Трите вида емпатия според Даниел Голмън

 

Бих искал да разбера как хората виждат света, ми каза един изпълнителен директор. При всеки човек е различно. Завладян съм от начините, по които хората мислят за нещата, какво е важно за тях, как сглобяват света си.

Това естествено любопитство за реалността на хората около нас се нарича ‘когнитивна емпатия’, способността да виждаш света през очите на другите. Когнитивната емпатия е съоветствие на две съзнания, което ни дава психологигическото усещане как работи мисълта на другия. Това е един от трите вида емпатия, всеки от които заема почетно място в работата и във взаимоотношенията ни.

Подобен начин на настройване към друг човек не само ни дава разбиране за неговата гледна точка – той ни казва как да общуваме с него възможно най-добре: какво има най-голямо значение за него, какви са моделите му за света и дори това какви думи да използваме или да избягваме в разговора.

Това ни се отплаща по много начини. Мениджърите с отлична способност за когнитивна емпатия например отбелязват по-добро представяне на своите преки подчинени от очакваното. Ръководителите, които имат този актив, се справят добре, когато са назначени в култура, различна от тяхната – те са способни да възприемат нормите и правилата на друга култура по-бързо.

Емоционалната емпатия – втората разновидност, носи различни ползи. С нейна помощ ние чувстваме това, което чувства и другият човек в една мигновена физическа връзка. Тази емпатия зависи от друг вид внимание: настройването към емоционалните потребности на другите хора означава да разчетем мимиката, гласа и други невербални знаци за това как те се чувстват във всеки един момент. Изследванията показват, че този вид емпатия зависи от нашето настройване към собствените ни емоционални сигнали, които автоматично отразяват чуждите емоции.

Даниел Сийгъл, психиатър от Калифорниийския университет в Лос Анджелис, нарича мозъчните области, които създават този резонас, ‘ние’ верига. Да бъдеш в една сфера с друг човек може да означава наличието на химия, усещането за рапорт, което кара всичко, което правим заедно, да върви добре – независимо дали става въпрос за продажби или за среща, в класната стая или между партньори. Д-р Сийгъл пише и за това как да прилагаме това в общуването с тийнейджъри.

Третият вид, емпатичната загриженост, влиза в действие винаги когато някой изразява загрижеността си за друг човек. Този вид емпатия е част от мозъчната верига на родителската любов – връзката чрез сърцето. Той намира място и в работния процес: може да го забележите, когато един лидер показва на хората, че ги подкрепя, така че да му се доверят и да бъдат свободни да поемат рискове, вместо да поддържат безопасна отбранителна позиция.

В класната стая се забелязва емпатична загриженост, когато учителят създаде подобна атмосфера и учениците се чувстват свободни да изразяват любопитството си.

Кой вид емпатия е добре да притежава лидерът, учителят или родителят? Всичките три.

В своята последна книга Focus: The Hidden Driver of Excellence, психологът и журналист Даниъл Голман, автор на международния бестселър ‘Емоционалната интелигентност’, предлага новаторски поглед към най-оскъдния ресурс на нашето време и тайната на високата ефективност и постижения: вниманието.

Комбинирайки нетрадиционни изследвания с открития от практиката, Focus се заравя в науката за вниманието във всичките му разновидности, представяйки дългоочаквано обсъждане на този рядко забелязван и подценяван психичен актив. В една епоха, в която вниманието се разсейва от безбройни неща, Голман убедително твърди, че повече от всякога трябва да се научим да изостряме фокуса си, ако искаме да оцелеем.

Голман свежда вниманието до три вида: вътрешен и външен и фокус върху другото. Въз основа на множество изследвания на случаи от различни области като състезателни спортове, образование, изкуство и бизнес, той обяснява защо хората с високи резултати се нуждаят и от три вида фокус, и обяснява как хората, които разчитат на Смарт практики – медитация, концентрирана подготовка и възстановяване, положителни емоции и връзки и психологически ‘протези’, успяват да да подобрят навиците си, да придобият нови умения и да поддържат величие – да се отличават сред другите. Той посочва, че вниманието е като мускул: използва ли се малко, може да отслабне, поддържай го добре и ще расте.

Focus призовава читателите да обърнат внимание не само върху това, което има най- голямо значение за тях в личностен план, но и да го насочат към най-неотложните проблеми на останата част от света, към беззащитните и бедните, към бъдещето, а не само към измамно простите прости изисквания тук и сега.

Превод: Надя Димитрова
По материали от Empathy 101


468 ad