Методът Технология на Отвореното пространство е алтернативен метод за организиране на конференции и водене на срещи, който е прилаган успешно за прояви и събития с участието на до две хиляди души. Това е един ефективен начин да бъдат надскочени обичайните представи за фасилитирани събития, където границите на случващото се се определят от взаимодействието между презентаторите и участниците.

Технологията на отвореното пространство подпомага креативността, изисква персонална отговорност и насърчава хората да влязат в роли, които при обичайни обстоятелства не биха приели. При Отвореното пространство се предполага, че група хора, които са се събрали, за да дискутират дадена тема, притежават достатъчно компетентност и желание да създадат промяната, за която мечтаят. Методът също така се базира и на самоорганизация на хората, доколкото предварително определеният дневен ред се определя единствено от заглавието на събитието. Заглавието е ядрото на предварителната подготовка, тъй като то привлича участниците и определя посоката, в която ще се движи събитието.

Харисън Оуен – създател на метода – първоначално го развива като реакция на изказването, че най-добрите моменти от конференциите са кафе-паузите. За участниците разговорите по време на паузите изглеждали динамични и осъществявали истинската връзка между отделните лица. Резултатите от тези разговори обаче по принцип не се записват и рядко стават достояние на по-широка част от публиката.

Технологията на отвореното пространство прави опит да преобърне обичайния формат на конференцията или фасилитираните срещи, предоставяйки свободно пространство и време, в което хората да предложат какво и как да бъде обсъдено и активно да участват с личната си мотивация за промени в различни сектори на обществото.

Tехнология на отвореното пространство накратко е:
Метод за водене на срещи
Метод, който залага на способността на хората да се самоорганизират
Метод, който споделя отговорността за резултатите с всички участници
Позволява гъвкавост и индивидуализъм в рамките на само няколко правила
Прави видими идеите на различни групи
Намира бързо решения на различни проблеми с участието на всички заинтересовани
Позволява достигането на бързи резултати

Четирите принципа на Отвореното пространство

Който и да дойде е подходящият човек.
Отвореното пространство е изградено около идеята, че всеки има способностите и потенциала да даде своя принос, стига да усеща дадена тема за значима и да иска да има принос с нейното обсъждане. Поради това всички са добре дошли. Човекът с темата я заяввява и остава отворен да види за кои други хора тази тема е от значимост.

Каквото и да се случи е единственото, което е можело да се случи.
Отвореното пространство е създадено, за да провокира креативни реакции у участниците и понякога резултатите могат да бъдат изненадващи. Вместо да имат предварителни идеи какво и как ще се случи организаторите и участниците е важно да са отворени за това, което е истински актуално и живо за хората, които присъстват.

Когато и да започне е подходящото време.
Изобретателността не може да бъде програмирана. Така че, когато и да започне една дискусия се счита, че е в подходящо време. Много често някои дискусии започват още преди формалното начало на Отвореното пространство и продължават много след формалния край на срещата.

Когато е приключило е приключило.
Или, ‘когато не е приключило не е приключило’. Всяка дискусия си има своето време, свое начало и край. И да е по-рано или по-късно от обявеното участниците сами решават докогато има нещо смислено да си кажат.

Законът на двата крака
‘Законът за двата крака’ или ‘Ако се окажеш не където искаш да си с двата си крака иди другаде’ е това, което дефинира Технологията на отвореното пространство. Хората са поканени да поемат отговорност, за това, което е важно за тях. Те имат правото да се придвижват, както изберат, така че участието им да има смисъл за тях. В действителност, срещите с метода Отворено пространство започва с призив към участниците да дадат глас на това, което истински ги вълнува и да отидат там, където считат, че приносът им би имал най-много значение.

Пеперуди и Пчели
В много случаи на Отворено пространство вече е станало традиция да се показват рисунки на пеперуда и пчела. Това може да се разглежда и като продължение на Закона за двата крака: някои хора ще прекарат голяма част от времето си, ‘пътувайки’ от една група до друга, изследвайки различни теми. ‘Пеперудите’ и ‘пчелите’ са нестандартни форми за принос към дейностите на Отвореното пространство.

Пчелите описват тези участници, които се разхождат между групите, споделяйки своите идеи тук и там. Често те са и тези, които правят успешни паралели между дискусиите по различни теми и по този начин обогатяват дискусиите и резултатите.

Пеперудите се отнасят за тези участници, които имат склонността да пътуват между различните групи с цел добиване на социален опит. Контакти, любознателни и отворени към хората те често се събират заедно в помещенията за пушене или закуска, и всъщност оформят нови дискусионни групи, родени спонтанно и неочаквано.

Ползите на метода:
Осигурява творчески процес с много ентусиазъм и сътрудничество от страна на всички.
Споделена отговорност и лидерство.
Решенията се раждат ‘отвътре’.
Участниците са отговорни за това, което се е/не се е случило.
Участниците имат възможност да изразят всичко, което според тях е важно.
Планове за действие и конкретни стъпки са резултати от дискусиите и работните групи.
Всяка среща завършва с готов протокол, който всеки получава.

По материали от „Интерактивни методи, които оформят света около нас“, проект SMILE 2004-2005

Допълнително за Open Space – http://www.openspaceworld.org/