Коледен ангел

Ню Йорк е град, който кипи от живот, както през деня, така и през нощта. Но на тази дата от календара по улиците нямаше никого. Всички бяха вкъщи и празнуваха най-вълшебния и изпълнен с подаръци празник – Коледа.

Голяма суматоха се забелязваше в дома за сираци на улица Уолстрийт. Там те подготвяха своите коледни песни, които щяха да изпълняват, да обикалят къщите и да радват хората. В очите им се четеше надежда, с която очакваха своето коледно чудо – да се появи добро и щедро семейство, да ги прибере при себе си и да ги дари с любовта, от която се нуждаеха.

Сред тези така развълнувани сирачета се отличаваше едно, което стоеше до прозореца и се взираше в нощната тъма. Името му беше Уил. Момче на 7 години с тъжни морско сини очи, кестенява коса и светъл тен. Седеше свит, събрал колене и гушнал любимата си играчка-пясъчно-жълто мече със заоблени уши, кръгли и черни очи, и облечено в кафяво и пухкаво гащеризонче. Уил бе загубил родителите си в автомобилна катастрофа на моста Голдън Гейт преди 3 години. Вече дори не можеше да си спомни как изглеждат. От тогава той само си ги представяше. Мисълта, която взимаше връх в съзнанието му, бе образът на майка му.

Гледайки в мрака малкият Уил я видя. Тя се появи пред него с дългата си светло кестенява коса и прелестна усмивка, която излъчваше топлината на хиляди слънца, облечена в бяла рокля като ангел. Уил си я представяше с кафяви очи, защото се надяваше да е взел своите от баща си.
– Миличък, защо си тъжен? – попита го тя и усмивката й помръкна.
– Защото не дойдохте! Нито ти, нито татко! Сега трябва да прекарам Коледа съвсем сам.-отвърна Уил и по бузата му се търкулна една сълза.
– Не си сам. Огледай се! Тук е пълно с деца. – каза тя, докато обхождаше с поглед цялата стая.
– Не е същото! – продължи тихо момчето.
– Искам да съм с теб и с татко, да украсяваме заедно елхата, да се състезаваме кой ще сложи повече играчки, да се смеем, татко да ме вдигне високо, да ме постави върху раменете си докато аз слагам звездата. После да седнем и да хапнем. Искам да сме щастливи!
– О, Уил! – отговори ангелът и погали с върха на пръстите си бузката му, като изтри и другите сълзи, спускащи се от очите му.
– Спокойно, ще остана с теб и ще прекараме Коледа заедно, но трябва да знаеш, че мога да остана само до сутринта. Щом слънцето изгрее ще се сбогуваме.
– Но защо?
– Такова беше условието на духовете, с които споделям небесата.Те ми позволиха да дойда при теб, но само за една нощ. Това ще бъде най-прекрасната нощ и за двама ни. Къде искаш да отидем?
– Навсякъде ли можеш да ме заведеш? – попита Уил и на лицето му грейна усмивка.
– Да, само кажи място!
-… искам да бъда в семейство, където ще ме обичат и ще празнуваме Коледа, както си я представям. – отговори момчето и стисна по-силно играчката си.
– Може би ще успея да сбъдна това твое желание.– каза майка му, подавайки му ръка. – Хвани ме за ръка и ще ти покажа!

Уил протегна колебливо ръка и хвана тази на майка си. В следващия момент пред очите му изникна ярка светлина, а когато изчезна вече не бяха в дома за сираци. Намираха се в една удивително красива и украсена с коледни играчки къща. Уил прецени, че са във всекидневна, имаше две стълбища, които водеха към втори етаж, а между тях наистина огромна и добре украсена елха.

Без да пуска ръката на сина си ангелът го поведе напред, влизайки в стаята. Уил видя маса, на която бяха седнали едно дете с майка си и баща си. Те не можеха да ги видят, просто вечеряха и разговаряха помежду си.
– Само трима ли са ? – попита учудено Уил, обръщайки глава нагоре,за да погледне майка си.
– Да. – отговори простичко тя.
– Толкова голяма къща. За какво им е?
– Купиха я, защото искаха още деца. – отговори ангела.
– Вече не искат ли? – попита момчето, започвайки да се натъжава.
– Искат, повече от всичко на света. Но жената няма възможност да има други деца.
– Не са ли мислили да си осиновят? – зададе следващия си въпрос Уил.
– Мислили са, затова те доведох. Харесва ли ти?
– Не знам, не ги познавам. Може ли да поседим малко тук?
– Да, разбира се!

Те останаха и продължиха да ги наблюдават. След вечеря семейството се премести до елхата, където имаше красиво пиано до прозореца. Бащата седна и засвири, дъщеря му се включи и започна да припява. Играеха игри и се забавляваха, докато не стана време за сън и клепачите на момиченцето не натежаха. Майката я хвана за ръка и я поведе нагоре по стълбите към стаята. Сложи я да легне, седна до нея и започна да й чете приказка, след което я целуна по челото и излезе.
– Това е наистина любящо семейство. – каза Уил, докато ги наблюдаваше, а очите му грееха.
– Така е. Те ще те обичат много.
– Да, но как ще се появя в живота им? Как ще ме направиш видим? Ще ме помислят за крадец! – каза момчето.
Майка му се засмя.
– Ще приложим малко хитрост.
– Какво искаш да кажеш?
Красивият ангел го хвана за ръка и докато Уил осъзнае какво става се озова до дървото пред къщата.
– Какво ще правим? – попита заинтересовано хлапето.
– Просто седни до дървото!
Уил я послуша и седна до дървото. Майка му се върна в къщата и с малко усилия успя да привлече вниманието на жената към прозореца, през който се виждаше момченцето.
– Скъпи, ще дойдеш ли за малко? – викна тя съпруга си.
– Какво има? – попита той, когато стигна до нея.
– Виж, онова момченце! Седи съвсем само на студа в навечерието на Коледа.
– Да. Никой не заслужава това! Какво ще кажеш да го приберем на топло?
– Съгласна съм!

Мъжът излезе, а жената остана загледана в момчето. Скоро и двамата се появиха при нея.
– Студено ли ти е? – попита мъжът, когато го видя да трепери и веднага отиде да му донесе връхна дреха, като остави жената и детето сами.
Тя се приближи и клекна до него.
– Как се казваш ? – попита.
– Уил. – отговори простичко той.
– Гладен ли си Уил?
– Малко.
След като го облякоха в топли дрехи, нахраниха и поговориха с него, останаха очаровани.
– Какво искаш за Коледа, Уил? – попитаха те, като искаха да го зарадват и да му подарят това, което желае.
– Семейство! – отговори той.
Мъжът и жената се погледнаха и прочетоха мислите си … чакали са дълго това.
Върнаха погледите си към Уил и бащата се наведе към него.
– Ти… искаш ли да останеш при нас? – попита с надежда.
Уил се усмихна широко и каза:
– Повече от всичко!
Майката се зарадва и сълзи потекоха от очите й. Стана и го прегърна силно. След това и бащата се присъедини към тях.
От тук нататък Уил вече имаше всичко, за което бе мечтал през последните три години…

Младият мъж Уил вървеше по осветената улица и стискаше силно ръката на своя малък син, връщаше се от дома за сираци, където всяка Коледа носеше подаръци и разказваше приказката за Коледния ангел, който сбъдва мечти.

Александрина Петкова
16 години

____________________________________________________

В периода на семейни празници и домашни забавления избрахме една от най-приятните емоции – Радост – и каним всички малки и големи да ни разкажат своя оригинална приказка свързана с нея. Най-добрите детски приказки ще бъдат наградени на вълнуващо събитие през януари, на което специални гости ще прочетат отличените текстове. Избраните приказки ще публикуваме в книжка, илюстрирана от художника Надя Великова, която е и автор и на картите Приказки на емоциите.

Инициативата следва издаването на Приказки на емоциите от Communication Academy. Това са карти, разработени, за да помогнат на родители и учители да се свържат с децата по темата за различните емоции чрез изображения, които да предизвикат въображението и да развият и обогатят речника им. Картите на емоциите са подходящи за деца до 6 години, както и за всички, които обичат приказките.

Изпращайте приказките на адрес info@communication-academy.eu до 31 декември.


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *