Чък Спезано е доктор по психология и създател на т.нар. от него ‘Психология на визията’. Той специализира психология на взаимоотношенията и води заедно със съпругата си Ленси Спезано различни семинари и курсове, посветени на темите за развитие на партньорските двойки. Заедно и поотделно те са автори на книги, които комбинират духовното развитие, личностното развитие и развитието на взаимоотношенията.

Всичко, което се случва извън една връзка, може да бъде излекувано вътре в нея. Всичко извън връзката е метафора, огледало на нещо, което се случва в съзнанието и сърцето на връзката. Ако ни заобикаля недостиг това означава, че имаме недостиг във връзката ни; че е дошло време да се научим да даваме и да получаваме с щедрост, а не като жертване на себе си или от изнемога. Всеки проблем извън връзката посочва нещо, с което партньорите имаме да се свържем. А когато сме свързани, намираме нова радост във връзките си, достигаме до ново ниво на партньорство и съ-творяване.

Целта на всички взаимоотношения е да съберат различни наши откъснати части.

Фантазирането е начинът, по който не си комуникираме потребностите. Когато фантазираме ние крием от какво се нуждаем. Представяме си какво би ни накарало да се чувстваме добре, да ни захранва и вълнува. Фантазираме, за да компенсираме това, което ни липсва в живота, но фантазията реално застава между нас и нашия партньор. Фантазиите поддържат завареното положение и реално не ни удовлетворяват, понеже не позволяват промени в живота ни.

Има две причини, които създават драма във взаимоотношенията ни. Или влизаме в битки за надмощие, когато единия от нас или и двамата, намираме все по-драматични начини за изразяване на позицията си или връзката е скучна и създаваме драма, за да раздвижим малко мъртвилото. За съжаление всяка битка за надмощие и всяка форма на застиналост във връзката ни, са просто избягване на възможността да сме креативни.

Всички ние имаме нужда от близост, интимност, принадлежност и свързване. Когато усещането ни за връзка е нарушено или въобще изглежда несъществуващо, имаме нужда от някаква близост все пак за да оцелеем и избираме сливането. По този начин все пак носим усещането, че сме близки с хората. С това условие обаче, че това не е истинско свързване. При сливането ние се отказваме от центъра си и от себе си. При свързването, именно оставайки в центъра си, ние естествено даваме от даровете, които носим и получаваме от даровете, които  другите носят. Желанието ни да преживяваме свързване, позволява да имаме лични граници и да казваме ‘не’, когато ‘не’ е истината. Най-важното обаче е, че по този начин ние живеем собствения си живот.

Ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот. Създавайки време за нас и за партньора ни, в което да се фокусираме върху самата връзка, ние се опознаваме един друг, дори и само като се забавляваме и си прекарваме добре. Когато си мислим, че познаваме партньора си, ние се самозалъгваме във всеки случай, освен ако наистина не го познаваме в пълното му величие. Всичко останало са осъждания, които имаме за себе си, но които проектираме върху партньора си.

Превод: Емилия Илиева-Крайнова
Източник: If it hurts, it isn’t love. Secrets of Successful Relationships, Chukk Spezzano