Осъзнавайки собствените си потребности, подкрепяме нашето «труднo» детe

Моника Славчева е дъщеря, майка, съпруга, учител, педагогически съветник, психолог. Във всичките си роли тя се стреми да живее с принципите на ненасилието. Работи в системата на образованието повече от 20 години. Практикуващ психотерапевт е в школата по Позитивна психотерапия, като също така работи по метода на фамилните констелации. Моника Славчева е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на темата за «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа.

Често, засягайки темата за взаимодействието в семейна и училищна среда говорим за така наречените «трудни» деца. Каква трудност отразяват те според Вас?

«Трудни» са децата, чиито потребности от любов и внимание не са задоволени навреме. Някои макротравми или повтарящи се ежедневни проблеми са причина част от нуждите на децата да останат незабелязани и незадоволени. Когато децата тръгнат на училище, тези проблеми ‘изплуват от дълбините’ и се актуализират. Естествено е, че за да се справиш с предизвикателствата на «външния свят» (училището), трябва да си стабилен във «вътрешния» (семейството). Често родителите очакват педагозите да се справят сами с проблемите на децата им, възникнали на теритотията на училището. Аргументират се с довода, че учителите имат специализирано образование, или че другите деца са предизвикали тяхното. Педагозите са наясно какво е значението на «първите седем години» и изпитват сериозни трудности в съвместяването на семейни модели на различни деца и родители и адаптирането им към изискванията на социалните норми. Накратко казано, трудността се крие в липсата на достатъчно добра комуникация между различните възрастни и между възрастните и децата.

Има ли изобщо «трудни» и «лесни» деца? На какво ни учат «трудните» деца?

Всички хора стават «трудни», ако базовите им потребности не са задоволени. Децата сами не могат да забележат и обслужат голяма част от актуалните си нужди, за това отговарят възрастните. «Трудните» деца ни учат да сме по-внимателни и отговорни, по-точни в комуникацията със себе си и тях.

Какъв резултат би имало единството между родители и учители в процеса на взаимодействие с «трудното» дете?

Единомислието и единодействието между родители и учители би олекотило процеса на взаимодействие с «трудните деца», защото биха се почувствали по-сигурни, защитени и спокойни.

Какви са успешните стъпки към преодоляването на обучителни, поведенчески и емоционални трудности у децата?

Редът, в който се забелязват трудностите е посоченият във въпроса. Стъпките за преодоляване на проблемите се извървяват в точно обратната последователност. Свръхемоциите (по-силни от обичайните за конкретен повод) са показател, че зад острата реакция стои дълго отлагана незабелязана и незадоволена нужда (физическа, емоционална, интелектуална и т.н.). Неуместното поведение е знак, че детето е развило стратегии за справяне с болката от липсата, които са неподходящи в новата ситуация. За да приемем нещо ново, трябва да сме се справили с предишното знание по начин, ненарушаващ баланса ни. Ако открием и задоволим базовите потребности на човек, той повишава способностите си за учене.

Възможно ли е и как бихме могли да посрещнем потребностите на всички деца в училище?

Макар и трудно, в училище могат да бъдат открити потребностите на всяко от децата, но могат да бъдат посрещнати само тези от тях, които са свързани с училище. При «трудните деца» често се налага семейството да потърси помощ при детски психолози извън училище, за да се подкрепи преодоляването на по-ранни травми от предучилищна възраст.

Път ли е приемането и разпознаването на собствените ни потребности като учители и родители към по-ефективна и значима подкрепа за детето?

Това е единствено възможният верен път. Никой не може да даде на някого нещо, което не притежава. Ако възрастните не разпознават ясно и не удовлетворяват своевременно собствените си потребности, те не могат да направят това и за децата, още по-малко да ги научат как се прави.

Кога започва и свършва образованието и изразява ли се то единствено в предаването и придобиването на конкретни знания в дадена предметна област?

Както според древните мъдреци, така и според съвременните научни изследвания, ученето започва още преди да се родим и свършва с последния ни дъх. Светът непрекъснато се променя и за да оцелеем в него, ние също трябва да се развиваме. Думата «образование» най- често се употребява за процеса на обучение и възпитание, реализиран в училище. Знанията не могат да се ограничат само в рамките на преподаване и запаметяване на факти. Съвременните деца имат много и различни източници на информация. Проблемът е, че често нямат критерии за подбор и не умеят да правят връзките между фактите. Освен това учителите и учениците са цялостни личности, общуват като такива, а не само на интелектуално ниво. Ако не осъзнаваме това, затормозяваме децата, вместо да им помогнем да интегрират новото знание в цялостната система на собствения си интелект.

По какъв начин бихме могли да изясним и приемем собствената си роля на подкрепящ родител и учител в процеса на взаимодействие с детето?

Съвременните възрастни (родители и учители) си поставят много по-високи цели за взаимодействие и въздействие с децата, отколкото тези от миналия век. Те са постижими единствено чрез самопознание за постигане на яснота в параметрите на ролите в които влизаме и подобряване на комуникативните ни умения. Нужни са и познания за възрастовите особености.

 
 
 

Форумът «Трудните» деца в семейна и училищна среда е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за приобщаващо образование, емпатия, образователни, поведенчески и емоционални трудности, както и възможни подходи и начини за значима подкрепа в процеса на детско развитие.

Подробна информация

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *