Малкият продавач на сърца и камбанки

Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени ‘презепе’. Тълпи от туристи и неаполитанци са тръгнали на вечерна разходка. Не можеш да се разминеш. Всички гледат – почти никой не купува. Кризата е превърнала Коледния пазар в приятно място за разходка, в безплатно зрелище.

Марко, момчето на съседката, с премръзнали пръсти се е свило зад сергия на улицата. Мили го пита – Да ти донеса ли един чай? Марко кима с глава. Алесандра го е оставила да продава малки кадифени кутийки – сърца и камбанки, в които се слагат сребърните фигурки на Мария, Йосиф и Детето – спасител. Сърцата са червени, камбанките – сини. Марко вече е търговец. Горд е, че майка му го има за мъж в семейството. Той вече е на 10 и може да се оправя сам със стоката. Сергията му е метър на метър и почти на ъгъл, все някой може би ще купи миниатюрното свето семейство.

Мили се връща с пластмасова чашка чай, завита със станиол. Марко я стиска между ръкавичките без пръсти. Позагрял, Марко се опитва да извика високо: Насам! Красиво и евтино! Подаръкът е от нас! Ние с Мили стоим от лявата страна, да не закриваме сергията. Минава час, без никакъв резултат. Марко пак оклюмва. Майка му е на друга сергия и няма възможност да дойде при него, заради тълпата… Виждам една сълзица, която Марко скришом избърсва. Очите му се зачервяват. Още малко и ще се разплаче. Разбираме, че цял ден нищичко не е продал, а за сергията трябва да плащат наем, за осветлението също. Казвам му, че можем още да постоим с него, за да не се чувства сам. Той ни поглежда с благодарнаст.

В този момент, красиво малко момиченце с черни бадемови очи и блестяща розова диадема дърпа баща си за ръкава… Виж, виж, тати, искам ги! Искам и сърце, и камбанка! Момчето услужливо показва сребърните фигурки на момиченцето и ги слага в двете кутийки. Вади и една посипана с кристали звезда за елха и я прибавя към тях. Сръчните му ръчички изведнъж не усещат студа. Подава пакетчето на малката: Ето, за теб струва само 5 евро! и се усмихва широко. Поема парите от баща й – една банкнота от 10 евро и му връща остатъка. Мъжът изненадващо не иска ресто. Но Марко театрално, настоява: Господине, аз съм един честен търговец! и слага ръка на сърцето си, съвсем по неаполитански. Мъжът се усмихва и уважава молбата му. Благодаря, за звездичката, смее се малката принцеса и тръгва с татко си. Чао, белла! Чао, синьоре! Марко е забравил за студа. И очите му заблестятват – същински коледни светлинки.

Лилия Ресенска

____________________________________________________

В периода на семейни празници и домашни забавления избрахме една от най-приятните емоции – Радост – и каним всички малки и големи да ни разкажат своя оригинална приказка свързана с нея. Най-добрите детски приказки ще бъдат наградени на вълнуващо събитие през януари, на което специални гости ще прочетат отличените текстове. Избраните приказки ще публикуваме в книжка, илюстрирана от художника Надя Великова, която е и автор и на картите Приказки на емоциите.

Инициативата следва издаването на Приказки на емоциите от Communication Academy. Това са карти, разработени, за да помогнат на родители и учители да се свържат с децата по темата за различните емоции чрез изображения, които да предизвикат въображението и да развият и обогатят речника им. Картите на емоциите са подходящи за деца до 6 години, както и за всички, които обичат приказките.

Изпращайте приказките на адрес info@communication-academy.eu до 31 декември.


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *