Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.
Халил Джубран, Пророкът
Сигурно няма родител, който поне веднъж да не си е задавал въпросa ‘Как да стана по-добър родител за своето дете?’. Всеки човек вътре в себе си носи семенцето на това желание – днес да бъде по-добър от вчера. Когато става въпрос за децата ни, инвестираме много усилия, емоция и ресурси, за да им дадем колкото можем повече.
Цитирах този откъс от Пророкът, защото за мен всичко започва именно с това – да гледаме на децата си като на пълноценни същества, които не ни принадлежат, но чието добруване зависи от нас. Децата ни имат нужда от нас, за да растат и да развият своя потенциал, но те имат и собствен път, който често е различен от пътя, който ние си представяме за тях. Едно от задължителните условия за пълноценната връзка деца-родители е да намерим баланс между нашите потребности и потребностите на нашите деца. Казват, че това е една от тайните на партньорството, независимо за какъв вид партньорство става въпрос. Когато говорим за партньорство родител – дете ситуацията е малко по-различна, защото като родител ни се случва да влизаме и в други роли спрямо детето ни. За да изградим пълноценна и здрава връзка, основното е тази връзка да е построена върху взаимно уважение, признание и зачитане на потребностите и на двамата.
Днес е много трудно за родителите да отделят време и сили, за да обърнат внимание на потребностите на децата си, какво ги вълнува, какво ги прави щастливи, кое ги плаши…Не по-малко трудно за много родители е да ‘чуят’ гласа на собствените си потребности. ‘Мен кучета ме яли, важното е вие да сте добре’ казваше баба ми, когато я питахме как е. Струва ми се, че тази нагласа се предава все още от поколение на поколение. Чувстваме се виновни и ни гонят угризения, ако решим да отделим малко време за себе си. ‘Каква майка съм, след като предпочитам себе си пред детето си?’ е въпрос, който тревожи не една майка. А както в добрата кухня, тайната е в баланса на съставките, не може да сложим само един продукт и да очакваме невероятен резулат.
Ако използваме горното сравнение и оприличим връзката дете-родител на рецепта от аюрведичната кухня, то можем да кажем че добрият резулат се получава, когато сготвим тридошово ядене. В Аюрведа всеки един човек се смята че спада към един от трите типа или доши – Вата, Пита и Кафа. Трите доши са различни и ведическото знание препоръчва различен начин на хранене за всеки един тип. Също така обаче има и т.нар. тридошови храни и рецепти, които чрез добавяне на ‘за всекиго по нещо’ и чрез балансирането на различието са добри и за трите типа. По същия начин в рецептата на пълноценната връзка дете-родител има за всекиго по нещо, като баланса се постига чрез общуване, доверие и емпатия както към детето, така и към емпатия към себе си. И, разбира се, щипка любов.
