Няколко цитата от предисловието на Арун Ганди, в книгата на д-р Маршал Розенберг ‘Общуване без агресия’.
Едно от многото неща, които научих от дядо си, е да осъзнавам дълбочината и простора на ненасилието и да разбера, че всички ние използваме насилие. Често не си признаваме, че използваме насилие, защото не го осъзнаваме. Смятаме, че в нас няма насилие, защото представата ни за него е борбата, убиването, биенето и войната – неща, които обикновените хора не правят.
Физическото насилие представлява употреба на физическа сила, а пасивното насилие е онова, което допринася за емоционалната болка.
Пасивното насилие неизбежно генерира гняв в жертвата, която като индивид или като член на даден колектив, отвръща с насилие. С други думи, пасивното насилие подхранва физическото. Причината за безплодните ни усилия за създаването на мир или за това, че постигнатият мир е винаги временен, е в това, че не сме разбрали и приели това схващане. Как ще потушим огъня, ако не отстраним първо горивото, което го разпалва?
Както дядо казваше, нищо няма да се промени, докато сами не станем промяната, която искаме да видим в света. За нещастие все още чакаме първо другият до нас да се промени.
Ненасилието не е стратегия, която днес използваме, а утре захвърляме, нито пък е нещо, което те прави кротък и смирен човек, който лесно се мами. Целта на ненасилието е да замени негативното отношение с позитивно. Всичко, което правим, е подчинено на егоистични цели – каква ще е ползата ни от дадено нещо, цялото ни материалистично общество е изградено върху този груб индивидуализъм.
Ненасилие означава да позволиш на доброто в теб да се прояви. Да те водят любовта, уважението, разбирането, признателността, съчувствието и загрижеността за другите, а не егоцентричността, алчността, омразата, предразсъдъците, подозренията и агресията, които обикновено доминират в начина ни на мислене.
Светът е това, което сме направили от него. Ако е безмилостен, то е защото ние сме го направили такъв чрез нашето отношение. Ако променим себе си, можем да променим и света, а нашата промяна започва с промяната на езика и методите, с които общуваме.
Откъси от книгата на Маршал Розенберг ‘Общуване без агресия’, издателство Кръгозор, 2007.
Искам да изпълня живота си със съчувствие, с един поток между себе си и другите, в основата на който е взаимното даряване, идващо от сърцето.
Когато даваме от сърце, го правим с онази радост, която извира всеки път, когато успеем да обогатим живота на някого до нас. Това е подарък и за даващия, и за този, който получава. Човекът, който получава, се радва на подаръка, без да се притеснява от последствията, съпровождащи подаръците, дадени от страх, вина или от изгода. Радостта на този, който дава, идва от приятното усещане, което го изпълва, повишавайки самоуважението му, след като е осъзнал, че е допринесъл за нечие благо.
За да използваме езика на Ненасилствената комуникация (ННК), не е необходимо партньорът ни също да е запознат с него, нито дори да е мотивиран, да се отнася към нас със съчувствие. Ако се придържаме към принципите на ННК и единственото ни желание е да даваме и получаваме, изпълнени със съчувствие, и правим всичко възможно другият да разбере това, тогава, рано или късно, той ще се присъедини към нас в този процес и ще откликне по същия начин. Не казвам, че това се постига бързо и лесно. Но твърдя, че когато оставаме верни на принципите на ННК, с времето съчувствието неизбежно ще се появи.
Ненасилствената комуникация е общуване без агресия. Общуване чрез емпатия, разбиране, съпричастност, осъзнатост.
ННК е модел на общуване, който ни води към това да даваме от сърце.
ННК се основава на езикови и комуникационни умения, които ни помагат да запазим своята човечност и в най-тежките моменти.
ННК посочва, как да променим начина си на изразяване, както и начина, по който изслушваме другите. Вследствие на това думите ни престават да бъдат автоматични реакции, резултат от навиците ни, и се превръщат в съзнателно избрани средства, които са в тясна връзка с това, което възприемаме, чувстваме и от което се нуждаем. Учи ни как да изразяваме себе си искрено и ясно и едновременно с това, как с уважение и емпатия да обръщаме внимание и на другия. По този начин при всяко едно взаимодействие придобиваме умението, да разпознаваме както собствените си потребности, така и потребностите на другия.
Подбор: Екатерина Чонева
Източник: Общуване без агресия, д-р Маршал Розенберг
