Имало едно време едно много бедно момиче, сираче. Нямало си никого, скитало по улиците, молело за късче хляб. Било голо и босо с една закърпена рокличка.
На Коледа момиченцето скитало по улиците, които били изпълнени с много хора, бързащи да купят всичко необходимо за празника. Всичко било украсено и бляскаво, звънтели канбанки с чудни мелодии, деца с румени бузки пеели чудни коледни песни. Магазините били претъпкани, една приказна картина, завладяна от коледния дух.
Само малката Сара е тъжна, скитаща по улиците и наблюдаваща всичко това. В навечерието на Коледа бедното момиче още броди навън и хапва от безплатните сладкиши, с които утолява глада си. Повдигайки се леко на пръсти Сара наблюдава семейства, седнали около коледната трапеза. Вижда семейство с много деца, всички весели и изпълнени с щастие. То много съвпада с представите й за дом и родители. Тя се радва на всичко това, представя си как всички тези деца са й братя и сестри и как се смее с тях. Представя си как получава топли коледни чорапи, но малко след това вижда босите си крака и осъзна че е сама навън, и всичко това не е реалност. Малкото й сърце се изпълва с огромна болка, от очите й падат едри сълзи. В този момент осъзнава, че никога няма да има семейство и докато тя плаче от другия край на улицата я съзират баба и дядо. Те се приближават до нея, бабата кляка близо до момичето, изтрива сълзите от малките й невинни очи и я пита:
– Защо си сама, чедо, в навечерието на този прекрасен празник?
Момичето с притихнал глас и отвъща:
– Бабо, аз винаги съм била сама, мама и татко са починали, когато съм била съвсем малка.
След всяка една дума от очите на Сара падат едри капки сълзи, а сърцето й се свива от болка. Старата жена съжалява сирачето, объръща се към дядото и го пита:
– Дядо, може ли това бедно сираче да остане с нас в навечерието на Коледа?
– Нека остане с нас тази нощ!
И така тримата тръгват към дома на дядото и бабата. Бели снежинки падат леки като пух и образуват дебела снежна покривка…
Когато пристъпили къщния праг те се отърсили от снега и влезли вътре. Бабата веднага облякла момичето в топли дрехи, нахранила го и седнала с него до камината. Освен топли дрехи Сара получила и топли коледни чорапи. Тя огледала малките си крачета, които вече не били боси, а сърцето й се изпълнило с радост, но сякаш още нещо липсвало. Огледала се и видяла, че къщата не е украсена. Изобщо нямало никаква украса и запитала бабата:
– Бабо, защо къщата не е украсена?
Но вместо бабата отговорил дядото с притихнал старчески глас:
– Ние, чед, нямаме деца и не украсяваме къщата, няма кой да й се радва!
Очите на дядото се изпълнили със сълзи, а слушайки го и бабата започнала да ридае. Триейки сълзите си тя казала:
– Нека да идем да купим украшения и елха за празника, близкото магазинче до нас все още работи…
Момичето се усмихнало и тримата тръгнали към магазина. След като купили всичко необходимо се върнали вкъщи. Заедно направили страхотна украса и цялата къща заблестяла. Всички били много щастливи, а къщата изглеждала така, като никога до сега. Малките невинни очички на Сара блестели от щастие, греели като малки звездици. Минали ден, два, три – бабата и дядото свикнали с малкото момиче и я приели като свое дете.
Така в навечерието на Коледа се случило двойно чудо. Малкото сираче намерило подслон, обич, топлина и всичко, което нямала до сега, а бабата и дядото се сдобили с рожбата, която чакали дълги години.
И както в края на всяка приказка, те заживели дълго и щастливо…
Антония Радославова
15 години
____________________________________________________
В периода на семейни празници и домашни забавления избрахме една от най-приятните емоции – Радост – и каним всички малки и големи да ни разкажат своя оригинална приказка свързана с нея. Най-добрите детски приказки ще бъдат наградени на вълнуващо събитие през януари, на което специални гости ще прочетат отличените текстове. Избраните приказки ще публикуваме в книжка, илюстрирана от художника Надя Великова, която е и автор и на картите Приказки на емоциите.
Инициативата следва издаването на Приказки на емоциите от Communication Academy. Това са карти, разработени, за да помогнат на родители и учители да се свържат с децата по темата за различните емоции чрез изображения, които да предизвикат въображението и да развият и обогатят речника им. Картите на емоциите са подходящи за деца до 6 години, както и за всички, които обичат приказките.
Изпращайте приказките на адрес info@communication-academy.eu до 31 декември.
