Какво са «трудните деца» и имат ли те ‘почва’ у нас?

За да обсъждаме някакъв проблем трябва да заявим параметрите, в които ще го анализираме, да го уточним и локализираме.

Работещ подход за решаване на проблемните отношения родители – деца предлага методът на фамилните системни констелации. Създаден в резултат на усилията на поколения психолози, той е систематизиран и обобщен от Берт Хелингер. В рамките на този метод семейството и рода се разглеждат като сложни системи, в които съдбата на конкретния човек е свързана с тази на останалите чрез строги закони, абсолютни като тези на физиката.

Едно работно и работещо определение в психологията гласи, че болестите и неуспехите се появяват, когато на човек му дойде ‘твърде много’, ‘твърде тежко’ и ‘твърде бързо’. ‘Твърде’ подсказва насилие на външната среда над вътрешния ни свят, надскачащо умението ни да синхронизираме себе си с актуалната жизнена ситуация.

Кои са ‘твърде’ обстоятелствата, превръщащи децата ни от щастливи, спокойни, сигурни в себе си в ‘проблемни’.

Понятието «трудните» деца се употребява, както за такива, родени със заболявания, така и за тези, имащи проблеми с адаптацията към възрастовите промени и средата.

Тъй като децата са резултат от решението на двама души – мъж и жена да материализират любовта помежду си в дългосрочен план, има връзка между родителските и тези на децата умения да запазят любовта, вписвайки я в потока на живота.

Коя е най-благодатната, ‘плодородна почва’ за децата ни? Какви умения да се обичаме и да ги обичаме биха осигурили щастието им? В какво грешим, че децата ни от желани и очаквани се превръщат в «трудните» ?

Предложение за отговор на тези въпроси дава Бертолд Улсамер в книгата си ‘Лечебната сила от миналото’:

В днешно време на хората сякаш им израстват криле. Няма видими бариери, които науката и технологиите да не могат да преодолеят. Въпреки това войните, страхът и природните катастрофи продължават да се множат. Имаме криле, но къде са корените ни? Семейството е почвата, в която човек пуска своите корени. Ако отричаме, омаловажаваме или пренебрегваме тези корени, крилете ни ще се прекършат. Работата със семейни констелации е начин да открием тези корени и да ги освободим от онова, което ги прави слаби или им пречи. Единствено тогава тяхната сила може да се понесе към крилете. Берт Хелингер, който разработва метода на семейните констелации във вида, който е представен тук, обобщава своя опит по следния начин:
Когато в семейството бъде внесен ред, всеки може да напусне гнездото. Той ще усеща силата на рода зад себе си. Само когато връзката със семейството бъде зачетена и отговорностите бъдат поети от подходящите членове, човек може да се освободи от което и да е бреме. Всеки може да върви по собствения си път, без миналото да го обременява и ограничава.

По време на семейна констелация скритите напрежения, конфликтите и разрушителните взаимоотношения излизат наяве. Терапевтът – фасилитатор работи с тези динамики и често могат да бъдат намерени решения. Семейните констелации са учудващи като форма, процес и ефект.

Работата със семейни констелации показва, че клиент, който усеща свързаност с друг член от семейството или прародител, често има подобно на неговото отношение към живота и подобна съдба. И наистина, едно от най-значимите открития на Берт Хелингер е, че децата ‘поемат” чувствата и типа поведение на по-възрастни членове на семейството. Възможно е детето да остане вкопчено в тези чувства и поведение – които всъщност не са негови – през целия си живот. Берт Хелингер нарича този феномен ‘заплитане”. Засегнатите деца често остават ‘заплетени” до зряла възраст с някого от своите предци. Причините за депресията, чувството за вина, мислите или опитите за самоубийство и други психологически проблеми често могат да бъдат проследени до тези скрити връзки. Ако човек не разбере, че е заплетен, неговите чувства и поведение често ще бъдат разбирани погрешно и той ще бъде под въздействието (и контрола) на тези невидими връзки.

Във фамилната система децата поемат чувства от други членове на семейството. Чувства, които са потиснати в семейното, ще бъдат преживени и материализирани от някой, роден по-късно. Сякаш силната вътрешна свързаност между членовете на рода изисква всяко дълбоко чувство да намери конкретен израз.

Проблемната тема може да бъде разгледана като заявителят постави в пространството представители на участниците в конкретния конфликт, като чрез разположението им един спрямо друг изрази отношенията помежду им. След това клиентът се оттегля като наблюдател, а водещият (фасилитаторът) изследва доколко съответства семейната система на закономерностите за протичане на Живота и любовта. Това прилича на поправяне на грешките в чертеж – предотвратява ‘сриването на сградата’. Ефектът е осезаем за участниците в процеса и се усеща ползотворно в живота на реалните членове на семейството.

Без да претендира за абсолютност и изчерпателност, методът на фамилните констелации помага много на родителите да осъзнаят и осмислят проблемите на връзката с децата си, с което да ‘олекотят’ трудностите във взаимоотношенията.

Моника Славчева е лектор на Форум Пространство за общуване посветен на «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа и ще води лекции за родители по метода на семейните констелации на 14, 21 и 28 април 2015.

 

Моника Славчева

Моника Славчева работи в системата на образованието повече от 20 години. И има опит като учител. От 8 години активно работи за разпространението на метода на ненасилствената комуникация, с основен акцент приложението му в учебна среда, с всички участници в образователния процес. Провеждала е обучения за учители и ученици. Моника е част от постоянния екип на Communication Academy и водещ на Закони на любовта за родители.


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *