Как комуникацията води до изцеление?

Тъй като комуникацията води до прошка, тя е сърцето на изцелението. За разрешаване на около осемдесет и пет на сто от всички конфликти изглежда е необходимо изясняване на това, което ние преживяваме, нашите намерения и цели в дадената ситуация. Другите петнадесет процента представят области на хроничен конфликт и за двете страни, които изглежда могат да бъдат излекувани. Безапелационното отстояване нещата да се случват по нашия начин, явно или не, няма да доведе нито до зрялост, нито до прогрес. Макар да е важно да не се оставяме да ни ‘прегазват’, да се борим е позиция на слабост, страх и липса на зрялост.

Комуникацията е мостът, където двете страни могат да бъдат победители по един зрял и по-интегриран начин. Първият аспект на комуникацията е готовността да се постави цел, която и двете страни могат да постигнат, неспирайки преди овластяващата цел да е постигната и от двамата. Ако съществува чувство на саможертва или компромис (което говори за това, че комуникацията не е довела до решение) рано или късно ще се прокрадне усещането, че едната или и двете страни са губещи и конфликтът ще се възобнови.

Има редица предпазни мерки, които служат за съхраняване на ефективната комуникация. Първата от тях е тя да бъде изискана, а не наивна. Важно е не да раздаваме себе си прекомерно и да бъдем използвани във всякакви ситуации, а да бъдем осъзнати за това дали човекът срещу нас използва нашето благоразположение срещу нас по манипулативен начин или заема ролята на ‘енергиен вампир’ в комуникацията. Повечето хора правят това несъзнателно и са склонни да спрат, когато осъзнаят този коварен удар. Но в случай, че ние осъзнаваме, че личността няма добри намерения спрямо нас, може би е важно сами да се извадим от тази ситуация. Трябва да предприемем стъпка към собственото си лекуване и осъзнаване и да ги оставим да си тръгнат вместо да се самозалъгваме, че ги спасяваме или да се отказваме от себе си принасяйки се в жертва.

Също така можем реалистично да обърнем внимание на успеха, който сме постигнали до сега в заздравяването на комуникацията ни с този човек. Важно е да не ставаме жертва на злоупотреба в името на това заздравяване. От друга страна, можем да разпознаем какво от наша страна би могло да бъде пренебрегнато в името на зрелостта. Имаме нужда да проверим колко сме чувствителни и колко бързо можем да се засегнем. Можем да направим нов избор относно поведението ни и да си поставим нови цели, както за самите нас, така и за взаимоотношенията ни с другия.

Целта на общуването ни е не да промени другите, а да внесем промяната в нас самите. Още повече, ако искаме да бъдем успешни, е важно да изразяваме желание за учене и промяна. Нашата промяна по естествен начин ще модерира промяната у заобикалящите ни. Опитвайки се да променим другите ще засилим тяхната резистентност и ще поставим акцента върху неподходящия аспект – принуждвайки и манипулирайки ги с цел да удовлетворят нашите потребности. Често изпадаме в ситуация на конфликт, в случаите когато имаме да научим и заздравим някаква част от процеса на комуникация.

Следващата стъпка в комуникацията е да разберем какво не работи или каква е причината за негативните ни емоции или чувства. Разпознавайки истинската причина за тях ние вдъхваме увереност у партньора си. Целта на комуникацията ни не е да задействаме тяхната вина, а да стигнем до конкретно решение. Ако сме наясно с неефективната страна на общуването, поемайки лична отговорност, ние вдъхновяваме партньора си с желанието да продължи комуникацията на този етап и за в бъдеще. Така той разбира, че целта на комуникацията не е да го кара да се чувства зле.

За да направим това ние приемаме своето преживяваме като своя отговорност, и в последствие споделяме свързаните с него чувства толкова ясно, колкото можем. След това започваме да ставаме осъзнати за това как тези чувства или ситуация са реална част от модел, който следваме от по- ранен етап или място в живота си. Споделяме това с човека, с който сме в конфликт. Ако споделим субективното си преживяване, в момента когато го осъзнаем, поддържайки конкретното емоционалното състояние колкото се може по-автентично, ще усетим как нашата комуникация ни задвижва напред.

Желанието ни да общуваме с партньора, дори когато той не споделяна нашите принципи, може да провокира сериозно подобрение. Всеки, който почувства че е чут, започва да става по- възприемчив. Това което прави това успешно, дори когато партньорът ни в комуникацията ни атакува е липсата на желанието ни да се защитим или желанието ни да не отвръщаме с враждебност. За да се служи това е необходимо да преживеем същите негативни емоции и чувства, които преминават и през отрещната страна, която ни атакува. Нужно е да осъзнаем, че тези чувства не са се зародили от скоро. Те се появяват като възможност да намалим интензитета им, като ги преработим преди да са отшумели. Това може да отнеме ден или два, но веднъж преработени, това ниво на болка ще бъде преодоляно завинаги. Ако покажем любов към някого в подобен момент на обострена комуникация и гневен емоционален взрив е много вероятно тази неговата реакция да не се повтори.

Изисква се кураж да се изправим лице в лице с нашите чувства, така че да ги излекуваме и да развием себе си, тъй като нямаме желание да изпитаме съпътстващата този процес болка. За съжаление, по- голямата част от процеса на учене и еволюция се случва по този начин. Желанието ни да се учим в подобни ситуации може да ни помогне да достигнем до етап, в който няма да изпитваме страх от болката, а ще я използваме като барометър с цел излекуването й. Възползвайки се от тази си позиция ние спираме да изпитваме необходимост от това да използваме болката си като единствен учител.

Може би всички видове емоции, които се съдържат в комуникацията ни с другия като вина, страх, обида, загуба, гняв и фрустрация са задействани от нас самите. Използването на ситуацията с цел да преработим чувствата си и да ги споделим, докато не са си отишли, отново ни свързва с нас самите. Степента, в която правим това ни отваря към партньорство, приемайки прехода от негативната емоция към радостта на едно по- високо умствено и духовно ниво. Въпреки това не можем да избегнем негативните емоции. Трябва да ги преработим и трансформираме по начин, който ни кара да се развиваме.

За да имаме успешни взаимоотношения се нуждаем от успешна комуникация. Това е съществен фактор в процеса на съзряване и еволюция. Следователно, ако решим да станем експерти в комуникацията от това ще се възползват и нашият любовен и професионален живот и семейството.

Автор: Чък Спезано
Превод: Надя Димитрова
Оригинална статия: Communication – the bridge of healing

 

На 16 и 17 септември 2014, за първи път в България ще гостува д-р Чък Спезано, международно признат експерт в областта на човешките взаимоотношения и автор на книгата «Ако боли не е любов».

Подробна информация

 


468 ad

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *