Какво ви мотивира да се включите в първия Форум Пространство за общуване?
Мотивира ме неустоимото желание да говоря за пръв път пред хора по най-вълнуващата и съкровена тема в моя живот – бащинството и отношенията между баща и син. А тази тема до преди не много отдавна бе най-болезнената за мен. Искам да споделя с възможно най-много хора как се получи тази трансформация.
Когато чуете емпатия каква е първата картина, която изниква в съзнанието ви?
Думата емпатия винаги ще свързвам с Емилия Илиева–Крайнова. От нея за пръв път чух и най-вече почувствах какво означава тази дума. А след като използвах емпатия в отношенията с моя баща се случи истинско чудо, за което винаги ще съм благодарен на Емилия. Емпатия и Емилия – звучат почти идентично, нали? А баща ми е Емил – дали е съвпадение?
Кое според вас е най-трудното в човешките взаимоотношения?
За мен най-трудно е зачитането на гнева като емоция и ненасилственото му изразяване.
В общуването много думи се изтъркват от употреба. Дайте ни няколко примера от вашия живот.
В момента се сещам за един. В магазина – Разочарован съм, искаше ми се да се почувствам като важен клиент. Отговор: Но господине, за нас всички клиенти са важни.
Какво ни помага най-много да се свързваме като хора?
Определено за мен това е смелостта да покажем уязвимостта си
А къде са корените на отчуждението според Вас?
В преценките за другите и най-вече в упорития стремеж да бъдем прави и да устояваме правотата си дори и това да доведе до апокалипсис или дълбоко нараняване на хората, които обичаме.
Как звучи вашето пожелание към Форума и неговите гости?
Пожелавам на ‘Пространство за общуване’ да бъде като Вселената и да се разширява непрекъснато, а на гостите да открият точно на този форум това, от което имат най-голяма нужда в момента.
