Реципрочният майевтичен подход (РМП) на Данило Долчи


Ако да живееш означава да учиш чрез адаптация, изобретателността и предаването на нова собствена сила поражда творчество: да свържеш вече съществуващото по нов начин, да мислиш, да събуждаш чрез провокация.

Творчеството не се предава, но всеки среща шанса да го изпита, да бъде просветен от него.

Акушерството не е предназначено само за децата или за това, което все още не е създадено от възрастните: но също така за водата, дърветата, и пейзажът, където сме израснали, това което е останало от хората, които повече не сме видели. Помагайки на хората да се родят, да пораснат, ние научаваме да разпознаваме това, и в тях разпознаваме себе си.

Кой е Данило Долчи?
Данило Долчи (Триест, 28 юни 1924 – Трапето, 30 Декември 1997) е италиански социален активист, социолог, известен педагог и поет. Данило Долчи идва в Сицилия от Северна Италия в началото на 50-те. Повлиян от принципите на Ганди за ненасилствените методи, той се счита за един от основните защитници на ненасилственото движение в Италия и става по-известен като ‘Сицилиянският Ганди’.

През целия си живот, той работи с хора страдащи от бедност и общности, в които действа мафия, за да изучава условията им на живот и се опитва да им помогне в намирането на възможни елементи на промяна. Той вярва, че ресурсите за промяна в Сицилия, както и в други части на света съществуват и трябва да бъдат извикани в хората от самите тях, така че те да могат да бъдат отворени към техните собствени вътрешни идеи, интегритет и потенциал. В тази работа, Данило Долчи разглежда образователната отговорност като необходим и естествен изход за личностно духовно пътуване, за да създаде много по- активно и отговорно гражданско общество.

За своите усилия Данило Долчи получава много интернационални награди по целия свят. Той написва над 50 книги, някои от които преведени на различни езици. През 1957 печели Ленинската и през 1989 наградата за мир ‘Индира Ганди’, номиниран е 9 пъти за Нобелова награда за мир.

Преди денят да погълне звездите, всяка сутрин продължавам да търся в своята тишина. Включвам себе си в активните инициативи. Знам, че тепърва започваме да разбираме, че човешките същества могат да учат истински единствено, ако искат да изследват и знаят как да го правят заедно, и че винаги е рисковано да забравиш какво знае всеки един (човек).

Теоритична рамка на РМП
Реципрочният майевтичен подход (РМП) е диалектичен метод на изследване и ‘известен себеанализ’ за овластяване на обществата и индивидите и може да бъде дефиниран като ‘процес на колективно изследване, който като изходна точка обхваща опита и интуицията на индивидите’ (Долчи, 1996). Данило Долчи разработва РМП посредством концепцията на Сократ за Евристиките. Произхожда от древногръцка дума, отнасяща се до акушерството: всеки акт на образование е като да дадеш живот на пълния потенциал на този, който иска да се учи, така както майката иска детето й да се появи от нея. Сократичното акушерство оприличава философа като ‘акушерката на знанието’, който не пълни съзнанията на ученика с информация, но му помага да достигне светлината, използвайки диалога като диалектичен инструмент за откриване на истината. Това, което различава двете концепции е фактът, че акушерството на Сократ е било недиректно, докато за Данило Долчи представата за знанието идва от жизнения опит и обратната връзка е задължителна. Както подсказва името му РМП е ‘реципрочен’ процес между поне двама души и обикновено се случва в група, в която един човек задава въпроси и другите, които отговарят на тези въпроси. Това е реципрочната акушерска комуникация, която разкрива знанието на хората, като всички участници се учат взаимно един от друг. Започвайки от там и вдъхновен от други велики мислители и активни хора (Ганди, 1999; Фрейре, 2002; Капитини, 1958; Чомски,1998; Морен,2001; Галутнг,1957), Долчи разработва РМП, който започва да използва в селата на Партинико и Трапето, борейки се за правата на бедните и против мафията. РМП е силно свързана с концепцията за ‘ненасилствена комуникация’ ( Розенберг, 2001), която също може да бъде описана като стратегия за групова комуникация (Хабермас, 1986), дава възможност на всички участници в групата да дадат своите идеи и мнения, чрез което съдейства за развитието на съвместната идея с цел да направи промяна в индивидуалната и колективната социална/политическа/икономическа/образователна сфери (Мангано,1992).

РМП: предпоставки и характеристики

Предпоставки
Диалогът като инструмент за взаимно изследване и активно участие. Всеки човек има вътрешно знание, което произтича от опита. Знанието е динамично и в непрекъсната еволюция и е добре да бъде изградено в група. Всички, които са били във връзка с група могат да бъдат елементи на промяна.

Характеристики
Набляга се върху индивида и груповото преживяване. Дълбоката включеност на всеки един в процеса, спомага да разбираме нашите истински потребности и отговорността ни да направим промяна. Връзката с реалността е с цел да се идентфицират конкретни проблеми, да се развива взаимно съзнаване и да се намерят позитивни решения.

Изгражда се комплексна представа на реалността през множеството различни гледни точки и приноса на всеки един участник.

Хоризонталността на процеса: споделяне на сила вместо на доминантност. Активно участие. Активно слушане. Комуникация. Противопоставяне. Кооперативност. Ненасилственост. Креативност. Саморефлексия. Искреност.

РМП в процеса на учене
Всеки разяснява за себе си трезво и расте: срещата свързва само ако в края й си повече себе си, отколкото си бил преди това.

Ученето чрез процеса на РМП започва с дългосрочен процес на анализ и дискусия относно значимите за групата теми, задълбочавайки в чувствата, вътрешните перспективи и потребностите, които хората имат. В заключителния диалог, който въплащава нов начин на обучение, започваме с акцент върху капацитета на индивидуалните ученици да откриват техните собствени жизнени интереси и да изразяват своите чувства свободно въз основа на откритията, които са направили.

Анализът на думи е упражнение, което се използва в РМП и служи за цел да повиши капациета на хората да анализират дълбоко реалността и да развиват капацитета си на саморефлексия.

Основната цел е не да разбереш някакво ‘истинско значение’, а по-скоро да провериш как значенията ‘резонират’ в много случаи към различни хора и по-важното да ги реконструират като ги споделят през процеса на взаимно откриване и уважение.

Основното е, че интегрираме теорията и практиката в процеса, като генерализираме опита и развиваме перспективи там където искаме да се развиваме.

Същественото е, че в този процес интегрираме теория и практика, като генерализираме опита и развиваме перспективи в посоката, в която искаме да вървим. Трябва да наблюдаваме, преживяваме и еспериментираме заедно в атмосфера на взаимна подкрепа, за да се разбираме един друг. Постепенно чрез диалог, чувството на групата изплува като процес, в който участникът научава, че групата е организъм, в който всеки може да бъде оценен като личност и да участва в сформирането на демократично общество.

Във ВЕП процеса, да образоваш е предвидено в класическия смисъл на света, това е е-ducere, да извадиш. Това цели да открие, разреши, научи, проектира, мисли, и да изгради заедно участниците, както и да ги запознае в дълбочина, като напълно поддържа участието на всеки един.

Обучителният процес се случва в два смисъла: истинската дискусия, която се осъществява и вероятно има конкретни резултати и развитието на компетенции, посредством дискусии и групови срещи.

Опитът да достигаш до решения по този начин, като се учиш да видоизменяш и координираш собствените си потребности с тези на другите, и чрез способността да планираш предварително са важни както за двете страни, така и за всеки един поотделно. Разговорът окуражава учениците да изразяват себе си. Склонността да слушаш позволява на обучителя да се доближи до начина на мислене на учениците. В този смисъл РМП подпомага развитието потенциала на всеки да открива, той създава и тласка към съществени противопоставяния и сблъсъци с цел да анализира, мисли и експериментира със способностите да променя реалността и да го прави без насилие.

Думите, бавно и болезнено се превръщат в действие, в живот.

Целостта и простотата на РМП работилницата може да бъде разкрита само на този, който го преживее, защото задаването на въпроси е наука и изкуство.

Автор: Амико Долчи, син на Данило Долчи
Превод: Надя Димитрова


468 ad