Правилата вкъщи и в детската градина, училището

Темата за правилата вкъщи, в детската градина и училището е доста спорна и по въпроса доколко са важни има различни мнения. Според някои от тях децата се чувстват по-сигурни и се ориентират по-лесно, когато има правила и граници. Други пък са на мнение, че правилата ограничават свободата. Истината може би е някъде по средата. Правилата всъщност са нужни, за да сме по-спокойни ние, възрастните, за да сме сигурни че децата са в безопасност и внимават в час и обосновайки се с тях, често се опитваме да си осигурим послушание и дисциплина. На въпроса какво са за него правилата, едно дете на 6 години отговори: Нещо, което ти казват да правиш.

Така или иначе, правилата и границите са нещо лично, което сами определяме в семейството си, и с което децата, искат или не, се съобразяват в детската градина и в училище. Въпросът е, какво се случва когато детето наруши правилото, нещо, което понякога правим и ние, възрастните. Ако много държим на възстановяването на реда и дисциплината и на спазването на правилото, всъщност пропускаме възможността да разберем какви емоции и потребности стоят зад поведението на детето като мотивираща сила (като мотивация) зад действията му.

Може би му е било скучно и е искало да се забавлява и затова не е внимавало по време на урока, или някой му е взел играчката и се е разстроило и за да се защити е ударило другия. Ако искаме да си партнираме с децата в общуването, освен нашата позиция: Искам да се спазват правилата, защото така съм сигурен и спокоен, Искам всички да ме слушат за да мога да им предам знанието, което имам и др., е важно да се опитаме да разберем и позицията на детето – как се чувства то в момента, от какво има нужда и какво би искало. В противен случай, ние налагаме нашите желания над децата, дори да смятаме, че това е добре за тях. Дори и да изберем да се наложим, трябва да сме наясно, че по този начин оказваме форма на насилие над детето и изпускаме възможността да си сътрудничим, както и че това би оказало влияние на дългосрочните ни отношения.

Разбира се всичко зависи от конкретната ситуация: имаме ли време за обсъждане, имаме ли други цели за постигане, или някой е застрашен. Но дори да нямаме достатъчно време, можем да се върнем към случилото се и да го обсъдим в подходящ момент. Така ще имаме повече разбиране за мотивите на детето, а когато знаем неговите нужди, ще можем да помислим и за други варианти на действие, така че и то да е спокойно и доволно, и ние да осъществим нашите цели и потребности.

Пример за нарушаване на правилата е ситуация с момченце на 7 години, което става по време на занимание, излиза от стаята, отваря и затваря вратата и така разсейва другите деца. Те са подразнени, искат урокът да продължи, учителката е притеснена какво се случва. След разговор с детето установява, че то има потребност да се движи по-често, тъй като има повече енергия и му е трудно да стои дълго на едно място. Вместо да порицава и наказва детето за това, че е нарушило правилата, едно от възможните решения е учителката да включи повече динамични игри по време на урока, смяна на работното място и упражнения за раздвижване. Така детето ще удовлетвори потребността си от движение и ще е по-склонно да внимава в урока, така че и учителката да е доволна, че до него достига посланието, което тя иска да предаде.

 

Мирослава Делчева-Пепелджийска
Водещ на детски занимания, координатор Детски и Родителски програми
 
Мирослава за първи път се запознава с Ненасилствената комуникация и Емпатията през 2009 и тази среща оказа влияние както на личния, така и на професионалния й път. Оттогава участва в различни формати като Светът през очите на жирафа, Танцът на жирафа, обучения за родители, учители и деца. От 2010 е част от екипа на Communication Academy, провеждащ занимания за емоционална грамотност за деца. Към момента водя занимания в 7 ЦДГ и детските занимания към формата Мама, татко и аз.


468 ad

2 коментари

  1. Kalina

    Написаното е хубаво и много вярно, но за съжаление не е толкова просто и лесно да разбереш какво мотивира детето да се държи по един или друг начин в определени моменти. Често самите деца не знаят и не могат да обяснят поведението си, объркани от толкова думи и вещи, на родителя остава да предполага, но се случва да не успее да разбере. А дори да успее, ако мотива на детето противоречи на (грубо казано) ценностната система на родителя или застрашава безопасността на детето, правилата са неизбежни. Разбирам много добре статията и подкрепям идеите в нея, но не знам доколко са приложими в света, в който живеем. Кой не иска свобода? Аз определено искам, искам я и за детето си. Свободна ли съм? Как бих могла да бъда в ограничената и недомислена система на псевдо-цивилизацията и новоизлюпеният капитализъм в България! Далече сме от природата си, потискаме в зародиш интуицията и желанията си. Дали задачата ни като родители и възпитатели не трябва да бъде да адаптираме децата си към реда, в който така или иначе се налага да растат? Дали не трябва да ги научим на търпение, в смисъла на горе написаното :“Да, ти имаш нужда от движение, но сега е време за урок, опитай да се съсредоточиш, а след това ще излезем на двора“…примерно. Не знам. За системата на образованието ни (всъщност, за която и да е местна система) няма да говоря тук, защото темата е дълга и тъжна. Истината е, че и аз съм объркана, както много родители предполагам, как да възпитавам детето си и в какви граници да разрешавам, да забранявам, да разбирам или да налагам. Най-вероятно, както казахте, истината е някъде по средата…

  2. Мирослава Делчева -Пепелджийска

    Благодаря, Калина за този коментар. Със сигурност не е лесно и просто, както казвате. За да разберем какво провокира поведението на детето, можем да му зададем въпроси, с които предполагаме то как се чувства и от какво има нужда в момента. За ситуацията по-горе такъв въпрос би бил: „Подразнен си, защото имаш нужда от повече движение ли? Или скучно ти е и ти се иска по-разнообразни занимания да правим ли?“

    Детето ще ни отговори с „да“ или „не“ и това ще ни насочи за неговите емоции и нужди в момента. С по-малките деца е по-трудно да, но с времето се научават да разпознават емоциите и да ги назовават, освен това като ги формулираме с въпроси, ги учим да се изразяват по този начин и да развиват емоционална грамотност.

    Идеята на статията е, че преди да вземе решение как да постъпи родителя/възпитателя в една такава ситуация, все пак е добре да знае какво мотивира детето и го кара да прави едно или друго нещо. И от тази позиция да реши може ли да се съобрази с нуждите на детето в момента или не.
    Ако ситуацията е опасна, разбира се че няма време за обсъждане, но след като е взел решение и е наложил правила, е добре да обясни на детето защо го е направил. В горната ситуация това може да звучи така: „Разбирам, че искаш да се движиш повече. За съжаление групата ни чака и сега се налага да продължим заниманието. Но след като приключим със задачата, може да изиграем една игра, която ще е с повече движения, искаш ли така да направим.“ Подобно решение е вариант, който зачита както нуждите на учителя, така и тези на детето.