«Трудните» деца в семейна и училищна среда

Има моменти, в които всеки от нас се нуждае от допълнителна подкрепа и в зависимост от ситуацията тя приема различна форма и степен. Обикновено, трудността се удвоява, когато тя е и единствения фокус. Позитивната трансформация идва, когато се запознаем с индивидуалния характер на тази трудност, приемем я и работим в посока намаляването и преодоляването й.

Кои деца наричаме «трудни» и защо? Невъзпитаните? Недисциплинираните? Агресивните? Тези с ниска концентрация на вниманието и обучителни трудности? Каква «трудност» отразяват те?

Наивно е да се каже, че те не съществуват и са група, която сме създали, за да описваме различието между тях и «другите» , но дали тези етикети са необходимите? Има ли случаи, в които различието идва от другаде? Има ли случаи в ежедневието ни като родители и учители, в които можем да кажем, че различни ги правим ние с конкрената си нагласа и отношението си към тях?

Допустимо ли е да сравняваме децата едно с друго, били те психически или физически здрави, със специфични обучителни или емоционални трудности? Те могат да изглеждат невнимателни, разсеяни, неорганизирани или просто по-бавни. Това са само част от характеристиките им. Но потребностите им не се различават от тези на всички останали деца – те също като тях имат нужда от приятели, пълноценно общуване, обич и равноправно участие в училищния и след време обществен живот.

Какво е мерилото за потенциала, който носи едно дете? Как разбираме, че то не оправдава този потенциал? По-важното, опитваме ли се да променим това усещане за повтарящ се неуспех, което формира у него чувство на несигурност. Често, то не може да отговори на очакванията на другите по отношение на усвояването на училищния материал и поведение. Средата често го категоризира, поставя му негативна оценка и го изолира или често в стремежа си да го предпази свива границите на неговата лична свобода в процеса на развитие.

Без осигурено пространство на доверие и подкрепа, от една страна, децата не успяват да компенсират затрудненията, да достигнат изискванията в масовото училище, а от друга се демотивират – могат да станат обект на подигравки, натиск и тормоз от страна на връстниците си. Възможно е да поемат санкции и критика от родителите си, които имат нереални очаквания спрямо действителните им възможности за постижения.

Затрудненото справяне с определени задачи обикновено има негативен ефект, както върху детето, така и върху учителите и родителите му. Ако приемем, че това е затруднение, което не търпи промяна, то приемаме ли, че за нас е важен единствено резултатът от конкретната задача. Забравяме ли, че този резултат (независимо колко е успешен или не) е следствие от цялостен процес, в който имаме основна роля? Възможността за оценка, която ни дава резултатът е само количествена, процесът може да бъде оценен и качествено. Често развитието и промените в него се случват постепенно и по-важното в тях е да са устойчиви във времето, отколкото да бъдат бързи и отговарящи единствено на предварителните ни очаквания.

Както всяко дете и «трудните» деца съчетават у себе си силни и слаби страни. Децата са сложни. Могат да бъдат объркани или агресивни в определени ситуации. Когато не са разбрани, това може да бъде и комплексно усещане. Също като нас възрастните, те могат да изпитват безсилие, гняв, обида, безнадеждност, отчаяние. За разлика от нас обаче, те нямат същия опит, и често се затрудняват в това да си обяснят причините за последици от конкретна ситуация и да владеят емоциите си. Пред едно дете в училищна среда стоят много нови и непознати неща, с които то много плавно трябва да се запознае, научи да разпознава, приеме и към които впоследствие да адаптира себе си. За да се случи всичко това е необходимо пространство на доверие и подкрепа.

Ще завърша с въпрос: Представяте ли си цялата ви мотивация да зависи от очакванията на останалите към вас? Представяте ли си целия ви свят да е изпълнен с ежедневни притеснения за това как ще бъдете оценени?

 

Надя Димитрова
Организатор на Форум Пространство за общуване посветен на «Трудните» деца в семейна и училищна среда – Единството по пътя към значимата подкрепа


468 ad

0 коментaри

Trackbacks/Pingbacks

  1. Има ли са наистина „трудни деца“? | АРТИС | ARTIS - [...] Цялата статия можете да прочетете ТУК. [...]

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *