Интелигентният лидер е в състояние да разбере емоциите, които хората носят и изразяват в офиса, и да ги учи как да ги владеят, така че те да не се отразяват на работата.
Майк Джордж
Всеки, който се е поровил поне малко да разбере, какво се крие зад понятието ‘емоционална интелигентност’, сигурно е установил, че няма еднозначна дефиниция. Нещо повече, различните дефиниции спорят помежду си и се разграничават в разбирането си в няколко школи, най-вече по отношение на тълкуването си за емоционалната интелигентност, като качество на личността или като умение.
Независимо от това популярното разбиране за емоционалната интелигентност, обикновено включва представата за умението да разпознаваме, осъзнаваме и контролираме нашите собствени емоции и емоциите на другите. Също така все по-често се счита за безспорно, че емоционалната интелигентност е предпоставка за пълноценни взаимоотношения както вкъщи, така и на работното място. И все по-често се отчита необходимостта за развитие на емоционалната интелигентност на децата и в детската градина и в училищата.
Какво човешко поведение стои все пак зад общото понятие за емоционална интелигентност?
Един примерен списък, без претенция да е пълен, но с желание да спомогне за по-пълното разбиране на трудната комбинация емоции и интелигентност.
- Умението да признаваме, осъзнаваме и овладяваме собственото си емоционално състояние;
- Умението да разграничаваме емоциите от мислите си и емоциите от мислите си за тях;
- Умението да поемаме отговорност за емоционалното си състояние, без да виним другите за него;
- Умението да влияем на емоционалното си състояние и да влияем на емоционалното състояние на другите;
- Умението да зачитаме емоциите на другите и да признаваме правото им да ги преживяват такива каквито са;
- Умението да намираме корените на различните емоционални състояние за себе си и за другите (познато като емпатия).
