще развият емпатия към другите, както и да развият по-висока емоционална интелигентност и устойчивост. Когато децата не се чувстват съдени за това, че са ядосани, по-вероянто е да потърсят успокояваща прегръдка, отколкото да ударят бебето. Децата развиват стабилна емоционална устойчивост, ако с постоянство се грижат за тях, когато са разстроени.

И все пак емпатията не е естествена за всички родители. Много от нас не са я получавали като деца и имат много да учат за взаимоотношенията чрез емпатия. Когато случаят е такъв, посветеността на родителите да покажат на детето си повече емпатия може да ги отведе до намиране на повече емпатия за самите тях и да ги научи да бъдат по-съпричастни към самите себе си, тъй като е трудно да даваш нещо, което не получаваш. Съветването със специалист може да помогне в тази посока неимоверно, така че родителят без съмнения да преосмисли как се е чувствал като дете в определени ситуации, което дава една сериозна задълбоченост и проницателност към собствената си уязвимост и нуждите на детето и вътрешния детски свят като цяло.

Емпатията е сериозне опит да се познае какво чувства другият. Емпатията е да избереш да се поставиш на мястото на другия, което си е предизвикателства за много от нас, когато не можем всъщност да си спомним какво е да бъдеш на една, две, три, седем или дванадесет години. За да изразим съпричастност към децата си, трябва да се опитаме и да си представим какво може да чувстват и да им покажем, че се опитваме да си представим точно колко ужасени се чувстват. Като им покажем своето предположение, децата виждат, че се опитваме да ги разберем, а не да ги контролираме, поучаваме или обвиняваме: ‘Изглеждаш ми много тъжен, понеже няма да можеш да си играеш с приятели днес’.

Някои родители се въздържат, защото се страхуват, че е твърде самонадеяно да отгатват какво чувства детето им. Какво ще стане, ако сгрешат? Какво ще стане, ако добавят объркване в съзнанието на детето? Когато си искрен, въпросът за техните чувства им дава усещане за подкрепа и позволява самостоятелно изследване на чувствата. Усещането, че сте отворени за техните чувства, позволява на детето да не се съгласи с Вас, ако се налага. В отговор на Вашето ‘Изглеждаш разстроен?’, казано открито с въпросителен тон е много различно от установяването на факта ‘Ти си ядосан!’ (Което би било самонадеяно), детето може да отговори ‘Не! Не съм ядосан! Само съм разочарован!’. Този процес помага на децата да развият собствен речник на чувствата и децата с по-богат речник на чувствата много по-трудно се претоварват и им е по-лесно да намерят начин да изразят чувствата и нуждите си по здравословен начин. Следователно те по-бързо се връщат до състоянието, в което са способни сами да разрешат проблемите си и да се вслушат в аргументите на родителите си.

Да покажеш, че отгатваш какво чувства детето, е като докосване до сърцето му, показва му, че отделяте време да се опитате да разберете и да се свържете с чувствата му. Това създава емоционална сигурност у детето, а тя им позволява да отстранят защитите си и да изразят своите истински чувства без страх от отхвърляне. Показването на интерес при слушането и разбирането на чувствата на Вашето дете засилва връзката помежду Ви, а детето усеща облекчение да се изразява, дори когато чувствата му предизвикват неудобство.

Неудобните чувства, с които не сме се справили, се проявяват като трудност да се слуша и най-общо трудности с доверието.
Да попиташ едно разстроено дете какво чувства може да увеличи още повече напрежението на едно вече напрегнато дете. Емпатичният подход на предположението (‘Хм, изглеждаш много обезсърчен’) обикновено предразполага детето повече, отколкото ако попитаме директно ‘Кажи ми какво чувстваш’ или ‘Ядосан ли си?’, което има тенденцията да привлече по-скоро ума му и да го подбуди към разсъждения, което при силни емоции може да предизвика у него чувство за безизходица.

Също така, за детето е объркващо когато родителят го покани да сподели чувствата си, но все още не е предоставил никакво вербално или невербално успокоение, че ще се отнесе към чувствата му с уважение и съчувствие. Разстроените деца имат нужда да говорим с тях и да изразим загриженост за техните емоции преди да очакваме от тях да проявят разум. Децата получават пространството и успокоението, че е безопасно да изразят чувствата си тогава, когато родителят успее да бъде наистина спокоен, търпелив и заинтересован и да отдаде цялото си внимание на детето, дори това да е просто една минута, в която той спира пазарската количка, навежда се до нивото на детето и го поглежда искрено и с емпатия по средата на много бурно пазаруване в супермаркета. По ирония, децата се връщат към състояние, в което могат да разсъждават, много по-бързо, когато са освободени от напрежението от това да трябва да се успокоят и да бъдат разумни.

А гневните избухвания?
Когато детето избухне, то разтоварва огромни чувства, с които мозъкът му все още не е достатъчно зрял да се справи без помощта на възрастен. Обикновено в детето се активира реакцията “бий се или бягай”. За да се върнат обратно към спокойно състояние, това, от което най-много се нуждаят, е възрастният, който се грижи за тях, да им помогне да се почувстват емоционално сигурни и да усетят, че някой се грижи за тях. Гневът или нетърпението на възрастния (макар и разбираеми) могат да бъдат достатъчна причина за това децата да се почувстват заплашени и да станат още по-обезпокоени. Разсъжденията или пренебрегването вероятно също ще засилят стреса на детето, тъй като то е оставено да се изправи само пред силни чувства, но успокояващото присъствие и прости думи като ‘Знам, слушам те, грижа се за теб, загрижен съм…’ могат да помогнат на детето да се чувства емоционално подкрепено и в безопасност и да му позволи да се върне обратно към баланса, след като е освободило своя запас от натрупан стрес.

Ако се тревожите за бъдещето на децата ви в един труден свят, най-добрата подготовка, която можете да им дадете, е психическо здраве, което може да се постигне само, когато с тях се отнасят с любов, доверие и уважение. Децата, които се чувстват уверени, горди и силни, имат много по-голям шанс да преуспеят и дори да променят нашето потиснато общество. – Д-р Алита Солтър (Aletha Solter), автор на четири книги за родителство.

Посрещането на емоционалните нужди на децата ни е едно от най-големите предизвикателства на родителството. Да останем спокойни и свързани, когато децата ни изпитват силни емоции, изисква много енергия. Важно е родителите да не пренебрегват своите собствени емоционални нужди. Не само, че не е егоистично да намерите начин да намалите собствения си стрес, да получите достъп да повече подкрепа, повече утешение, доброта и емпатия за вашите трудности, а това са дори отговорни, зрели и решителни избори, които носят повече баланс и подкрепа на цялата ви семейна система.

Genevieve Simperingham (Женевиев Симперингам) е основателка на Института за спокойно отглеждане на деца в Нова Зеландия. Тя е запалена по идеята да се подкрепят родителите и да им се помогне да да разберат как да задържат емоционалната връзка с децата си по време на неизбежните предизивкателства и конфликти. Женевиев е майка на син и дъщеря, които продължават да бъдат нейните най-добри учители.

Превод: Вениамина Арнаудова, Илина Иванчева
Оригинална статия: Empathy makes difficult feelings much less difficult


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *