Предизвикателство ли е за личността да бъде тя емоционално интелигентна и можем ли като родители и възпитатели да подкрепим децата в посока осъществяване на здравословната им емоционална връзка със себе си?
В някои периоди от развитието на човечеството обществото особено високо цени интелектуалната интелигентност (ума). Такъв е отминалият XX век. Наред с погрешната представа, че човекът ще победи природата, в културата на тази епоха възникват и първите осъзнавания за връзката между емоциите и потребностите. Става ясно, че в живота успяват повече емоционално интелигентните, отколкото интелектуално интелигентните. По тази причина е жизнено важно да възпитаваме у децата способности за разпознаване на възникващите у тях емоции и седящите зад тях нужди. Самопознанието и поемането на отговорност за удовлетворяване на актуалните потребности е в основата на стабилната, хармонична личност.
Как според Вас бихме могли да намерим <общ език> с децата посредством емоцията и спонтанния й израз?
При децата емоциите са по-ярки, все още неограничавани от социалните норми. Обучавайки ги да откриват потребностите си и ги задоволяват по уместен начин ги учим на самоуважение и уважение към другите.
Според Вас съществува ли реална причина да смятаме, че емоцията може да бъде ключ към благотворното взаимодействие с децата?
Емоциите са <ключ> за сътрудничество с децата, защото свързването през човешките потребности (стоящи зад емоциите) е на най- базовото ниво и е винаги конкретно за настоящия момент.
Можем ли чрез осъзнаването на собствените си емоции на възрастни да спестим множество неблагоприятни моменти в цялостното бъдещо развитие на децата?
Поемайки отговорност за задоволяване на собствените си потребности и свързаните с тях емоции, няма да натоварваме децата си с вина и срам, което би ги направило по-свободни и хармонични личности.
Какви са предимствата на емоционално грамотните подрастващи?
Емоционално грамотните подрастващи са способни на емпатия към себе си и другите, което ги прави по-адаптивни към бързо променящия се свят.
Кои са най-основните стъпки в подпомагането на децата в това да са емоционално образовани?
Разпознаването на основните емоции, разграничаването между наблюдение и оценка, осъзнаването на връзката между емоции и нужди, изграждането на способност за поемане на отговорност за задоволяване на нуждите си.
Защо е важно емоциите на децата да имат централно място в процеса на жизненото им развитие?
Защото са най-базови и мощни.
По какъв начин емоционалната интелигентност на децата би изградила доверието им към света и околните?
Емоционалната интелигентност е необходимо условие за откриване във всеки конкретен момент най- подходящия начин за запазване на собственото си равновесие без нарушаване на чуждото.
Моника Славчева работи в системата на образованието повече от 20 години и е лектор на Форум Пространство за общуване, който тази година е посветен на Емоционалното образование в България. Форумът е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за ненасилствена комуникация, емпатия и емоционална грамотност.
