ННК и преходните периоди в живота ни

Хората отдавна са забелязали, че в природата съществува закон за цикличността. Най- простите примери за действието му са смяната на деня с нощ, редуването на сезоните, на годините и т. н.

Взирали ли сте се в годишните кръгове на отрязани дървета? Може би сте забелязали, че те не са съвсем кръгли или на еднакво разстояние помежду си. Върху развитието на дървото влияят различни фактори и, без да сме били свидетели на растежа му, можем да забележим отпечатъците им върху него. Същото се случва и с хората. Възрастовите особености влияят върху индивидуалното развитие както на телата, така и на душите ни.

Ако познаваме спецификите на житейските цикли, бихме могли да използваме ‘течението на реката на живота’, за да стигнем по-леко по-далече, вместо да се борим с природата вън и вътре в нас. Свободата на човешките същества не е неограничена, а е пряко подчинена на природните цикли и собствените ни възрастови промени.

Подобно на смяната на сезоните и възрастовите изменения (‘външни’ – на физическото тяло, и ‘вътрешни’ – на поведението) не стават внезапно, но са ясно различими. Ако разширим това сравнение, можем да кажем за индивидуалните ‘сезони’ на нашето развитие, че понякога преживяваме ‘люта зима’  или ‘изпепеляващо лято’. Всяко събитие, което външната среда ни налага, може да се окаже ‘твърде тежко’, ‘твърде бързо’ или ‘твърде много’ за понасяне. Тогава предизвиква травма, неизличените отпечатъци от която се проявяват в следващите периоди от живота ни.

Особено чувствителни сме към физически болести през пролетта и есента, а към емоционални – при преходите от един възрастов период към друг. Подобно на специалното внимание към облеклото през цитираните сезони, е добре да се погрижим и за неутрализиране на заплахите за емоционалното ни здраве.

Един от начините за емоционална протекция в периодите на възрастови преходи е използването на принципите на ННК, развити от Маршал Розенберг. Тяхна основна цел е ‘свързването’ на различните части на личността ни и свързването ни с другите. Това дава възможност за осъзнаване на конкретните специфични нужди в определен възрастов преход, за да не причини пренебрегването им дисбаланс.

Съществуват различни класификации на възрастовите специфики в развитието на човешките същества. Една от най- популярните принадлежи на Ерик Ериксън. Според него ‘всичко, което расте има базисен план. От този базисен план възникват частите, като всяка от тях има свое време на възход, докато не възникнат всички части, за да формират функциониращо цяло’.

Ако познаваме добре ФАКТИТЕ, обичайни за определен възрастов преход, ще можем да приемаме с емпатия своите и тези на околните ЧУВСТВА. Това ще ни направи по-сензитивни за специфичните НУЖДИ, които ги пораждат и по-отзивчиви в удовлетворяването им.

В теорията на Ериксън развитието продължава през целия живот. Всеки етап от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена. Разрешаването на кризите оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата се личност. Кризите са психосоциални по природа. Приема се, че етапите са взаимозависими и се надграждат. Формирането на идентичността включва синтез и интеграция на предишния опит и развитие, и осигурява основата, върху която ще се появи бъдещият прогрес.

Ериксън говори за 8 жизнени цикъла.

Доверие срещу недоверие | Младенчество до 1,5 години
При раждането си бебета са доминирани от биологически потребности. Качеството на тяхното взаимоотношение с грижещите се за тях ще повлияе върху степента, до която ще се чувства доверие или недоверие към другите и света като цяло. С този етап се свързва добродетелта вяра. В психоаналитични изследвания на преживяванията на хората във връзка със сукането се установява, че тези деца, които са отучени да сучат до петия си месец развиват чувство на песимизъм към света и хората, за разлика от тези, които са отучени след 5 месеца, у които се намира чувство за оптимизъм към света и хората. Способността на индивида да формира добродетел ‘надежда’ е в пряка зависимост от умението на родителите да откликват на нуждите на бебето в този период. Ако кризата е твърде силна и остра, тя е възможно да се изяви по-късно в периода на юношеството.

Автономия срещу съмнение и срам | Ранно детство от 1,5 до 3 години
Социалните изисквания за самоконтрол и регулация на телесните функции (обучение за ползване на тоалетната) влияят върху чувствата на Аз-ефективност срещу съмнение в себе си. Качеството воля – волята да се прави това, което се очаква от теб и което се очаква по принцип, възниква на този втори етап. Засрамването, като популярен метод на възпитание, влияе негативно върху нуждата на човешкото същество да осъзнае границите между себе си и външната среда. Травмите в този период също рефлектират в юношеството, изявявайки се като проблеми в общуването с възрастните и връстниците си.

Инициатива срещу вина | Предучилищна възраст от 3 до 5/6 години
Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта ‘целенасоченост’, смелостта да се преследват лично значими цели, независимо от рисковете и възможния неуспех. Емоционалната интелигентност на възпитателите и умението им чрез личен пример да се свързват с нуждите на децата влияят пряко върху формирането на бъдещи творчески личности. Особено важно е безоценъчното изразяване на фактите, разпознаването на чувствата, ясното формулиране на нуждите и умението за търсене на начини за реализацията им.

Трудолюбие срещу малоценност | Училищна възраст до пубертета
Социалният контекст, в който се разрешават първите три кризи, е до голяма степен домът и непосредственото семейство. На четвъртия етап обаче децата започват някакво формално обучение. Овладяването на задачите и уменията, които се ценят от учителите и широкото общество, сега е фокусът на цялото внимание. Казва се, че се развива качеството компетентност.

Много родители и деца изживяват тежко прехода на първокласника от семейния в социалния свят. Този преход би могъл да се подпомогне чрез отделяне на специално внимание на нуждите на детето от одобрение, разбиране, поощряване на индивидуалния му темп на напредване. Върху умението за включване в социалния живот на училището пряко влияят семейните модели за партниране между родителите: между възрастен и дете, между жени и мъже и т.н. наблюдавани в предишния период на развитие.

Идентичност срещу дифузия | Юношество от пубертета до 20 години
Това е кулминационната стъпка в схемата на Ериксън, когато юношите активно се опитват да синтезират своя опит, за да формират стабилно чувство за лична идентичност. Ериксън подчертава ролята на точното самопознание и сверяването с реалността. Хората започват да разглеждат себе си като продукти на миналия си опит и да чувстват контуинитета на опита. Положителното разрешаване на предишните кризи – постигането на доверие, автономия, воля и трудолюбие, улеснява формирането на идентичността, докато провалите в разрешаването им могат да доведат до дифузия на идентичността. Верността, способността да се поддържа ангажираност независимо от противоречивите ценностни системи, е добродетелта, която възниква по време на юношеството.

Юношеството е свързано с процес на отделяне от майката и преориентация към фигурата на бащата, защото традиционно мъжът представлява семейството в социалния свят. Това е възрастта, в началото на която подрастващите имат повече нужда от тактично напътствие в безопасното опознаване на предизвикателствата и екстремностите, чрез които изграждат самооценката си. В древните общества навлизането в тази възраст се е отбелязвало тържествено чрез различни ритуали на инициация, съдържащи изпитания, след преодоляването на които младежът или девойката са приемани в групата на възрастните.

Нуждата на съвременните млади хора от признание в групата на връстниците се обяснява с това, че за да се отделят от родителите, те използват групата вместо майка (осигурява им разбиране и приемане) и вместо баща (закриля ги). Родителите не бива да се съпротивляват на този процес на растежа, но внимателно трябва да следят вида на групите, към които се присъединяват децата им.

Особено подходящо за юношите е участието им в групи за изучаване и практикуване на ННК, защото този метод позволява по-цялостно свързване, както и отстояване на собствените нужди и граници (диамантен модел).

Интимност срещу изолация | Младост от 20 до 35 години
На този етап човек трябва да е готов и да е способен да обедини собствената си идентичност с тази на друг човек. Тъй като истинското себеразкриване и взаимността правят човека раним, необходимо условие за изграждане на стабилна връзка е в предишния период да е завършило формирането на стабилна идентичност. Способността за любов се формира по време на този етап. За да е истинска, тя трябва да включва желание и умение за свързане между две самостоятелни личности през всичките им страни (ум, чувства, ценности, тяло и т.н.). Такъв тип връзка е устойчива, прилича на диамантения модел.

Генеративност срещу стагнация | Зрялост от 35 до 60/65 години
Това е времето в жизнения цикъл, когато човек се стреми да актуализира идентичността, която е била формирана и споделена с избраните други хора. Генерирането или създаването на поколение, артефакти, идеи и продукти се включва на този етап. Сега възниква добродетелта полагане на грижи и любов: генеративните възрастни се грижат за другите чрез полагането на родителски грижи, преподаване, наблюдаване на подчинените и други, докато стагнираните възрастни са абсорбирани от своите собствени лични потребности. Самоактуализацията е възможна при самоосъзнаваща се целенасочена, гъвкава личност, отчитаща своите и на околните актуални нужди.

Интегритет срещу отчаяние | Старост над 65 години
Този последен етап се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл. Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта. Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл.

Приемането е следствие от развити умения за диференциация между факти, чувства и нужди и хармонизирането между себе си и външния свят чрез емпатия.Познанието на мъдрия човек включва цялостно приемане на собствения му баланс и уважение към опита на всеки друг човек да пази своето равнивесие, въпреки атаките на бързопроменящия се свят и време.

Предвид ‘задачите’, които стоят пред човешкото същество във всеки период от живота му е добре да осъзнаваме, че предизвикателствата винаги са конкретни, а промените желани или не са възможни само в/през настоящия момент. Миналото е вече факт, а бъдещето все още не е. В тази връзка обучението чрез методите на ННК помагат да сме максимално свързани с актуалните си нужди в конкретната среда.

Съзнанието ни може да бъде обучено не да етикира фактите като положителни или отрицателни, а своевременно да открива актуалните ни нужди, скрити зад силните емоции. Това позволява да реагираме на външната среда по начин, максимално запазващ баланса ни/здравето ни.

Моника Славчева

Моника Славчева работи в системата на образованието повече от 20 години. И има опит като учител. От 8 години активно работи за разпространението на метода на ненасилствената комуникация, с основен акцент приложението му в учебна среда, с всички участници в образователния процес. Провеждала е обучения за учители и ученици. Моника е част от постоянния екип на Communication Academy и водещ на Учене и преподаване в партньорство и от сърце.


468 ad