Турнирът

– Мамо, боли ме глава – каза Гого и погледна тъжно майка си, която приготвяше закуската.
– Така ли? – загрижено отговори тя и провери челото му за температура. – Я, ела да поседнем двамата за малко.
Гого гледаше измъчено, а очичките му бяха пълни със сълзи.
– Какво има, миличък?
– Ами, главата ми ще се пръсне от болка и искам днес да си остана вкъщи – каза Гого, като същевременно погледна майка си с надежда.
– Не ти се ходи на училище, така ли?
– Днес не ми се ходи. Изморен съм. И ми е тъжно – отговори Гого, намествайки се удобно на дивана.
– Разбирам. А днес нямаше ли да имате турнир по футбол? – попита невинно майката на Гого.
– Да, турнирът е днес – сухо отвърна момчето и заби поглед смутено надолу.
– Помниш ли, когато играхте с онези по-големите деца? – попита майката. – Ти вкара много важен гол и помогна на отбора да спечели.
– Помня, разбира се! И още как! – оживи се Гого. – Тогава беше страхотно, всички ме поздравяваха и прегръщаха. Беше толкова хубаво – даже старият Ванко се разплака от радост. А аз дори се усмихнах на чистачката Милка, която обикновено ни гони с метлата след тренировките. Беше направо чудесно. Все едно се носех върху голям, пухкав, сребристобял облак като онези, които виждаме често в планината. Имах чувството, че съм от памук и че вятърът ще ме отведе накъдето си поискам. Ех, че хубаво беше, мамо…
– И сега ще е така – невинно подхвърли майката на Гого. – Само си припомни какво почувства тогава. Това е като да си представиш гората и дърветата преди лягане. Нали всяка вечер си говорим за красиви, приятни неща и ги ‘гледаме’ заедно.
Гого послуша майка си и затвори бавно очички. Припомни си онзи вълшебен миг на щастие, когато спаси отбора. Децата го понесоха на ръце и всички ликуваха – успяха да се класират за регионалния турнир и да зарадват треньора си. Човекът скоро щеше да се пенсионира и класирането му беше заветна мечта. И трите му деца живееха в чужбина от дълги години и нямаше кой да стопли самотното му сърце. Отборът беше всичко за него.
Гого усети как лека-полека го обзема еуфория и как една невероятна топлина се разлива по бледото му допреди малко лице. Изведнъж момченцето отвори очи и извика:
– Мамо, побързай със закуската, иначе ще закъснеем! Момчетата ще ме чакат в двора на училището!
– Как ти е главата, спря ли да те боли? – попита весело майка му, но Гого дори не я чу.
Беше отишъл в стаята си и трескаво си събираше сака с екипа, корите и бутонките. Главата му сякаш беше пълна с памук, а сърцето му щеше да изхвръкне от едно добре познато усещане – че може да отлети, накъдето го отвее вятърът…

Д.Георгиева

____________________________________________________

В периода на семейни празници и домашни забавления избрахме една от най-приятните емоции – Радост – и каним всички малки и големи да ни разкажат своя оригинална приказка свързана с нея. Най-добрите детски приказки ще бъдат наградени на вълнуващо събитие през януари, на което специални гости ще прочетат отличените текстове. Избраните приказки ще публикуваме в книжка, илюстрирана от художника Надя Великова, която е и автор и на картите Приказки на емоциите.

Инициативата следва издаването на Приказки на емоциите от Communication Academy. Това са карти, разработени, за да помогнат на родители и учители да се свържат с децата по темата за различните емоции чрез изображения, които да предизвикат въображението и да развият и обогатят речника им. Картите на емоциите са подходящи за деца до 6 години, както и за всички, които обичат приказките.

Изпращайте приказките на адрес info@communication-academy.eu до 31 декември.


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *