Какво е Психология на визията?
Психология на визията е едновременно модел за изцеление и глобална общност от хора, споделящи общи идеи, които преподават и практикуват този модел.

Психология на визията е ‘път на сърцето’, който е помогнал на десетки хиляди хора по света чрез семинари, индивидуален коучинг, книги и публикации да подобрят живота, връзките и здравето си, като им дава ново разбиране за себе си и другите, както и прозрения за събитията от живота им. Тя представлява модел, който учи на емоционална интелигентност чрез припомняне на истинската ни същност.

Психология на визията е базирана на трансформиращи принципи и надрелигиозна духовност, свързана с практически средства и техники, развити в различни семинари, провеждани в продължение на над 30 години. Тя е изцяло различен подход към начина по който живеем, изграден върху ценности като любов, прошка, милосърдие, свързване, приятелство, общност, равнопоставеност и взаимност.

Моделът на Психология на визията е съставен от три основни елемента – взаимоотношения, лидерство и духовност. Взаимоотношенията, заради тяхното огромно значение в процеса на нашето изцеление и щастие. Лидерството, заради това, че помагането на другите е ефективен начин да помогнем на себе си и на света. И духовността, защото да разпознаем себе си като духовни същности е целта на нашето пътешествие през живота.

Психология на визията надхвърля традиционните представи на психологията и движението за самопомощ. Тя представлява визионерски пример, който вдъхновява развиването на креативност, целеустременост, щастие, себереализация и намирането на смисъл. Можем да се издигнем над ограниченията на нашата националност, култура, обществено положение, религиозни структури и семейни ‘капани’, да се превърнем в лидери на общността си, да изявяваме талантите си и с личен пример и да позволяваме на хората около нас да правят същото.

Принципи на Психология на визията
1) Всеки проблем или конфликт може да бъде решен по удовлетворителен за всички начин. Дори в най-трудните ситуации винаги има решение, което позволява всички да бъдат победители. Любов, свързване, общуване, сътрудничество и избор са качествата, които ни помагат за това.

2) Светът е нашето огледало. Всичко, което причиняваме на другите, причиняваме първо на себе си. Ние сами създаваме своята реалност и пишем сценария на живота си. Конфликтите с другите отразяват конфликтите ни с нас самите. Като разрешим вътрешните си противоречия, ние автоматично разрешаваме проблемите със света около нас.

3) Всичко, което ни се случва, има някакъв смисъл за нас. Когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. Поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.

4) Никой не може да ни причини нещо, което сами не си причиняваме. Никой не може да ни направи нещо, което сами не правим със себе си, и до известна степен, с другите.

5) Променяйки нещата, в които вярваме, ние променяме моделите си. Посоката в живота ни е обусловена от нашето отношение към света, а то, от своя страна, е резултат от последователните избори, които правим, по отношение на общата цел.

6) Ние винаги се намираме на перфектното място, за да получим уроците, които имаме най-силна нужда да усвоим, за да се излекуваме и да израстнем. Когато излекуваме най-болезнените си преживявания, те се превръщат в най-големите дарове за нас и околните.

7) Ние сами създаваме рая или ада на земята, в зависимост от това какво влагаме във връзките си. Те са средство за постигане на трансформация. Свързването с другите и лекуването на връзките създава ускорена пътека за израстване, защото стопяването на дистанцията между нас и другите лекува и самите проблеми.

8) Лидерството означава да не позволяваме на нищо друго да бъде по-важно от молбата за помощ около нас. Когато осъзнаем, че нашите и чуждите интереси винаги съвпадат, ние се развиваме. За постигането на истински успех е нужно да се удовлетворят интересите на всички. Ако в един спор някой влезе в ролята на ‘лошото момче’, всички губят. От съществено значение е да продължим диалога, докато не постигнем резултат, в който всички печелят.

9) Всеки проблем е възможност да излекуваме болката от миналото, маскирана като болка в настоящето. Всяко изцеление е част от личното ни предназначение и ни води към него. Никога не е късно да имаме щастливо детство. Това показва, че всяка болка е недоразумение. С разрешаването на проблемите ние получаваме ново разбиране за миналите и настоящи събития, а това променя към по-добро нашето минало и бъдеще.

10) Ключът към себеосъществяването ни е да живеем според предназначението си. Да прегърнем съдбата си е най-добрият подарък, който можем да дадем на света. Нашата лична съдба и смисъл е да дадем своя уникален принос към света и така да помогнем за изцелението му.

11) Всички форми на болка и страдание могат да бъдат отмити от силата на любовта, когато между двама или повече души се изгради емпатично свързване. Като се издигнем над личните си граници, можем да станем едно цяло с другите и да постигнем по-високо ниво на съзнание, в което болката не може да съществува.

12) Връзките са фундаменталните градивни елементи на живота и като такива са част от еволюционната ни пътека. От тази гледна точка всеки проблем в известен смисъл е проблем във взаимоотношенията.

13) Ние вървим по еволюционен път, чиято цел е да ни помогне да осъзнаем, че сме Дух, устремен към Единството. Приемането на милосърдието и чудесата е най-лесният начин да се доближим до тази цел.

14) Независимо от обстоятелствата и от начина, по който възприемаме нещата, отговорът винаги е ‘изцеление’. То е причината да сме тук.