Хомеопатията при хиперактивност и дефицит на вниманието

Мирослава Делчева-Пепелджийска е магистър по фармация, класически хомеопат и шуслеров терапевт. Провежда обучения за емоционална грамотност за деца, лекции и курсове за родители и учители за емпатия, ненасилствена комуникация и емоционално здраве. Това, което я мотивира е желанието й да подкрепя хората по пътя към по-добро качество на живот в здравословен, емоционален и психически план. Мирослава Делчева-Пепелджийска е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на темата за «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа.

Често, засягайки темата за взаимодействието в семейна и училищна среда говорим за така наречените «трудни» деца. Каква трудност отразяват те според Вас?

Трудността при възпитанието и преподаването на някои деца, идва най-вече от проблеми с концентрацията, изразяването на агресия, хиперактивността. Все пак е добре да се внимава с поставянето на етикети и диагнози, тъй като всяко дете е различно и не може да се поставя в категории. А общуването с такива етикети с детето се превръща и в самосбъдване, тъй като се променя отношението на учителя/родителя и детето свиква да се държи както се очаква от него, според етикета и да не полага усилия.

Има ли изобщо «трудни» и «лесни» деца? На какво ни учат «трудните» деца?

Обикновено поставянето на етикета за трудни и лесни деца, идва от това колко са послушни децата, и от желанието на родителите и учителите, децата да изпълняват това което им се каже с по-малко съпротива. Въпросът обаче е ако като малки децата са послушни и лесни за отглеждане, доколко като пораснат са подготвени за живота и какви искаме да бъдат като възрастни. Ако искаме да са самостоятелни, да взимат лесно решения, да отстояват себе си, дали най-доброто на което може да ги учим е да слушат и да ги дисциплинираме на всяка цена?!?

Какъв резултат би имало единството между родители и учители в процеса на взаимодействие с «трудното» дете?

Взаимоотношенията между родителя и учителя са важни в подкрепа на всяко дете. Вместо обвинения и прехвърляне на топката, отношенията основани на сътрудничество и взаимно доверие, биха дали добра основа за преодоляване на трудностите и предизвикателствата. Биха създали емоционална сигурност, защита и доверие у детето.

Какви са успешните стъпки към преодоляването на обучителни, поведенчески и емоционални трудности у децата?

Първата стъпка е да приемаме децата такива каквито са, да сме толерантни към различието, да търсим индивидуалния подход към всяко дете, да видим кои са силните му страни. Да търсим сътрудничество между родителите и учителите. Да насочим към подходи, които могат да помогнат като психотерапия, хомеопатия и др.

Възможно ли е и как бихме могли да посрещнем потребностите на всички деца в училище?

Възможно е когато подхождаме индивидуално и с любопитство към всяко дете, когато си дадем свободата да използваме нестандартни решения и сме отворени. Това включва и промяна на нагласите и израстване на обществото като цяло, и разбирането че децата са уникални личности, които следва да се уважават, да се включват в решенията, които ги касаят, а не просто всичко да им се налага от някой.

Път ли е приемането и разпознаването на собствените ни потребности като учители и родители към по-ефективна и значима подкрепа за детето?

Кога започва и свършва образованието и изразява ли се то единствено в предаването и придобиването на конкретни знания в дадена предметна област? Родителите и учителите е добре да не забравят, че децата ги гледат постоянно и попиват от тях умения за общуване, за справяне с конфликти, за решаване на проблеми. Така че ролята на учителя е много повече от това да преподава материала, той предава и знания за живота. Затова помним някои учители цял живот, защото те са били вдъхновители и истински будители, които са ни запалили за нещо или просто са ни впечатлили с присъствието си. Важно е учителят да подхранва детското любопитство и креативност. Децата имат естествено желание да учат, стига да се подходи с тях по интересен начин.

Каква подкрепа би оказала хомеопатията в процеса по отглеждане на «трудните» деца?

Хомеопатията като холистичен и индивидуализиран подход може да подкрепи всяко дете в неговото развитие от раждането през различните периоди на израстване, в специфичните физически и емоционални трудности, които детето преодолява. Най-честите емоционални проблеми, за които родителите търсят помощ с хомеопатия са тръшкането, агресията, ревността към новото дете в семейството, емоционални травми от раздяла на родителите, семейна среда на конфликти и скандали, трудно отделяне и тръгване на детска градина, проблеми с ученето, в тийнейджърска възраст – хранителни разстойства, депресия, употреба на наркотици.

Хомеопатията може да бъде много полезна при Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието, който е все по-често срещан при децата и на Форума ще обърна повече внимание на това.
 
 
 

Форумът «Трудните» деца в семейна и училищна среда е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за приобщаващо образование, емпатия, образователни, поведенчески и емоционални трудности, както и възможни подходи и начини за значима подкрепа в процеса на детско развитие.

Подробна информация

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *