Промяната зависи от нас

Докато седя на масата чакайки обяда си в компанията на двама пъвокласници – малката ми дъщеря и нейн приятел, дочувам от съседната маса, на която седят 3 елегантни дами, монолога на едната. Жената е притеснена за мотивацията на сина си – ученик в 6 клас, който не намира никакъв смисъл в това да стои над учебниците, когато може да прави безброй интересни неща, които тотално изключват учебния процес. Споделяща безизходицата си и строгите мерки, които предприема безрезултатно, жената търсеше искрица подкрепа, разбиране и молеше за помощ приятелките си.

Асоциацията ми беше мигновена. Голямата ми дъщеря 4ти клас, а малката 1ви. Все още сме далеч от 6тия клас, което по никакъв начин не променя ситуацията, единствено противопоставянето, поради възрастовата разлика ми даваше по-добри позиции. Много бях мислила и реагирала на тези откази и пълна липса на мотивация у децата ми.

Около мен все повече родители споделят факта, че децата им имат потенциал и умения, и въпреки това трудно успяват да им дадат израз и да разгърнат възможностите си. Стояха въпросите – какви са причините, къде е разковничето, кое не се случва както трябва?

Предполагам, че има доста неща, които биха могли да се случват различно и като човек, който първо се обръща към себе си да потърси причините, започнах да търся отговори, които да ми помогнат.

Средата, в която порастват децата ни, ценностите на които ги учим – това са основите на тяхното развитие. Защото за да имаме едни успешни и уверени деца, които вярват в себе си и във възможностите си, и най-важно, които са щастливи – би следвало ние самите да сме такива. Родителите и учителите да бъдем подкрепящите фактори за тези деца и да вдъхваме в тях нужната увереност и подкрепа. Да даваме възможност за изминаване на път изпълнен с подходящите преживявания, които носят така ценния опит и учат на социални умения, подпомагащи децата през целия им живот.

С течение на времето и от опита, който имах, разбрах, че единствения начин, по които успявам да стигна до децата, така че, самите те да се запалят в посока учене, беше като използвам коучинг уменията си, които бях придобила. Някак съвсем неусетно ги бях включила в общуването ни и това помагаше с малки стъпки да постигаме резултатите, към които децата се стремят. Интересното е, че колкото повече усещат вкуса на успеха, приятното чувство от доброто представяне и силата на възможностите, извиращи от самите тях – толкова по-силно желание и устрем получават за още предизвикателства. Всичко това ме замисли и ме накара да си дам сметка за това, че самата аз се бях променила в посока, която помагаше не само на мен, а и на децата ми. Една от посоките, в които коучинга ми се беше отразил беше осъзнаването на нещата и някак неусетно това се бе пренесло и върху цялостното взаимодействие с децата ми, а в последствие и в техните собствени начинания. Естествено в главата ми отекнаха думите на Махатма Ганди ‘Да бъдем промяната, която искаме да видим в света’ – промяната в самата мен доведе и до много полжителна приомяна в децата ми.

Някои идеи, които вярвам, че помагат по пътя на мотивиране и подкрепа на децата и които всеки от нас би могъл да използва и приложи.

Всеки път, когато имате нужда от помощ и отчаяно се чудите как да склоните детето си да направи някое домашно, сетете се какво му харесва, какво обича да прави, какви са му интересите. Пречупете задачата или съчинението през призмата на неговите интереси, търсения и желания. Винаги знаем или поне имаме идея за това какво влече детето ни. Помислете какво е живо за тях и използвайте темата така, че детето само да се мотивира да изпълни домашното си и в същото време това да е удоволствие и игра, вместо бреме и негативни емоции.

Когато нещо изглежда абстрактно, например задача по матаматика, направете я да изглежда все едно е задача по тема интересна за детето ви. Моята дъщеря например, се интерува от дизайн и пречупвайки задачата през рокли, метри плат и т.н., тя всъщност става лесна, интересна и детето започва да мисли в посоката на решение. В този момент ученето се превръща в игра.

Ако пък детето ви обича да рисува, може да си учи разказвателните уроци като си рисува самия урок. Така картината от урока е жива в него в последствие. Или пък ако си играе с лего фигурки или пък войничета, защо да не изиграем урока и така да се забавляваме докато всъщност учим.

Бъдете креативни, смейте се и се забавлявайте с децата, и помнете, че по този начин помагате на детето си не само да се подготви за училище, а и да осъзнае какво обича да прави, в какво е добро и как може да се справя по-успешо в житейските ситуации.

 

Симона Обрейкова
Водещ на лекции по Образователен Коучинг
Симона Обрейкова е икономист и вече 17 години се подвизава в дебрите на бизнеса. Майка е на 2 деца и те са основния й мотив и движеща сила да развива себе си. Симона силно вярва, че когато сме свързани със себе си и имаме разбиране за мислите, чувствата и потребностите си, сме по-пълноценни както за нас, така и за другите. Емпатията и ненасилствената комуникация са път преди всичко към нас самите. Когато имаме връзка със сърцата си сме по-готови да се свържем и с другия. Коучингът за Симона е свързване с детето (или възрастния) и подпомагането му да намери и развие в себе си заложените му таланти.


468 ad