Как да създадем взаимоотношения на доверие и сигурност в класната стая?

От какво се нуждаят учителите и учениците, какви са техните желания? Според учениците, това което учителите искат от тях е да бъдат тихи и да си пишат домашните. Учениците всъщност искат най-вече учителите да ги изслушват, да уважават техните идеи и да зачитат нуждите им. Учителите искат учениците да са по-отговорни към поведението си и към ученето, да виждат ангажираност към учебния процес в класната стая и повече време да обърнат внимание на индивидуалните учебни потребности. Също така те искат отношенията между учениците и между ръководството да се основават на уважение и разбирателство.

За да се посрещнат нуждите и на учителите и на учениците, ненасилствената комуникация /ННК/ предлага в центъра да се поставят взаимоотношенията. В класна стая, в която отношенията се взимат предвид – доверието, сигурността, нуждите на учителя и на учениците, и моделите на общуване са толкова важни, колкото и преподаването на история, езици, наука и др. учебни предмети.

За учителите може да изглежда, че прилагането на метода на ННК изисква повече работа от тях. Но всъщност времето, което се влага за изграждане на доверие и сигурност, за посрещане на нуждите и за подобряване на комуникационните умения, спомага за създаването на това, което най-много искат учителите – среда на съчувствие, в която ангажираното учене процъфтява.

Алфи Кон посочва, че за да се случва ученето спокойно, учениците имат нужда от емоционална сигурност и среда, изградена върху подкрепа, обсъждане, споделен принос, чувство на принадлежност, защита, приемане, окуражаване и разбиране, с други думи среда, в която се ценят нуждите на учениците и на учителите.

Когато учителите съзнателно създават грижовни взаимоотношения и преподават социални умения, те изграждат основите на доверието и сигурността. Изследванията показват, че когато има повече доверие и сигурност, има и повече съдействие, по-малко конфликти и по-малко нужда от забележки в класната стая. Учениците са по-чувствителни към нуждите на другите и има емпатия по между им и между тях и учителя. Постиженията също са по-добри, по-високи са оценките на тестовете и способностите за усвояване на умения са увеличени.

Резултатите от едногодишно изследване на ефектите от преподаване на ННК на ученици в начално училище в САЩ, показват подобрени отношения между учениците, по-малко конфликти, повишена увереност в комуникационните умения, и като цяло повече хармония и сътрудничество в училището.

Въпреки, че знаем значимостта на доверието и сигурността в отношенията, много ученици и учители не чувстват сигурност в училище. От натиска и стреса в клас, до конфликтите в междучасията, училищния живот допринася за състояния на тревожност и страх. Физическото насилие също е признак на липсата на сигурност за учениците и страха от ходене на училище.

Освен физическото насилие, има и по-малко драматични събития, които предизвикват страх у учениците и подкопават тяхната емоционална сигурност. Учениците бързо разбират, че задължителните методи на преподаване и практики в училище не посрещат нуждите им от разбиране и принос към общия процес на учене. Някои от тях в своята безпомощност и фрустрация, нападат другите с обиди, срязване, подигравки и др. агресивни поведения.

Други начини, по които учителите несъзнателно, стимулират страха в учениците са използването на етикети и сравнения, критикуването, заплахите от наказание, изискванията. Това са мощни модели на поведение, които са ежедневие в училище и които учениците повтарят във взаимодействията по между си. Тези практики стимулират страха и допринасят за стреса, по-слабото представяне и агресивните поведения.

Връзка между усещането за сигурност и ученето

Нашият първи въпрос, трябва да е – От какво се нуждаят децата?, последван незабавно от – Как можем да посрещнем тези нужди?. От тази начална точка, ще завършим на съвсем различно място, отколкото ако започнем, питайки се ‘Как да накараме децата да правят каквото искаме?. Алфи Кон

В съвременните образователни и научни проучвания се установява, че емоционалната сигурност и ученето са взаимосвързани. Емоционалният център на мозъка е толкова мощен, че негативните емоции като жестокост, гняв, тревога, автоматично превключват мозъка към примитивно мислене, свързано с оцеляването. Това може да направи ученето много трудно, ако не и невъзможно. Под такъв стрес, неокортекса или разумната част на мозъка се изключва.

Даниел Голмън, в Емоционалната интелигентност нарича процеса ‘емоционално отвличане’. Той показва, че в присъствието на силни негативни емоции, се секретират хормони на стреса за подготовка или за битка или за бягство. Този процес влияе върху способността на учениците за концентрация, за запаметяване и за възпроизвеждането на нова информация.
Много ученици не усещат емоционална сигурност у дома, и идват на училище стресирани. Ако те имат обезкуражаващи и негативни взаимодействия с учителите, някои от тях са постоянно в състояние на ‘бий се или бягай’. Техният мозък е зает с оцеляването им, и те са неспособни за сложния процес на учене. Тяхното любопитство, учудване и вдъхновение са узурпирани от повишената бдителност на ума и нуждата от защита и сигурност.

Джоузеф Пиърс посочва, че емоционалното състояние в което сме по време на учене, се запечатва като част от процеса и негативно повлиява възпроизвеждането на наученото после.

Има два основни начина за създаване на доверие и сигурност в класната стая

Само дете, което се чувства в безопасност се осмелява да израства здравословно. Неговите нужди за сигурност трябва да са гарантирани. То не може да бъде бутано напред, защото незадоволената нужда от сигурност остава завинаги подлежаща, винаги искайки своето удовлетворяване. Маслоу

1.Фокус върху нуждите на учениците и учителите
Взаимоотношенията в класната стая са взаимодействие между нуждите на учителя и на учениците. Кои са тези нужди? Според У. Гласър основните човешки потребности са оцеляване, сила, принадлежност, свобода и забавление. Според Ейбрахам Маслоу, базовите нужди са оцеляване, защита/безопасност, принадлежност, компетентност/знания и автономност или себе-реализиране.

ННК разширява това познание като добавя много повече значими потребности или ценности. Независимо от категориите, учениците не носят само нуждата си от знания в училище. Те идват на училище и с потребности от забавление, принадлежност, свобода, компетентност, автономност. За учителя, който цени взаимоотношенията в класа, всички тези нужди са значими. Ако тези потребности не са признати и посрещнати, учениците няма да се чувстват сигурни, така че напълно да се посветят на учебния процес.

У. Гласър провокира със ‘Какво ще стане ако променим фокуса в училище от дисциплиниране на учениците към посрещане на потребностите? Учениците, които изглеждат много различни по отношение на академичните си постижения, всъщност си приличат много, тъй като имат едни и същи потребности’. Доверието в класа нараства много, когато учениците виждат, че са подкрепени техните базови нужди, отколкото ако се изтъкват техните академичните различия.

2.Учене и практикуване на езика на даване и получаване /езика на ННК/
От начина, по който комуникираме нашите потребности и изслушваме потребностите на другите, зависи дали те ще бъдат удовлетворени. В класна стая, която зачита взаимоотношенията, учениците и учителя практикуват осъзнатост за човешките нужди и нови начини за изразяване на нуждите, така че да бъдат чути. Практикуват и изкуството на емпатията – да разбират както своите чувства и нужди, така и тези на другите хора. Учениците и учителя отделят време да практикуват език, който не е конфронтивен, така че всички гласове да бъдат чути без вменяване на вина и критика.

В класа се усвояват умения за ‘интелигентност на отношенията’ – предполагане чувствата на другите от думите и езика на тялото, идентифициране на ценностите – собствените и на останалите; превеждане на осъжданията в изрази на чувства и потребности или стратегии за посрещане на нуждите, поемане на отговорност за собствените емоции, мисли и действия.

Без съмнение, когато има доверие и емоционална сигурност в класа, това създава добра основа за учене. За да има такава среда е жизнено важно да се поставят взаимоотношенията в центъра, заедно с учебния предмет.

Превод от The Compassionate Classroom: Мирослава Делчева-Пепелджийска, обучител на деца от 4-10 години и учители, водещ на Азбука на общуването и Игри за сърцето и ума, програми, които използват метода на ННК и работят за развиване на емоционална грамотност и умения за общуване.


468 ad

0 коментaри

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *