Интервю с Чък Спезано за връзките

 

1. Доктор Спезано, в средата на септември идвате за пръв път в България. Каква беше първата Ви асоциация, когато получихте поканата да ни посетите и да споделите работата си с нас?

Почувствах се щастлив. Усетих го като ново приключение. Представих си София и какво би било да бъда във вашия град на мъдростта. Когато и да отида някъде, има някои неща, които ми идват наум спонтанно, като любовта, забавлението и изцелението, които се случват, когато група хора, които имат силното намерение да вървят напред, се съберат заедно – почувствах и това.

2.Твърдите, че всяка една връзка може да ни излекува, но всъщност знаем, че много хора са разочаровани от връзката с партньора си. Това липса на любов ли е или нещо друго?

В живота и взаимоотношенията има хиляди уроци за научаване. Единият от тях е, че разочарованието е признак за наличието на очаквания, изисквания и нужди. Ето и още един много важен урок – Мислим, че другите са на този свят, за да ни правят щастливи. Емоционалната зрялост, на която всички ние се учим, е наясно, че твоето щастие, дълготрайното щастие, идва от теб.

Всяка една болезнена емоция ни показва, че правим грешка и ни посочва, че тайно, или не толкова тайно, сме се опитали да получим или да вземем от някой друг. Никой не ни учи на най-съществените особености на връзките, на емоциите и на това как да бъдем щастливи. На подсъзнателно ниво, цялата болка и всички проблеми идват от миналото ни.

На нивото на душата или несъзнателното ниво, всяка връзка ни показва какво мислим за самите себе си. Връзките или ни помагат да бъдем щастливи, или ни показват какво е нужно да излекуваме, което сме скрили от себе си, и макар и скрито, то все още ни причинява голяма болка и много проблеми. Партньорът ни е огледало за това, което лежи в подсъзнателния и несъзнателния ни ум. Връзките ни винаги ни помагат или като внасят любов, или с това, че ни помагат да видим какво имаме нужда да излекуваме. Съзнателният ум, това, което си мислим, че се случва, е най-малката част от ума ни.

3.Обикновено първо откриваме собствените си недостатъци и чак след това помагаме на другите. Как се случи това при Вас? Кога започнахте да ‘чувате’ душите на другите и решихте да се посветите на темата за човешките взаимоотношения?

При мен желанието да помагам се породи в семейството ми и заради цялото страдание, което се случи там. Това беше причината да дам обет да направя всичко по силите си да освободя хората от болката им и да намеря по-добро решение. Баща ми беше роден лидер, но не и по отношение на емоциите или взаимоотношенията. Появих се, за да донеса това. Просто ми отне известно време да го разбера.

Трудно ми е да кажа кога започнах да ‘чувам’ душите на другите. След четиридесет и две години работа с хора ми се струва естествено да чуя някой да споделя проблемите си, и докато слушам започвам да чувам скритите взаимовръзки както и начин проблемът да бъде преодолян.

Що се отнася до връзките, реших да им се посветя в първите десет години от моята работа. Терапевтичната ми работа започна в нарко комуна и открих, че всички проблеми всъщност са проблеми във взаимоотношенията, включително проблеми, свързани със здравето, парите, успеха, семейството, близките, нас самите и Бог. Взаимоотношенията са същественият проблем, докато останалите области са само симптом.

4. Нека предположим, че двама души са заедно, твърдят, че са влюбени един в друг, и въпреки това са нещастни. Защо постоянно сме неудовлетворени по отношение на човешките взаимоотношения?

Опитваме се да направим партньорите си отговорни за посрещането на всичките ни нужди и за това да компенсират за нещастието в миналото ни, и това е голяма грешка. Думата ‘неудовлетворен’ е ключова дума, която говори за това, че сме се опитвали да вземем, вместо да дадем. Говори за очаквания, изисквания и нужди. Нашето удовлетворение и усещане за любов идва от това какво даваме и получаваме. Взимането само ни прави още по-гладни и се превръщаме във вампири, черни дупки от нужди, или пък даваме, за да вземем.

Ако се чувствате наранени или разстроени по някакъв начин, то значи стратегията ви за вземане не е сполучила. Личните ни връзки са такава бъркотия, защото връзките в семейството ни са били бъркотия. Моделите ни за връзки идват от моделите в нашето семейство. Примерът в семейството ни дава скицата на това какво е нашето предназначение и как да бъдем щастливи във връзките си. Нашето Eго, първопричината за разделите, се стреми да саботира успеха ни в семейството и връзките. То организира заговори такива постоянно повтарящи се клопки, че изглежда сякаш няма изход от тях. А семейството е най-големият от всички заговори. Но нито Божията воля, нито пък нашата лична воля, е да бъдем нещастни, така че трябва да има изход от това, и то по по-добър начин.

Може да се каже още много по този въпрос. Написал съм много книги по темата за семейството и емоционалната зрялост, но горепосочените са няколко основни точки за това как да успеем.

5.Какво става, когато в живота на човек няма любов? Разболява ли ни това?

Да. Абсолютно. Когато в живота ни липсва любов, започваме да вехнем и да се отклоняваме от живота. Липсата на любов към себе си е една от ключовите причини за фатални заболявания, заедно с отмъщението, омразата, потиснатите мечти, оплакванията, вината и омразата към себе си.

Откакто в края на седемдесетте години мой близък приятел имаше рак и ме помоли за помощ, започнах да се интересувам как да лекувам здравословни проблеми чрез ума и взаимоотношенията. През 1982-ра и 1983-та година преподавах в институт за холистично лечение в Южна Калифорния преди да се преместя в Хавай.

6. Разкажете ни за Психологията на визията. Как я създадохте? Как помага тя на хората да изградят и да поддържат щастливи връзки?

Психологията на визията е изградена от три главни елемента – взаимоотношения, лидерство (да помагаш на другите) и необвързана с конкретно изповедание духовност. Имаме четиридесет и четири обучители по Психология на визията по цял свят, обучени в тези методи. Да бъдеш лечител означава да лекуваш себе си непрестанно, и затова всеки месец имаме срещи с всички наши водещи. Има четири основни благотворителни организации, които подкрепяме в цял свят. Една от тях е в Африка, една в Индия, една в Бангладеш и една в ‘Първите нации’ (б. ред. така се наричат индианците в Канада) в Западна Канада.

С жена ми създадохме Психологията на визията, водени от желанието ни да споделим любовта си и да помогнем на света. Мисията ми е да ‘извадя психологията от шкафа’ и да помогна на обикновения човек от улицата да получи необходимите инструменти, за да си помогне. Живеем в повратен период от историята, в който имаме възможност да прескочим от преувеличеното мъжко начало и алчността на независимостта под формата на откъсване в сферата на взаимност, партньорство и истинска любов. Ако успеем да направим този скок в това поколение, би било чудо и целият свят би се променил на принципа на взаимопомощта.

Психологията на визията е съюз между психологията и милосърдието. Целта е да бъдем едно общество, в което хората си помагат един на друг. В първите 12 години от работата ми открих много начини за по-бързо разрешаване на проблеми и разногласия. Когато жена ми се присъедини към работата през 1984-та година, тя започна да разработва женската страна на Психологията на визията, първоначално с лекуването на емоциите, после с това, че внесе любов, а след това въведе и мистичната страна на работата. Изследвах подсъзнателния и несъзнателния ум, а сега разглеждам как да подхождаме към себе си като към духовни същества.

От седемдесетте години насам разработвам карта на етапите, през които преминаваме в съзнанието си, връзките, организациите, в които работим, и държавите, наречена ‘Стъпки към целостта’ или ‘Триъгълникът’. Жена ми е мистикът, а аз съм ‘събирачът на психически отпадъци’. Тя се занимава с пречките в най-висшето ниво на човешкото съзнание, а аз изучавам какво дърпа групите от хора, или отделния човек, назад в живота им в този момент. От време на време си разменяме ролите и правим това, с което се занимава другият.

7. Книгата «Ако боли не е любов» е построена върху основни принципи за живота – част от ежедневието. Как се случи така, че те се събраха на едно място? Как написахте книгата? Има ли универсален принцип за ежедневния живот?

Открих принципите за «Ако боли не е любов» чрез работата ми с много терапевтични групи, индивидуални сесии и семинари. Моето проучване се роди пряко от работата ми като лечител. Разбрах какво работи и какво не. Занимавам се с лечение вече четиридесет и две години. Трите ми основни източника на познание идват от вдъхновението от работата ми като водещ на семинари и индивидуални сесии, от съпругата ми и от ‘Курс по чудеса’. Смятам, че, ако имаше универсален принцип, той би бил любов, който на практическо ниво е опрощение, а на духовно – милосърдие и чудеса. Всичко това се измерва с щастието ни. Щастието показва дали сме го разбрали правилно, и когато не сме щастливи, призоваваме на помощ лечението.

8. Изглежда сякаш имаме склонност да заменяме една пречка с друга. Или може би сме склонни да попадаме в сходни объркани ситуации? Какво препоръчвате на клиентите Ви в такива случаи?

Имаме два вида ум – Егото и Висшият ум. Егото иска да бъде отделно, специално, да има контрол и или да преувеличава или да смалява себе си. То не се интересува от любовта или от това какво наистина би ни направило щастливи. То се интересува от това да гради себе си. Егото е източникът на цялата ни болка и причината за това да инвестираме в грешната посока. Висшият ум е свързан с Рая и неговата задача е да се излекуваме и да ни води по пътя ни обратно към нашия Дом.

Когато даден проблем ни преследва, общото всеки път сме ние. Има урок, който сме поканени да научим, и ако не го направим, той се превръща в изпитание, което понасяме докато най-накрая не се научим. Един духовен метод, който харесвам, и който дава бързи резултати, е да поемем пълна отговорност за проблема. Това не е вина, тъй като вината не е много възприемчива, не си научава урока, остава блокирана и просто ни ‘трие сол на главата’. След поемането на личната отговорност, следва веднага да предоставим на нещо по-велико от нас да се с прави с това. Това е бърз метод, но случаят на всеки клиент изисква индивидуално решение.

9. От гледна точка на Вашия подход, съществува ли понятието ‘духовно осъзнат човек’? Това, че практикуваме йога или се храним здравословно помага ли ни да се справяме с околните?

Тези характеристики не са задължително доказателство за духовен човек. Познавам хора, които са много осъзнати и практикуват тези неща, и други, които също ги практикуват, но имат очевидни пропуски. За мен духовно осъзнатите хора носят любов, състрадание и желание да помогнат. Те са щастливи и свързани със сила отвъд нас. Това им носи осъзнатост, а на хората около тях дава чистота и сили. Степента на осъзнатост е степента, до която сме се придвижили от съзнанието на Егото към любовта и щастието, които осъзнатостта носи. Йога и правилното хранене могат да бъдат признак за духовност, но могат и да бъдат просто ‘духовни капани’. И, да, определено има духовно осъзнати хора от много култури, страни и религии.

10.Понякога хората са във връзки, които не подкрепят партньорите в това да бъдат щастливи, но когато се опитат да се разделят, има нещо, което ги връща отново заедно, независимо от факта, че връзката изглежда пагубна и за двамата. Какъв е най-лесният и най-здравият начин за това една връзка да приключи?

Хората могат да бъдат в пагубна връзка, където ‘душата’ на единия или и на двамата партньори е направила свещено обещание да спаси другия. А понякога просто избираме партньор, който да ни дърпа назад. Хората могат да се събират отново поради нужда, пристрастеност, или страх да бъдат сами.

Написах цяла книга за ‘пускането’, но ето един бърз отговор. Единственият начин нещата да се подобрят или да преминем към по-голям успех е да ‘пуснем’. Да ‘пуснем’, да вярваме и да се посветим на истината и на следващата крачка. Можете и да излекувате нуждите, които ви държат вкопчени, от корена им. Следният въпрос помага, ако имате нужда от мотивация, за да ‘пуснете’ – Бихте ли искали този човек, дори ако той не е Вашият Истински партньор и просто бихте били нещастни заедно?

За да настъпи каквато и да е промяна, вкопчилият се има нужда от мотивация. Затова ключът е в това да се намери смисъла на мотивацията и повечето връзки могат да бъдат преобразени към повече любов и по-добра свързаност.

11.Препоръчвате ли пълната откритост във връзките, или стратегии за споделяне и избягване на споделянето, за да се запази някаква степен на тайнственост във връзките?

Тайнствеността идва с новата територия в изцелението. Но по принцип аз съм от типа хора, които споделят всичко. Харесва ми да споделям. Но с клиентите това дали да се споделя всичко директно или не е различно в различните ситуации. Понякога пълното споделяне може да разруши всичко в случаите, когато това да бъдем внимателни и умели в общуването може да бъде както по-истинско, така и по-мило.

12.Няколко думи за Вас самия – бихте ли споделили как успявате да балансирате себе си? Какво превръща Чък Спезано в истински удовлетворено и щастливо човешко същество?

За балансиран човек, аз съм много небалансиран. Въпреки че познавам малко хора, щастливи колкото мен, знам, че на нивото на душата съм свършил изумително количество работа. Да се посветя на тази работа и на това предназначение считам за балансирано и балансира и мен самия. Всъщност много малко от работата, която върша, ми прилича на работа.

През 1983-та година най-добрият екстрасенс в Хавай каза на Ленси (б.ред. съпругата на д-р Спезано), че никога няма да се оженя, което потвърди моите Ведически, Западни и китайски хороскопи, които също твърдяха, че никога няма да се оженя, защото душата ми е обещала да свърши много работа. Разбира се, дори моделите на душата могат да бъдат балансирани и излекувани и аз трансформирах този модел. През октомври ще станат 30 години, откакто съм женен и аз все още върша огромни количества работа. През повече от три четвърти от времето през изминалата година бях на път или преподавах, и успях дори да напиша две книги. Тази година ще завърша четири или пет книги. Разбира се, обичам творчеството на писането и обичам творчеството, което идва със семинарите, лекциите и коучинга.

И сега, след като казах това, за развлечение обичам да гледам баскетбол и да тренирам. Много обичам филмите, големите телевизионни сериали, и обичам да чета. Намирам за много отпускащо да гледам шоу програма с Ленси след натоварен ден. Обичам да излизам с Ленси и децата ми. Това подхранва душата ми. Също така съм и голям любител на плажа и когато съм вкъщи щом приключа с имейлите и коучинга, пиша на плажа. Когато съм на път, обичам изтънчената храна и да се събирам с приятели. Имам приятели във всяка страна, която посещавам. В миналото практикувах много спортове, най-вече тенис на корт и баскетбол, но вече го правя все по-малко, откакто пътувам толкова много и откакто започнах да остарявам.

Животът ми е прост и приятен, но го има и приключението на лечението и непрестанното учене.

13.И накрая, бихте ли отправили пожелание към българската публика? Какво е това, което искате хората да знаят за Вас и работата Ви преди да дойдете?

Това, което бих пожелал, е България да стане център за лечение и учене, и хората да се издигнат до ново ниво в тяхното щастие и изцеление в това време на развитие на съзнанието.

Това, което бих искал хората да знаят за мен и за работата ми, е, че, ако ще навлизате в дълбоки и болезнени места, за да ги излекувате, или във висините на свещеното пространство за любов и радост, то тогава е важно да го правите забавлявайки се, да ви е приятно и да гледате на себе си с лекота.

Често се шегувам по време на семинарите, защото, ако всичко е много сериозно, бързо бихме затънали. Искам хората да имат най-добрия живот, знаейки, че смехът е също толкова лечебен, колкото и сълзите. Мисля, че Бог не само винаги ни обича повече, отколкото можем да си представим. Той ни се и смее на това, че мислим, че сме само едни ограничени тела, а не безграничната любов и светлина, каквито сме създадени. Искам да освободя хората и да им дам сили, като се забавлявам и изпитвам удоволствие докато го правя.

Изпращам на всички, които ще прочетат това интервю благословията и сърцето си. И нямам търпение да се запознаем на живо.

 
 
 

Д-р Чък Спезано, международно признат експерт в областта на човешките взаимоотношения и автор на книгата «Ако боли не е любов», ще гостува за първи път в България на 16 и 17 септември 2014.

Подробна информация

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *