В бизнеса едно от най-желаните неща са вдъхновените екипи. Не просто група от хора, които са се събрали заедно, за да извършат определена задача или да постигнат определена цел, не просто мотивирани да влагат себе си в това, което правят, а да го правят с цяло сърце и с пълна вяра в смисъла на това, което правят.

Не, нямам пример за подобен екип. Имам спомени за екипи, които понякога са били точно такива. Не знам доколко е възможно всеки екип да е вдъхновен през цялото време, но в опита си съм открила няколко ключови фактора за вдъхновението на екипи, независимо в каква роля съм участвала.

1)      Усещането за лична свобода: че всеки прави нещо по свой избор и не защото трябва и няма кой друг да го направи, а защото всеки иска да прави точно това, което прави;

2)      Усещането за обща отдаденост: че всеки е по своему ангажиран с общото дело и има своя видим или невидим принос към цялото случване. Има ли ‘скатавки’ в един екип, може да има вдъхновени хора, но не и вдъхновени екипи;

3)      Усещането за споделяне на отговорността: че всеки носи толкова колкото може да поеме – някои повече, други по-малко, но всеки с някаква част от общата отговорност;

4)      Усещането за общност: че сме не просто екип, който действа по определени задачи, а екип от хора, които имат сходни ценности, всеки може да разчита на другите за професионална и за лична подкрепа. Тогава и задачите са общи, и успехът е общ и трудностите са за споделяне.

5)      Усещането за развитие: да виждаме как действията ни, както спомагат на общото дело, така и допринасят за личното ни развитие като индивиди и професионалисти.

6)      Усещането за връзка: да преживяваме реална комуникация с всеки от екипа и усещаме потока от енергия, който тече между всички. И да знаем, че всеки има своя уникален отпечатък върху общата работа. И един да липсва няма да е същото.