Единодействие между учител и родител – защо си струва?

Мария Цанева завършва педагогика и психология в СУ ‘Св. Климент Охридски’. Повече от двадесет години тя работи в системата на образованието. Има опит като учител, кариерен консултант, а в момента работи като училищен психолог в голямо столично училище. Тя е и практикуващ психотерапевт в парадигмата на Позитивната психотерапия. Мария Цанева има множество специализации, в това число и в чужбина (Швейцария). Тя е и дипломиран фасилитатор (терапевт) в метода на Системните фамилни констелациии, създаден от немския психотерапевт Берт Хелингер. Мария Цанева е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на темата за «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа.

Често, засягайки темата за взаимодействието в семейна и училищна среда говорим за така наречените «трудни» деца. Каква трудност отразяват те според Вас?

Първата и най-важна система, в която детето изгражда себе си и развива своя вътрешен потенциал е семейството. То е свързано с нея по един неповторим и дъблок начин. Тази връзка определя до голяма степен бъдещия му живот. В семейната среда се изграждат и удоволетворяват базисните човешки потребности от сигурност, общуване, принадлежност, любов, приемане, разбиране, развитие и др. Понякога детето расте без подкрепата на семейство, а понякога във фамилната среда има множество дефицити и проблеми. Някои родителите полагат грижи основно за физическото оцеляване на децата и често не забелязват, отчитат и удовлетворяват другите им потребности. Животът на такова дете е белязан с различни по характер и сериозност трудности. След навлизането му в училищната среда, чиято основна цел е социализацията и подготовката за самостоятелен живот, детето също може да се изправи пред различни предизвикателства и проблеми. Ако в училището не се осигури стабилност и сигурност за ученика, ако няма дух на доверие, подкрепа и съдействие между учители и ученици, ако липсва единодействие между възрастните, то децата лесно биха се изявили като «трудни». Проблемните взаимодействия и липсата на контакти вътре в семейството и училището, както и между двете системи, обричат положените усилия на неуспех и «превръщат» децата в «трудни».

Има ли изобщо «трудни» и «лесни» деца? На какво ни учат и «трудните» деца?

Няма човек, възрастен или дете, който да не е преживявал трудността да има неудоволетворени и незачетени свои важни, същностни потребности. Тогава той е «труден» за околните – за понясяне, за общуване, за разбиране и т.н. Ако възрастните имат своя натрупан опит и яснота за своите нужди, поне повечето от тях, то при децата, това е процес, изискващ внимателно насочване, подкрепа и търпение от страна на възрастния. Децата с най-дълго отлагани, пренебрегвани или забравяни нужди, които обикновенно наричаме «трудни», имат по-голяма потребност от внимание и работа с възрастните (родители, възпитатели, учители и др.). Те ни учат на смирение, търпение, последователност, те ни учат да се свързваме първо със себе си и собствените си нужди и да споделяме вътрешното си богатство от емоции и доброта. «Трудните» деца ни помагат да израстваме като личности и професионалисти. Те ни учат на отговорност, честност и смирение.

Какъв резултат би имало единството между родителии учители в процеса на взаимодействие с «трудното» дете?

Както вече споменах, липсата на единство и взаимодействие между родители и учители «помага» на децата да се изявяват като «трудни». Съвместната работа и усилия за изграждане на общи стратегии за действие биха донесли добри резултати и удоволетворение за всички участващи във взаимоотношенията. От друга страна, единството, съгласуваността имат различни нива на осъществяване и «непостоянен» характер. Те не се постигат веднъж завинаги, а са резултат от постоянни, умели и целенасочени грижи. В атмосфера на съпричастност, съдействие, общи цели и споделеност, всеки – дете или възрастен, би се чувствал по-спокоен, защитен, сигурен и успешен. В подобна среда, с нагласата за единодействие, всеки е свободен и способен да допринесе за общото развитие. Затова и всякакви усилия в тази посока си струват!

Какви са успешните стъпки към преодоляването на обучителни, поведенчески и емоционални трудности у децата?

От практическа гледна точка това е много важен въпрос, но той няма еднозначен или лесен отговор. Така дефинираните трудности – обучителни, поведенчеси и емоционални са свързани помежду си и се обуславят взаимно. Една емоционално натоварена ситуация променя поведението на детето, ситуативно или за по-дълго време, а това затруднява процесът на учене и усвояване. Например-тревожните, отчаяни или обезсърчени деца не могат да учат ефективно и да успяват. Те избират поведенчески стратегии, които да им помогнат да се справят с емоциите, осъзнати или не. Тези стратегии – бягство, отричане, агресия и други излизат от рамките на желателното училищно поведение. В семейната среда нещата стоят по същия начин. Ето защо, практически е много важно, възрастните (родители и възпитатели) да развиват своята емоционалната грамотност и интелигентност, да се търси подкрепа и професионална помощ при по-тежките ситуации и да се работи в единство и екипно.

Възможно ли е и как бихме могли да посрещнем потребностите на всички деца в училище?

В училището на днешния ден и при съвременната организация на процеса на обучение не виждам да съществува нагласата, че е необходима грижа за потребностите на всички деца. Възрастните често мислят и в много случаи са сигурни, че знаят какво е необходимо на децата и без да ги питат. Може би затова все по-често се говори за младотото поколение като за «трудно». Едва ли и училището е мястото, където да се удоволетворяват всички потребности на децата. То съществува, за да изпълни определини социални цели и задачи. В училищната система определено са нужни промени – в нагласите, в действията, в атмосферата и климата, в който израстват децата ни. Нужна е повече работа сред възрастните – родители, учители и възпитатели за развиване на сензитивност и уважение към детската личност, емпатични умения и емоционална интелигентност.

Път ли е приемането и разпознаването на собствените ни потребности като учители и родители към по-ефективна и значима подкрепа за детето?

Като родители, учители, възпитатели, като отговорни възрастни можем да подкрепим детето в разпознаването на актуалните му нужди и «живите» за ситуацията емоции, които то преживява. Децата учат най-често и ефективно от видяното у възрастните и по-малко от думите. Личинят пример, поемането на лична отговорност за нашите емоции, разпознаването и удоволетворяването на нашите нужди е пътят, през който можем да осигурим значима подкрепа за всяко дете.

Кога започва и свършва образованието и изразява ли се то единствено в предаването и придобиването на конкретни знания в дадена предметна област?

Подобно схващане за образованието доста ограничава неговите функции. Ако преди по-малко от век, учителят е «носителя» на познанието, в днешно време, ролята му е по-различна, но също толкова отговорна. Сега има твърде много «извънучилищни» информационни източници и безпрецедентен достъп да всякакви знания. Това променя задачите и ролята на педагогическите специалисти. Днес, за образованието е важно не да се конкурира с Google, а да формира у младите критерии за обработка и подбор на информацията, да изгражда ценности, свързани с глобания свят и взаимодействията между хората.

 
 
 

Форумът «Трудните» деца в семейна и училищна среда е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за приобщаващо образование, емпатия, образователни, поведенчески и емоционални трудности, както и възможни подходи и начини за значима подкрепа в процеса на детско развитие.

Подробна информация

 


468 ad

0 коментaри

Trackbacks/Pingbacks

  1. Темите на форума за «трудните» деца - [...] психолози и позитивни психотерапевти ще споделят Мария Цанева и Моника Славчева, които ще говорят за успешни [...]

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *