Често ни е трудно да дадем емпатия на себе си или другите, понеже носим в ума си преценки и осъждания, които отнемат част от енергията ни, за да присъстваме пълноценно. Затова упражнения за трансформиране на осъжданията, които имаме, позволяват да се настроим на вълната на личните ни емоции и емоциите на другите, заедно с потребностите, които ги провокират. Така те служат и за премахване на преградите, които осъжданията създават във връзките ни с нас самите или с околните.

Едно примерно упражнение, което може и самостоятелно да направим, за да погледнем на дадена ситуация през погледа на собствените ни емоции и предполагаемите емоции и потребности и на другите въвлечени. Това усилие би дало една по-цялостна картина на ситуацията, независимо от многопластовите проявления на способността ни да съдим и преценяваме. Съответно би донесло съпричастност, разбиране и евентуално осъзнато приемане.

1) За какво осъждам себе си/ някой друг? Как звучи това осъждане?

2) Ако погледна отвъд осъждането, как всъщност се чувствам във връзка с това, за което се осъждам/ осъждам някой друг?

3) От какво имам нужда?

Изследваме въпроси 2 и 3 докато открием за себе си поне 3 различни чувства и 3 различни потребности. Важно пояснение в случая е, че за потребностите мислим като за ценности, които искаме да преживяваме, а не като за липси, затова ги назоваме позитивно!

4) Как ли се чувства другият човек/другите хора? (предполагаме за чувствата)

5) От какво ли той/тя/те има/т нужда? (предполагаме за потребностите)

Трудно би било да съдим себе си или другите, когато виждаме във всяко наше или чуждо действие опит да удовлетворим потребностите си, нали?!