Три ценности в семействата според Томас Гордън

В постоянна борба сме с децата ни заради часовете за лягане…. Дъщеря ми се бави прекалено много сутрин и аз закъснявам за работа, защото трябва да я карам на училище….Старая се съзнателно да не повтарям грешките на родителите си, но на моменти се улавям как се заканвам с пръст точно като майка…Отчайвам се как да реагирам на гневните изблици на сина ми….Със съпруга ми трудно постигаме единство в изискванията си към децата, а това се отразява и на взаимоотношенията ни.

Струва ли Ви се познато? Всяко семейство ежедневно се сблъсква с трудността да съчетае настоящите потребности на всеки един от членовете си.

Как да стимулираме самодисциплина у децата, как да развиваме самочувствието им, но и в същото време да не пренебрегваме собствените си нужди е предмет на програмата за родители, създадена от Доктор Томас Гордън още през 1962. Базирана на книгата му Parent Effectiveness Training, тя е широко известна като първата skill-based тренинг програма за родители. Бързо получава разпространение в САЩ, дори се популяризира там като движение, известно като Моделът Гордън. Програмата търпи няколко актуализации, съобразени с ежедневните проблеми и изисквания на съвременните семейства и постепенно достига до милиони родители в 45 страни. В България е от 2011 под наименованието Трениране на успешни родители (Т.У.Р.).

В основата на Т.У.Р. стои концепцията на Карл Роджърс за изграждане на демократични взаимоотношения в семейството, базирани на зачитане и взаимно уважение. Доктор Гордън е негов ученик и последовател, по професия е клиничен психолог, доктор по психология към Чикагския Университет. Три пъти е номиниран за Нобелова награда. Награден със златен медал на Американската Психологическа Асоциация. Автор е на девет книги, две от тях са преведени на български език. Основател е на Гордън Трейнинг Интернешънъл, който и до днес разпространява обучителни програми за комуникативни умения и разрешаване на конфликти, ориентирани към родители, учители, младежи, мениджъри и членове на екипи.

Концепциите на Модела Гордън днес са световно признати. Томас Гордън развенчава няколко мита, свързани с отглеждането на деца. Основна ценност в програмата на Гордън е, че децата имат право да задоволят нуждите си и често се нуждаят от специална подкрепа и помощ от родителите си, когато са разстроени. Една от главните цели на програмата е да предостави умения на родителите да помагат, когато децата имат проблем.

Например, според него децата нямат ‘лошо държание’, тяхното поведение е просто опит да посрещнат своите нужди. То е обичайно категоризирано като такова, защото причинява нежелани последици за родителите. А от друга страна добро поведение е това, при което детето прави нещо, което е приемливо за родителя. Всъщност всяко поведение е решение, произтичащо от човешките нужди.

Според Доктор Гордън семейният живот ще е много по-малко мъчителен за родителите, както и много по-весел за децата, ако родителите приемат, че те се държат по съответния неприемлив начин, за да задоволят някоя силна своя належаща нужда, а нямат уменията и ресурса да се справят сами.

Децата понякога могат да са шумни и разрушителни, да ви бавят, когато бързате, да ви закачат, когато ви е нужна тишина, да ви създават допълнителна работа, да разхвърлят дома ви, да прекъсват разговори и да чупят ценни неща.Това са начини на поведение, с които децата се опитват да задоволят нуждите си. Ако в същото време те ви пречат да сте щастливи и спокойни, това не означава, че децата се държат лошо, а по-скоро, че техният начин на поведение е неприемлив за вас. Не интерпретирайте това сякаш децата ви се опитват да ви причинят нещо – те просто се опитват да направят нещо за себе си. А това не ги прави лоши деца или деца, които се държат лошо.

Едно бебе плаче, защото е гладно, студено му е, или го боли нещо. Нещо не е наред: организмът му има нужда от нещо. Плачът е начинът, по който бебето ви казва: Помощ. Всъщност на подобно твърдение трбява да се гледа като на абсолютно правилно, защото плачът ще донесе на детето помощта, която му е необходима. Ако гледате на детето като на създание, което прави нещо правилно, за да посрещне нуждите си, не можете да наречете това лошо поведение.

И все пак как да реагираме на неприемливото детско поведение? През целия си живот ние се научаваме на различни начини да помагаме на децата и на близките си, когато изпитват затруднения и имат, свързани с тях силни чувства. Искаме да сме отзивчиви, но много от нашите отговори правят по-трудно за детето да се изрази, да вземе решение или да си реши проблема.

Едно от практическите умения на Модела Гордън за подобряване на комуникацията в семейството, например, е  ‘активното слушане’ на чувствата на детето. Няколко думи, които показват, че сме разбрали чувствата му може да успокои дълбоко детето, защото му позволява да се усети уважавано, дори когато изпитва негативни емоции: Разбирам, че си ядосан! Сигурно е ужасно да се чувстваш така! Някой е признал и разбрал вътрешното му преживяване и следователно е признал и правото му да го изпитва. В обръщението към детето е нужно то да усеща съчувствие и приемане, така че детето да остава с впечатлението, че е прекрасна и способна личност.

Втората ценност е, че родителите имат право да задоволят собстените си нужди в отношенията с децата и един с друг. Според Д-р Гордън не е задължение на родителите да пренебрегват и да жертват всичко в името на децата си. Следователно са им необходими умения, с които да променят поведението на детето, когато  пречи на собствените им важни нужди. Казвайки на детето как неговото поведение кара родителя да се чувства, проповядва честност и откровеност в отношенията. Родителите са хора, не богове. И за децата е важно да разбират родителите си като хора, които имат своите чувства и слабости.

Използването на т.нар. ‘Аз-послания’, вместо обичайното обвинително Защо…?, дава възможност на родителите да конфронтират неприемливото поведение на детето (партньора) и това да доведе до промяна, но и съдейства за преодоляване на противопоставянето на промяната. Това, че разхвърляш дрехите си из цялата къща ме притеснява, защото ми коства допълнителни усилия да подреждам, а това ме изморява много!. Т.У.Р. препоръчва да не се изкушаваме да даваме готови решения на децата, защото това подлага под съмнение собствените им способности да разрешават проблеми. Използването на съвети, заповеди, укори, проповеди в ситуации, в които децата са разстроени само биха покачили емоционалното напрежение, вместо да накарат детето да се замисли как да промени поведението си.

Третата ценност е, че семействата сами по себе си са важни те могат да станат по-любящи, открити, честни и щастливи като решават конфликтите, така че никой да  не губи.

Повечето програми за родители препоръчват на родителите да поставят граници, използвайки евфемизми от рода на: правилата и ограниченията трябва да са ‘строги, но справедливи’, а прилагането им твърдо и последователно. В Модела Гордън не се използват награди и наказания (като например ‘тайм-аут’ или поведенчески таблици със звездички и усмихнати личица), за да се промени детското поведение. Вместо това се акцентира на съвместно вземане на взаимно удовлетворяващи решения. Т.У.Р. се стреми да види промяна в детското поведение, следствие на обмисляне и активно участие на децата, а не след отстъпване пред родителската власт.

Наградите и поощренията дават резултат докато децата са малки, но често този метод на въздействие губи силата си. Когато наградите и поощренията не проработят завършват с борба,съпротива или подчинение от страна на детето, което от своя страна разрушава връзката родител-дете. А какво трябва да правят родителите когато наказанията не вършат работа? Не бива да се изключва възможността, че детето може да не се подчини, да възроптае, да окаже съпротива или да си отмъсти по някакъв начин. Голяма част от програмите за родители предполагат, че това не може да се случи и вярват, че ще последва покорно подчинение от децата. Модификацията на поведението дава добри резултати при деца с увреждания, но отнема доста време и изисква контролирани и дори лабораторни условия, за да се погаси нежеланата поява на вид поведение и да се усили желаното поведение. Следователно е крайно неподходящо да се използва от родители и учители като подход за взаимодействие със здраво функциониращите деца.

Това което отличава програмата на Д-р Гордън е, че насочва родителите да разбират и емпатират на децата си, а не да им приписват намерения. Това развива емоционалната интелигентност и резилианс, както в децата, така и в родителите. В крайна сметка прави ненужно за родителите да използват какъвто и да е вид наказание, като по този начин агресията и насилието при децата им значително намалява.

Изследванията показват, че когато децата следват ненаказателното поведение на техните родители стават също ефективни родители, когато имат деца. Уменията, придобити в Т.У.Р. са еднакво приложими при обогатяване на брака, както и в укрепването на взаимоотношенията в работата.

В статията са цитирани материали от статията на Томас Гордън, Децата не се държат лошо (Откъс от Работна тетрадка за участници Трениране на успешни родители, Copyright 2006, Gordon Training International )

 

Силвия Стоянова  
Силвия Стоянова е сертифициран инструктор по програма Трениране на успешни родители и програма Тренирани на успешни учители. Силвия е майка на 4 годишен син.


468 ad