Почти всеки от нас е преживявал конфликт. Понякога с другите, понякога със самия себе си. За някои, конфликтите са ежедневие, за други рядкост. Някои ги преживяват с лекота и бързо ги забравят, за други те са тежки и болезнени спомени.

 Има конфликти, които ни отдалечават от другите, разделят ни, а могат да се превърнат и в трайна вражда.

А могат ли, конфликтите да ни сближават? Може ли през разногласията, споровете, изострените отношения,  да станем по – близки, да се опознаем повече, да заздравим връзката си с другите?

Колкото и да ви се стори странно отговорът е:  „Да, конфликтите могат да ни сближават.“

За да могат конфликтите да имат силата на свързване, трябва да ги разгледаме от гледна точка на ненасилствената комуникация. Това значи, че когато сме в конфликт, следва да си спомним че:

• Зад всяко действие и поведение стои ПОТРЕБНОСТ;
• Естественият стремеж на всеки човек е да задоволява своите ПОТРЕБНОСТ;
• Всеки прави най – доброто на което е способен, за да задоволи ПОТРЕБНОСТИТЕ СИ;
• Конфликтите възникват на ниво СТРАТЕГИИ, които избираме за да задоволим потребностите си, а не на ниво ПОТРЕБНОСТ.

Неутралният поглед на ненасилствената комуникация, в конфликтните ситуации, ни помага да погледнем „над думите и действията на другите“ и да видим човешки същества, които имат своите потребности и избират да ги задоволят по единствения възможен начин, който знаят към този момент.  Точно начина, който са избрали е повода за конфликта, а не потребността, която ги води. Когато на ситуацията се погледна през нуждите на всеки един и се потърсят  решения, който да ги удовлетворяват, тогава има реална възможност недоразумението да се разреши, по спокоен и подкрепящ начин.

Какво обаче ни пречи да разрешаваме конфликтите по този мирен начин?

• Привързаността ни към това да сме прави и да излезем победители в спора, ограничават възможността ни да погледнем безпристрастно и да се свържем с другия на нивото на потребностите му;
• Страхът, че няма да задоволим потребностите си, в много от случаите генерира в нас емоции , които са толкова силни, че ангажират цялото ни внимание и ние се увличаме да реагираме през тях;
• Вярването, че няма начин всички да са доволни в един конфликт и че винаги има печеливши и губещи, ограничава възможността да се търсят нови идеи и решения за конкретната ситуация, с които всички да са удовлетворени на база личните си нужди.

За да променим модела на общуване в конфликтните ситуации и да се радваме на даровете, които то ни носи, следва да променим намерението с което влизаме във взаимодействието.  Единствената цел, която трябва да имаме е:  да се свържем с другия; да разберем по – добре неговите и нашите потребности и да потърсим начин взаимно да се подкрепим и обогатим, така че да преживеем повече удовлетворение и радост в живота си.

Ако темата ви е заинтригувала и искате да научите повече, може да се включите в тематичната вечерна среща посветена на „Конфликтите между родители и деца“.