Интерактивните методи – реална алтернатива в работата на учителя

Всеки учител има предпочитан набор от методи, който използва в преподавателската си работа. Няма добри или лоши методи, има такива, които учителят е подбрал подходящо за съответния клас, за съответното учебно съдържание, съответната възраст и т.н.

В последно време се заговори за т.н. интерактиви методи. Те се основават на идеите на хуманистичната психология, а резултатността им се подкрепя и от изследванията на невропедагогиката, физиологията на мозъка и когнитивните науки като цяло. Основната идея е, че по-добре се запомня и интегрира в личния опит това, което е емоционално натоварено и преживяно. Науката доказа, че ако емоциите се подтискат и не се изразяват се спира притока на храна за мозъка-онези жизнено важни химични вещества, които са мотор за неговата ефективна работа. Интересен факт е, че и тази част от мозъка, която отговаря за движението е отговорна и за ученето, т.е. ако обвържем този процес с повече активност от всякакъв характер, то той (процеса на учене) е по-резултатен.

Ако дефинираме метода на обучение най-общо като система от правила, които определят взаимодействието между учителя и ученика, между преподаващия и учещия, то т.н. интерактивни методи естествено се вписват в това определение. Те са онази част от репертоара на обучаващия, в която акцентът е върху специално и целенасочено организирани ситуации и взаимодействия, в които обучаемите чрез преживяване и емоционална рефлексия (осъзнаване на своите чувства и емоции) придобиват различни знания и умения.

При интрерактивните методи ученето е фокусирано и реализирано чрез преживяванията, в които се включват обучаемите. То не е просто процес на акумулиране на учебна информация и усвояване на знания и умения. Това е учене в ситуация, в която нещо се преживява, има действия, различен тип активност, има правене на нещата. Отдавна е известно, че хората най-добре запомнят, това което правят, чувстват и разбират. До 90 % от информацията се усвоява, ако учениците се вкючват в такава организация на обучението, в която освен предаването на знания се предлагат и дейности (ситуации), в които информацията се преживява, осмисля емоционално и апробира в практически план. Ако разгледаме елементите на т.н традиционно учене и ученето, основано на преживявания, ще забележим различията, отразени в следната таблица:

 
 

Елементи на процеса Традиционно учене Учене чрез преживяване
учебна единица насочена към индивида насочена към индивида и групата
фокус на учене съдържание съдържание и процес
характер на вкючване на учещия когнитивен (познавателен) когнитивен, афективен (самопознание) и практически
роля на учещия по-пасивна – слуша, запомня, възпроизвежда, изпитват го активно взаимодействие, включване, участие в дейности
роля на водещия представя основно информация, оценява източник на ресурси, фасилитатор, медиатор, треньор
отговорност на водещия да осигурява структурирана информация, основно едностраннен характер на общуването да създава условия за преживявания на учещия, да предлага различни ситуации на взаимодействия
работен климат формален, често със забрани, наказания, с акцент на статуса и властта неформален, стимулираш, релаксиращ, намалява статусовите разлики и стреса
главен проблем на водещия да зададе по-добри въпроси на класа, да онагледи и структурира информацията, да я ‘преведе’ на разбираем език да намери начин да стимулира груповите взаимодействия; учещите да задават въпроси и сами да се доближават до отговорите
отговорност за резултатите Ако ученикът не е научил, учителят не е обучил участниците – все по-отговорни за тяхното учене, резултати и поведение
възпитателен характер на обучението формират се качества като организираност, старание, ред последователност и др. развиват се и социални умения, емоционална интелигентност и емпатия към себе си и другия

 
 
Целите на учене, основано върху преживяванията са – Aфективни – създаване на промени в чувствата, нагласите, ценностите в резултат на интензивни преживелищни ситуации. Eмпатични – учене как се чувства човек на мястото на другия-изключително важно жизнено умение. Kомуникативни (интерактивни) – обучаемият преживява и се учи да анализира, ръководи и контролира взаимодействията, в които влиза, както и да дава адекватна обратна връзка. Високо равнище на развитие на познавателните (когнитивни) умения – анализ, синтез, класифициране, пренос на информация и т.н

Ученето, основано на преживявания е учене, основано върху собствен опит, но и учене в условията на структурирани и подготвени от учителя (водещия) ситуации. То се характеризира със следните стъпки.

1. Преживей – участниците се включват в едно или няколко структурирани преживявания. 2. Сподели – участниците споделят своите възприятия, емоции, чувства, реакции, мисли. 3. Обсъди – участниците обсъждат моделите и динамиката на преживяванията. 4. Обобщи – на основата на преживяното участниците обобщават принципи, които са валидни за реалния свят. 5. Приложи – участниците планират по-ефективно поведение за реални жизнени ситуации.

Интерактивните методи се делят на няколко основни групи.
1. Методи за запознаване
2. Методи за «загряване» и «вработване» на групата (класа)
3. Методи за раздвижване на групата
4. Диалогови методи
5. Методи на работа в малки групи
6. Игрови методи
7. Методи за развитие на творческото мислене

При използването на интерактивните методи е добре учителят да си зададе следните въпроси:

1. Кои точно методи да подбера? 2. Какво учебно съдържание е подходящо и предполага повече емоционален заряд? 3. Достатъчно ли групов опит имат моите ученици? Какви правила да се въведат при работата? 4. Как да съобразя предлаганите учебни ситуации с възрастовите особености на учениците? 5. Какви материали да подготвя? С какви материални ресурси разполагам? 6. Как да организирам средата, в която ще работи класа (групата)? 7. Как да оценя участието и резултатите от груповата работа? 8. Как се свързва този вид учебна работа със следващия учебен материал? Как да планирам? 9. Какви са предимствата и ограниченията в използването на интерактивните методи?

Интерактивните методи не са «панацея», не са мода или непостижима задача. Те изискват промяна в нагласите на обучаващия, изискват по-творчески подход, комбинативност и смелост. Образованието е консервативна система, с огромно значение за развитието на една държава. Реалностите на днешния ден изискват промени, а интерактивните методи са една от възможностите.

 

Мария Цанева

Мария Цанева работи в системата на образованието повече от 20 години. И има опит като учител. От навлизането на метода на ненасилствената комуникация в България преди 8 години активно работи за разпространението на метода, с основен акцент приложението му в учебна среда, с всички участници в образователния процес. Провеждала е обучения за учители и ученици. В своята работа сега, като педагогически съветник в голямо столично училище Мария работи, следвайки принципите на ненасилствената комуникация (ННК), не само в консултативната дейност, но и при посредничество в конфликтни ситуации и при работата с родителите и учители. Мария е част от постоянния екип на Communication Academy и водещ на Учене и преподаване в партньорство и от сърце


468 ad

1 коментар

  1. rosica peshina

    Споделяйте по-често вашите иновативни методи и подходи,защото те са особено полезни за по-младите.Убеждавайте ги по този начин да бъдат по-полезни за себе си,защото ще работят с по -голяма лекота и за децата,защото емоцията и преживяването ще ги прави съпричастни към проблема и ще работят в приятелска,а не враждебна среда.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *