Емоционалната интелигентност – път към щастието и любовта

Методът на Розенберг съдържа четири стъпки за свързване с партньора при комуникация: факти, чувства, потребности, молба. Емоционалната интелигентност предполага да постигнем умения и способности за преминаване по всяка от тези стъпки.

Нерядко се затрудняваме да отделим наблюденията си от оценката за факта. Трудности изпитваме и в разплитането на чувствата – най-често ги изразяваме спонтанно или потискаме, вместо да ги разпознаваме и уважаваме. Малко от нас са обучавани да търсят потребностите, скрити зад силните емоции. Обикновено забелязваме само част от тях, главно материалните (от сън, храна, топлина и т.н.) заместваме ‘по-невидимите’ с ‘ясните’.

Рекламите ни учат, че ако искаш да си добра майка (нужди от одобрение, признание, любов, подкрепа, споделяне и др.), трябва да носиш винаги със себе си пакет с определен вид прах за пране. Ако си мъж, имащ потребност от одобрение и любов, нужно е само да употребяваш точно определена марка дезодорант. Смешно, или жалко е това заместване? Как да търсим от другите съдействие за удовлетворяване на нуждите ни, ако самите ние не ги забелязваме ясно?

На мен ми помага съотнасянето на четирите стъпки на ННК със схемата на Балансовия модел и неговите четири сфери на преработка на конфликта (Песешкиан – ‘Позитивна психотерапия’). Според този модел всеки от нас във всеки момент притежава 100% от силата си и я разпределя в четири области: тяло (храна, сън, почивка, хигиена и т.н.), дейност (работа, учене), контакти (комуникация с други хора) и бъдеще (планове, цели, ценности, мечти).

Ясно е, че идеалният математически вариант е да разпределим силите си по 25% във всяка от областите. Практически такова равенство е трудно постижимо. Външната среда непрекъснато въздейства върху нас дестабилизиращо. Примерно, ако ни дойдат важни гости, фокусът ни се съсредоточава върху контакти. Ако ни предстои изпит – върху дейност. Когато се разболеем отделяме повече време за област тяло. При приключване на даден етап от живота си, обръщаме внимание на област бъдеще.

Според най-новите изследвания на квантовата физика, фокусът на нашето внимание материализира събития. Ако не сме осъзнати за този процес, възприемаме действителността през стари семейни модели. Използваме наученото от родителите прибързано, без да го свържем с най-актуалната информация. Тогава промените ни действат дестабилизращо, приемаме се за жертви на хора и обстоятелства.

Като предлага първата стъпка на ННК да бъде ‘безоценъчно’ заявяване на фактите, Розенберг косвено ни призовава да се вслушаме в информацията, идваща от сетивата. Нашето тяло само подсказва своите потребности. Когато ги задоволяваме своевременно, сетивата отчитат удоволствие, ако ги пренебрегваме – неудоволствие. Както казва поговорката: ‘Гладно око – лошо гледа’. Работата и ученето осъществяваме чрез ума си. Той е оценъчен и полярен. Отразява света чрез категории като добро – зло, красиво – грозно, правилно – грешно.

Ако познаваме и уважаваме ума си и този на другите, можем да имаме висока самооценка и да вярваме в оценките си. Контактите с другите хора влияят предимно върху емоциите ни. Ако се справяме добре в тази сфера по-често изпитваме радост, спокойствие, сигурност.

Фокусът ни върху ‘бъдеще’ развива връзката с интуицията ни. От там черпим ентусиазъм, възторг, оптимизъм.

Къде смятате, че са се скрили любовта и щастието?
Познахте! Те са толкова редки и трудно постижими, колкото умението ни за Баланс. Фокусирайки се твърде силно върху някоя от четирите области, нарушаваме равновесието и губим усещането си за щастие и любов. Какво да се прави тогава?
Най-често се стараем да поправим дискомфорта като измисляме защитни стратегии. Умът ни е обучаван от родители и учители и често се предоверяваме на преценките му. Понякога той се защитава и вместо да възстанови равновесието, допълнително го нарушава. Причината е, че заедно с обучението да отчитаме причинно-следствените връзки, получаваме от възпитателите си и някои неосъзнати техни страхове, активизиращи се по сходство на някои от признаците. Това пречи да се свържем пряко със собствените си емоции и да задоволим актуалните си потребности и ни кара да реагираме според семейния модел, а не съобразно конкретната ситуация.

Емоционалната интелигентност и емпатията предполагат да се ангажира дейността на ума за осъзнаване на информацията, идваща от емоциите, защото под тях стоят много невидяни и незадоволени нужди. Методът на Розенберг насочва Ума да използва ресурсите си не за прибързани ‘черно – бели’ оценки, а за откриване на актуалните потребности, криещи се зад твърде острите емоции. Примерно, гневът понякога е резултат от ненавременно задоволена нужда от сън или храна, друг път е следствие от неоткрита и неуважена потребност от разбиране или подкрепа. Понякога са неудовлетворени нуждите ни от яснота и подреденост във връзка с неумението за планиране и постигане на целите ни (бъдеще). Възможно е дори лошата ни самооценка (дейност) да е следствие от липса на баланс в някои от другите области. Примерно поговорката ‘Залудо работи – залудо не стой!’ крие двусмислица. Нали трудът ни не е самоцелен? Ако изразходваме силите и времето си за ‘луди’ каузи, как да имаме висока самооценка.

Идеята на Розенберг за емпатия към самия себе си е ключ, фокусиращ съзнанието върху откриване на конкретната форма за постигане на баланс в четирите сфери на себереализация във всеки определен момент. Това позволява планиране на следващия най-близък период по начин наваксващ дефицитите и удовлетворяващ своевременно най-актуалните поотложени нужди, за които ни сигнализират негативните емоции.

Добре е всяка седмица да правим самоотчет на усещанията си за натрупаното по четирите области и да планираме наваксване, прехвърляйки от най-натоварените към най-изоставените. Седем дни е достатъчно дълъг период, за да не е случайно и достатъчно кратък, да не е закономерно усещането ни за дисбаланс в движението на време и сили. Така, управлявайки в движение собствения си баланс, сме по-малко уязвими от мощното влияние на външната среда. От това съзнателно сътрудничество между мисли и чувства произтича и по-голямата ни стабилност по отношение на тялото (превенция на болести) и на съдбата (по-пряка връзка между планове, цели, ценности, мечти).

Когато сами поемем отговорност за собствените си потребности, по-лесно можем да открием сътрудничество и от външния свят за удовлетворяването им.

 

Моника Славчева  
Моника Славчева работи в системата на образованието повече от 20 години. И има опит като учител. От 8 години активно работи за разпространението на метода на ненасилствената комуникация, с основен акцент приложението му в учебна среда, с всички участници в образователния процес. Провеждала е обучения за учители и ученици. Моника е част от постоянния екип на Communication Academy и водещ на Учене и преподаване в партньорство и от сърце.

Моника Славчева работи е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на Емоционалното образование в България. Форумът е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за ненасилствена комуникация, емпатия и емоционална грамотност.


468 ad