Емпатията за мен с няколко думи

За мен курсът по емпатия беше магия. В контекста на личностното ми развитие до момента, той беше като черешката на тортата. Донесе ми това да изразя дълбочината си, което преди ми липсваше. Сякаш Вселената ми го прати. И най-вече ми помогна да свържа тази дълбочина на преживяване с фактите, които са ми се случвали и се случват. След края му се чувствам спокойна, окрилена, благодарна, изпълнена с мир.

Нещата, които курсът по емпатия ми даде в най-личен план
• Усещане за това коя съм аз и кои са другите, по-цялостно присъствие. Когато съм свързана със себе си в настоящия момент, създавам следващия спрямо това, от което имам нужда. Така сама чертая житейския си път, който ми подхожда най-много.

• Когато осъзнавам живота си това, което преживявам, и това, което ми се случва реално, се припокрива, като по този начин се получава като часовников механизъм – двете колела се зацепват и животът тръгва. А когато реалността е различна от това, което преживявам, сякаш живея в паралелен свят, колелата на часовника нямат сцепление.

• Олекна ми сърцето, буквално. Сега дишам по-коремно. Преди дишането ми беше заключено в гърдите.

• Случи ми се да ‘затворя’ няколко емоционално незавършени ситуации от миналото ми. Веднъж срещнах случайно човека на улицата, а другият човек ми се обади. Преди излизах моментално от ситуации, в които чувствах и най-малката наченка на чувства у себе си.

• Живея много повече тук и сега. Животът върви миг след миг. Преди все се чудех ‘Какво е това животът? Кога се е появил? Къде отива? Какво е това нещо ‘безкрай’? Сега осъзнавам, че не мога да си отговоря на тези въпроси, но знам, че в настоящия момент съм жива. И емпатията ми помага да го осъзнавам по-цялостно.

• Преобърна ми се представата за отношенията с майка ми, за това какво е тя в живота ми. Сега търся начин да съм в мир със ситуацията.

• Вътрешното ми дете се успокои, след като споделих как се чувства и получих емпатия от групата. Сега не е гневно, тъжно, безпомощно, ами е достатъчно спокойно и ми позволява да продължа напред, да бъда главната движеща сила в живота ми вместо да съм жертва на обстоятелствата.

Какво ми даде групата
Това, че в групата разглеждахме множество ситуации, помогна на мозъка ми да ги ‘картотекира’ като ситуации ‘Да’. Все едно преживявах всяка една ситуация (знам, че за мозъка няма значение дали си представя или живее наистина). Преди бих се възпротивила на повечето от поведенията, които бяха описани, бих критикувала, осъждала. Но в групата се стремях да присъствам, да приемам и да разбирам. И се получи в голяма степен. Сега приемам много по-голяма част от поведението на другите хора.

Във всяка една ситуация намерих по нещо и за себе си и това ми е ценно.
За мен беше много ценно това, че успях да се разкрия пред непознати, и да се почувствам чута и приета. Това винаги ми липсваше и за мен беше революционно да успея да го направя. И подкрепата, която получих, ми помогна невероятно много. Никой не беше изслушвал така вътрешното ми дете, а и аз не го бях разкривала. Сега видях, че няма нищо страшно!

Сплотеността на групата удовлетвори една от коренните ми нужди – дълбоко свързване с околните, да се чувствам част от едно цяло.

Формата на курса Тишината в думите
Много ми хареса, че е рано сутрин. За мен отдавна е ценно да ставам по-рано, за да прекарвам време със себе си преди началото на деня. И това беше много качествено време със себе си.

Продължителността от час и половина ми се стори оптимална.

Това, че беше 21 дни, наистина беше ценно за създаване на навик. Усетих как около 15-16-тия ден имах голяма съпротива, едва-едва ставах. Но тогава нещо се пречупи и продължих устремено до края. И сега продължавам да практикувам време за себе си рано сутрин, горе-долу по същото време. Помогна ми да създам навик.

Организацията
Мястото беше приказно. Уют на хижа насред града. Атмосферата много ми помогна за цялостното усещане за качествена грижа за себе си.

Подходът на Еми (Емилия Илиева-Крайнова)
• Една от нас. Въпреки че беше водеща на курса, все пак те усещах като ‘една от нас’ – човек, но много осъзнат човек, който в случая споделяше тази осъзнатост и беше в ролята на водач. Всички бяхме в един общ кръг и това за мен беше много ценно.

• Присъствието ти ми даваше усещане за океан от емпатия, в който има място за всички

• Впечатли ме как реши конфликта с Дора, която се чудеше дали да продължава с курса. А също и ситуацията с Иво и Еви, когато се бяха скарали първия път.

• Направи ми впечатление, че беше винаги точна с пристигането. Чакаше ни. И за мен това е знак, че работата ми е взета на сериозно.

• Чаят сутрин беше изключително сладък жест, който допринесе още повече за уюта и за усещането ми, че ‘Учителят’ го е грижа за учениците.

Емпатията за мен с няколко думи

Спокойствие, уважение към другия, отговорност за собствения си живот.

Емпатията е ‘Да’ на абсолютно всичко, което се случва, с осъзнаване. Осъзнато ‘плуване’ през живота. Няма ‘замръзване’ в миналото, ‘капсулиране’ (на емоции, на случки).

С емпатията казвам ‘Да’ на абсолютно всичко, което съществува, но избирам за себе си това, което най-много подхожда на мен във всеки един момент.

Осъзната медитация. Преживяванията биват осъзнавани и получават имена с език, което намирам за много ценно, тъй като езикът е много голяма част от общуването. Липсваше ми да намирам точните думи, за да изразя себе си или да предположа какво чувства другият.

Изчистват се и физически блокажи, тъй като емоциите се ‘заключват’ в тялото. С емпатията ‘пукаме мехурите’. Аз пукнах много!

Автор: Илина, участник в първото издание на Тишината в думите

 

Тишината в думите е 21 дневна група за практикуване на емпатия към себе си и другите, която цели да създаде устойчиви умения за емпатично свързване със себе си и с другите.

Повече за курса

 
 
 


468 ad